Решение № 14747 от 8.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6040/2013 г.

Решение № 14747 от 8.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6040/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив срещу Решение № 716/25.03.2013 г., постановено по адм. дело № 10/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт с № 241102538 от 9.09.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив, ИРМ- Стара Загора, потвърден с Решение № 1202 от 12.12.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, с който на "Деметра-2005" ЕООД, гр. Пловдив е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 272 069,14 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 21 740,70 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните доказателства не установяват реалното извършване на спорните доставки на слънчоглед, поради което направените от съда изводи са необосновани и материално незаканосъобразни. Твърди, че не е доказана материалната обезпеченост на доставчиците, като в тази връзка навежда подробни аргументи досежно ангажираните доказателства, заключението на вещото лице по проведената ССчЕ и приложимите решения на СЕС. По същество моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли оспорването на атакувания РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Деметра-2005" ЕООД, с писмен отговор и в о. с. з. чрез процесуален представител оспорва нейната основателност и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, ведно с присъждане на осъществените разноски . Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил Ревизионен акт с № 241102538 от 9.09.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив, ИРМ- Стара Загора, с който на "Деметра-2005" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 272 069,14 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 21 740,70 лв. по фактури, издадени от "Иво-2010" ЕООД, "Деа Дженкинс" ЕООД и "Полифийлд Груп" ЕООД, с предмет на доставките - "слънчоглед". За да обоснове формирания краен правен извод за основателност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но е необоснован и противоречи на материалния закон. От фактическа страна е установено, че в периода 20.10.- 2.12.2010 г. регистрираният земеделски производител "Иво -2010" ЕООД е издал на ревизираното лице 14 броя данъчни фактури, с предмет на доставките 544,503, т. "слънчоглед, реколта 2010 г., собствено производство" и 439,222т. "слънчоглед, реколта 2010 г. " Плащането по фактурите е направено по банков път, закупеният слънчоглед е заприходен съгласно хронологичен регистър на cметка "304-стоки" и справка на стоков поток, а впоследствие част от него е продаден на "Тракия дъш тиджарет" АД. За последващите облагаеми доставки ревизираното лице е издало 16 броя фактури, като слънчогледът, закупен по фактури с № 14 и № 15 от 20.10.2010 г. с общо количество от 93,580 тона е наличен и се намира в складова база на "Атрико" ЕАД. Констатирано е, че ревизираното дружество е вписано в Регистъра на търговците на зърно на основание чл. 24 от Закона за съхранение и търговия със зърно и е сключило 4 броя договори за покупко-продажба на слънчоглед, реколта 2010 г. с общо тегло от 710 тона, както и договор за влог в регистрирано зърнохранилище от 24.09.2010 г. с "Атрико" ЕАД. Представени са декларации за произход и добра земеделска практика към всяка от фактурите, пропуски за приемане на стоката в публичен склад "Атрико", договор за превоз на товари между доставчика и ЕТ "Христина Иванова", фактура с № 7 от 10.05.2011 г. за направено плащане на превоз на слънчоглед по договор от 10.10.2010 г. и множество товарителници. След съпоставка на контраверсните становища на страните, съдът е приел, че спорът между страните се концентрира върху материалната обезпеченост на доставчика със стоката, предмет на спорните фактури с оглед установяването на реалното осъществяване на спорните доставки. В тази връзка решаващият състав е обсъдил представените два договора за покупко-продажба на слънчоглед, договор от 14.07.2010 г. за преотдаване под наем на земеделска земя 1505 дка, засята със слънчоглед, с наемател "Иво-2010" ЕООД, констатираното счетоводното заприходяване на слънчоглед - собствено производство и 48 тона, закупен от "Иван Аврамов" ЕООД по фактура с № 1004 от 01.12.2010 г., заключението на вещото лице по проведената ССчЕ и показанията на Изпълнителния директор на " Атрико" ЕАД, въз основа на които и след съвкупен анализ на всички относими доказателства е приел, че спорните доставки са реално извършени. Досежно издадените от "Деа Дженкинс" ЕООД в периода 13.10.2010 г. - 23.11.2010 г. 16 броя данъчни фактури, с предмет на доставките 845,407 тона "слънчоглед" решаващият състав е установил, че плащането е осъществено по банков път, закупеният слънчоглед е заприходен съобразно хронологичен регистър на cметка "304-стоки" и справка на стоков поток, а впоследствие част от него е продаден на "Тракия дъш тиджарет" АД и "Интеримпекс" ООД. Останалото количество от 73.07т., закупено по фактури с № 92 от 13.10.2010 г., е налично и се намира в складова база на "Атрико" ЕАД. Приел е, че всички доставки са извършени в публичен склад на "Атрико" ЕАД по партидата на "Деметра-2005" ЕООД, като е обосновал това заключение с представените товарителници, договор за наем на складово помещение за съхранение на зърно от 1.07.2010 г., вписването на доставчика в Регистъра на търговците със зърно. Преценил е, че представените фактури за закупени количества слънчоглед от прекия доставчик от страна на предходни негови доставчици, регистрирани като земеделски производители и договори за покупко-продажба на слънчоглед, реколта 2010 г., установяват материалната обезпеченост на доставчика да достави фактурираното количество слънчоглед. То съответства на закупеното от предходните доставчици, на внесено в базата "Атрико" и на впоследствие продаденото количество, в резултат на което и след кредитиране на заключението на вещото лице по проведената ССчЕ съдът е приел, че реалното осъществяване на спорните доставки е установено. Относно доставката по фактурата, издадена от "Полифийлд Груп" ЕООД с предмет 23 060 кг. слънчоглед съдът е установил, че доставчикът е вписан в Регистъра на търговците на зърно, плащането по фактурата е направено по банков път и е представена кантарна бележка за получаването на слънчогледа. Въз основа на осъщественото плащане по доставката, решаващият състав е приел, че спорната доставка е реално извършена и с РА незаконосъобразно е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по нея. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Основателни са доводите на касатора, че събраните относими доказателства не установяват материалната обезпеченост на доставчика " Иво- 2010" ЕООД за осъществяване на спорните доставки на слънчоглед. Независимо, че в хода на ревизията и в рамките на съдебното производство са представени многобройни частни свидетелстващи и диспозитивни документи и е кредитирано заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, то тяхната съвкупна преценка не доказва, че процесният слънчоглед е собствено производство на доставчика. Не са ангажирани доказателства, че земеделският производител е разполагал с необходимото количество земя за отглеждане на слънчогледа, нито за техническата му обезпеченост за събиране и съхранение на реколтата до предаването й в публичния склад на "Атрика" ЕАД. Същевременно, представеният договор за преотдаване на земеделска земя от 14.07.2010 г. в качеството си на частен диспозитивен документ не разполага с достоверна дата, нито моментът на съставянето му е установен по безсъмнен начин. В депозираната от наемодателката по този договор Десислава Данчева ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ от 2010 г. не са декларирани доходи от наем, нито е установена регистрацията й като земеделски производител, а самото ревизирано лице "Деметра 2005" ЕООД е вписано като юридическо лице в ТР на 9.06.2010 г. Тъй като към тази дата сеитбата на слънчогледа би следвало да е осъществена, то липсата на доказателства в тази насока сочи, че не е установен последващият добив на слънчоглед - реколта 2010 г. в изследваното количество. Поради това необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че количеството от 544, 503 т. слънчоглед е собствено производство на доставчика "Иво- 2010" ЕООД, респективно - че е доказана неговата разполагаемост със стоката. Идентично заключение следва и относно материалната обезпеченост с 48 тона слънчоглед, за установяването на която е представена издадена от "Иван Аврамов" ЕООД фактура от 1.12.2010 г. Въпреки, че предмет на изследване в настоящото производство са само преките спорни доставки, по които се претендира право на приспадане на данъчен кредит, то ангажираните доказателства във връзка с предходните такива по веригата са индиция за възможността на прекия доставчик фактически да предостави договорената стока. В случая, в хода на ревизионното производство е установено, че фактурата от 01.12.2010 г. не е отразена от "Иван Аврамов" ЕООД в дневника му за продажби за съответния данъчен период, поради което необоснован е изводът на решаващия състав, че прекият доставчик "Иво- 2010" ЕООД е разполагал с коментираното количество слънчоглед и е имал обективната възможност да достави същото на ревизираното лице. Неустановена е останала материалната обезпеченост на доставчика с процесните количества слънчоглед, поради което надлежното осчетоводяване на фактурите, осъществените плащания и последващи облагаеми сделки сами по себе си не доказват реалното осъществяване на преките доставки от издателя на спорните фактури. Като е приел обратното, решаващият състав е извел необоснован и материално незаконосъобразен извод, в резултат на което е постановил неправилно в тази му част решение, което следва да бъде отмено и вместо него, постановено друго, по съществото на изяснения от фактическа страна спор, с което жалбата срещу оспорения РА в тази му част бъде отвърлена. Решението е неправилно и в частта досежно доставката по фактурата, издадена от "Полифийлд Груп" ЕООД с предмет 23 060 кг. слънчоглед. От събраните по делото доказателства не се установява ресурсната обезпеченост на доставчика с договорената стока, чиято наличност е релевантна при формиране на извода за реалност на коментираната доставка. Поради това останалите събрани относими доказателства, включително и осъщественото плащане, не са достатъчни да установят обективното извършване на спорната доставка. Приемайки обратното и преценявайки в тази му част РА като незаконосъобразен, административният съд е постановил необосновано и материално незаканосъобразно решение, което като неправилно следва да бъде отменено и вместо него в тази му част жалбата срещу РА бъде отхвърлена. Касационната инстнация намира, че атакуваният съдебен акт е правилен в частта относно фактурите, издадени от "Деа Дженкинс" ЕООД. Неоснователни са доводите на касатора за неустановеност на реалното осъществяване на доставките при ангажирани доказателства за разполагаемостта на стоката от прекия доставчик, надлежното осчетоводяване на фактурите, осъщественото плащане по банков път, представените кантарни бележки, товарителници, фактури за транспортни услуги и декларации за произход. Въз основа на тяхната съвкупна преценка и заключението на вещото лице по породената ССчЕ съдът е достигнал до правилния краен правен извод, че тези спорни доставки са реално осъществени. В резултат на това той е постановил в тази му част правилно решение, което не страда от релевираните касационнни пороци и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора и направените от страните искания, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в следващия се еднократен размер на минималното възнаграждение за един адвокат, възлизащо на сумата от 3749.66 лв., а в полза на ответника по касация разноски, възлизащи на сумата от 2192.35 лв. След компенсация на взаимно дължимите суми, ответникът по касация следва да се осъди да заплати на касатора разноски в размер на 1557. 31 лв., а първоинстанционното решение да се отмени в частта за разноските за разликата над 2389.66 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение