Решение № 4605 от 16.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/- гр. София чрез юриск. Д.Иванова срещу решение 5256 от 23.08.2021г., постановено по адм.д. 8817/2020г. по описа на Административен съд София град в частта му, в която СДВР е осъдена да заплати на Г. Кръстев от гр. София сумата от 1000 / хиляда /лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди от фактическото му задържане в 09 РУ-СДВР на 20.11.2017г. и за периода от последната дата до 12.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2017г. до окончателното й изплащане, както и в частта за присъдените съдебни разноски. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила , в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли същото да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на Г. Кръстев като неоснователна и недоказана. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател СДВР София, се представлява от юриск. Иванова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част по съображения, подробно развити в жалбата и устно в хода по същество. Ответникът, Г. Кръстев от гр. София, редовно призован, се явява лично и с адв. Аргиров, който оспорва касационната жалба , твърди правилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив по съображения, подробно развити в отговор на жалбата и устно в хода по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваната част е неблагоприятно, поради което е допустима. Същата е и основателна при условията на чл.218, ал.2, предл. второ от АПК. С обжалваното решение АССГ е осъдил СДВР гр. София да заплати на Г. Кръстев от гр. София сумата от 1000 / хиляда /лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди от фактическото му задържане в 09 РУ-СДВР на 20.11.2017г. и за периода от последната дата до 12.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2017г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковата му претенция над тази сума до пълния й предявен размер от 30 000 лв, като е осъдил СДВР да заплати на Г.Кръстев и сторените от него съдебни разноски в размер на 1010 лв. За да стигне до този резултат, административният съд е приел, че е сезиран с иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на Г. Кръстев от служители на СДВР в резултат на незаконното му лишаване от свобода за период от 24 часа, както и в резултат на нанесен му побой и други форми на унизително отношение и в резултат на лошите условия в ареста, които същият е изтърпял за периода на задържането му за срок от 24 часа в 09 РУ на МВР София въз основа на Заповед 74/ 20.01.2017г., издадена от оперативен работник при 09РУ на МВР-София А. Михайлов. Цитираните по-горе незаконосъобразни действия и бездействия на органите на ответника според ищеца съставляват нарушения на чл.5 и чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи / ЕКППЧ/. Предвид безспорния между страните факт, че Г. Кръстев не е обжалвал Заповед 74/ 20.01.2017г. и същата е влязла в сила, АССГ е заключил, че не следва да разглежда твърдението му за допуснато нарушение спрямо него, основаващо се на разпоредбата на чл.5 ЕКПЧ, поради което не е формирал какъвто и да било диспозитив в решението си по отношение на тази претенция. Съдът е приел за основателна претенцията на Кръстев за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от упражнено спрямо него малтретиране нанесен му побой, малтретиране и унизително отнасяне-физически и психически тормоз, осъществени по време на задържането му на база цитираната по-горе Заповед по чл.72 от ЗМВР- нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел за доказани всички ,изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата, поради което и, прилагайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, е присъдил в полза на Кръстев обезщетение в размер на 1000 лв за периода от 20.11.2017г. до 12.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.01.2017г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска над тази сума до пълния му предявен размер от 30 000 лв. При извършената от касационната инстанция служебна проверка за допустимост на съдебното решение, вменена й от разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, ВАС, трето отделение намира съдебното решение за недопустимо като постановено по нередовна искова молба. Видно от фактическите твърдения в исковата молба и уточненията към нея, може да се приеме, че АССГ е бил сезиран с два обективно съединени иска иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно лишаване от свобода по чл.5 от ЕКПЧ и такъв за присъждане на обезщетение за вреди, претърпени от подлагане на изтезания и нечовешко и унизително отнасяне по чл.3 от ЕКПЧ. Тези претенции следва да се разглеждат като отделни по следните съображения : Претенцията за вреди от неспазване на основните права и свободи на лицето по чл.5 от ЕКПЧ се разглежда по общия ред на АПК- на първа инстанция- от местно компетентния административен съд, а на втора инстанция- ВАС. Доколкото разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧ е приповторена почти дословно в чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, националният законодател е предвидил специален ред за обжалване на съдебните решения, с които се отхвърлят или уважават искове за присъждане на обезщетения по тези материалноправни разпоредби съгласно разпоредбата на чл.285, ал.1 от ЗИНС компетентен да се произнесе на първа инстанция е съответният административен съд , а на касация тричленен състав на същия съд. По горните съображения АССГ е следвало да се произнесе по два, обективно съединени иска, а не по един такъв, основан на две различни материалноправни разпоредби. Съдът е следвало да остави исковата молба без движение и да даде указания на ищеца да уточни по всяка една от претенциите, основани съответно на чл.5 от ЕКПЧ и чл.3 от ЕКПЧ, каква точно сума претендира като обезщетение и за какъв период . Като не е сторил това, АССГ се е произнесъл по нередовна искова молба, което води до недопустимост на постановеното от него съдебно решение. По горните съображения съдебното решение в обжалваната му част следва да бъде обезсилено, а делото върнато на друг състав на АССГ за ново произнасяне след отстраняване нередовностите на исковата молба съгласно указанията, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. Водим от горното и на основание чл.221, ал.3, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение