Решение № 10355 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5789/2015 г.

Решение № 10355 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5789/2015 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от адвокат Тодор Ташев - пълномощника на ЕТ "Вирджиния-Димитър Димитров" със седалище в гр. Хасково, срещу решение № 67 от 9.04.2015 г. на Административен съд - Хасково по адм. д. № 879/2014 г. С него съдът е отхвърлил оспорването на бездействието на директора на Областна дирекция - Хасково на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), в качеството му на административен орган, да му преведе суми за подпомагане по Схема за национални доплащания за тютюн, необвързана с производство (НДТ), за кампания 2011 г. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. АПК. По изложените съображения в нея моли, решението да се отмени, като същевременно иска събирането на гласни доказателства от посочените свидетели. От ответната страна по касация - директора на Областна дирекция ДФЗ - Хасково, чрез процесуалния му представител, е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че решението на съда е правилно и законосъобразно. Моли, то да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. След кратко изясняване на фактите по спора, прокурорът счита, че направените правни изводи от съда са правилни и законосъобразни, поради което не са налице касационни основания за отмяна на решението. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Хасково е бил сезиран с иск, предявен от Димитър Христов Димитров в качеството му на ЕТ "Вирджиния-Димитър Димитров", по чл. 256 АПК, с който да се задължи директорът на Областна дирекция на ДФЗ - Хасково да извърши фактически действия изразяващи се в превеждането му на суми, след оторизация на заявено подпомагане по Схемата за национално доплащане за тютюн (НДТ), необвързана с производство за кампания 2011 г. Искът е предявен въз основа на подадено заявление за регистрация 2011 г. от 17.03.2011 г. № 26/250311/69519, за което е получил УРН 184099 и отговор на министъра на земеделието и храните с изх. № 13-4233 от 25.06.2014 г. Съдът след като е приел и обсъдил многобройните писмени доказателства е направил анализ на чл. 256 и чл. 257 АПК. Според него в хипотезата на чл. 256 административният орган следва да е сезиран с искане да извърши фактически действия, които произтичат от законова разпоредба, като неизвършването на фактическите действия може да се оспори в 14-дневен срок от подаване на искането за извършването на действията. В хипотезата на чл. 257 АПК административният орган е длъжен да извърши фактическо действие, което произтича пряко от нормативен акт, а бездействието му да изпълни това задължение може да се оспори безсрочно. И в двете хипотези изискването на закона е бездействието или неизвършването на фактическото действие да произтича пряко, непосредствено от закона или нормативен акт, без де е необходимо волеизявление или издаването на друг индивидуален административен акт. Друг характерен общ белег и за двете осъдителни производства е наличието на пряк и непосредствен интерес от предявилия иска, за защита на негови права, свободи и интереси. Разликата между двете хипотези се състои в това, че по чл. 256 АПК административният орган трябва да е сезиран изрично с искане за извършване на фактическото действие, което е и процесуална предпоставка за предявяването на иска. При хипотезата на чл. 257 АПК -задължението за административния орган да извърши фактическо действие следва да произтича пряко от нормативен акт, който оспорваният трябва да посочи, като в негова тежест е и доказването на всички факти, от които произтича твърдяното задължение. Предявеното искане е било с правно основание в чл. 256 АПК. С него е поискано от съда да осъди директора на Областна дирекция ДФЗ - Хасково да преведе дължимите суми по Схемата НДТ, необвързана с производство, за кампания 2011 г. Съдът е съобразил писмените доказателства, подробно описани във фактическата част на мотивите, като въз основа на изричното изявление на пълномощника на ищеца, че всичките подписи в подаденото заявление са негови е приел, че последният не е заявил за подпомагане Схемата за НДТ, необвързана с производство. Като проследил изцяло законовата рамка за подаване на заявление, попълването му и пренасянето му в електронен вид, включително и получаване на уведомителните писма, съдът е достигнал до извод, че Димитър Димитров не е включил в заявлението си Схемата за НДТ. След като не е заявил тази мярка за подпомагане, на него не му се и дължало оторизация и заплащане на финансово подпомагане по незаявена мярка. Изводът е аргументиран и с данните от Уведомителното писмо с изх. № 02-260-2600/11596 от 23.08.2012 г. за оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка Схема за национални доплащания за бозаещи телета, обвързана с производството (НДК), която е била заявена в заявлението за кампания 2011 г. По така заявената мярка Димитър Димитров е получил плащане общо в размер на 11 500 лв., за което не е имало данни да се е отказал. На следващо място съдът е съобразил и отговора на министъра на земеделието и храните, който според него има характер на становище по подаден сигнал, защото не е представлявал отговор по жалба подадена срещу уведомително писмо. Освен това министърът на земеделието и храните няма правомощието да оторизира и изплаща финансово подпомагане, поради което отговорът му е преценен само като становище. При прегледа на правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ относно заявленията за подпомагане по различните мерки - ЗПЗП и издадените наредби относими към тази материя, съдът е направил извод, че оторизацията и изплащане на финансовото подпомагане се извършва след цялостен преглед на изпълнението на изискванията по заявената мярка за подпомагане. Посочил е възможностите за промяна или поправка на подаденото заявление, включително и при допусната грешка, като е направил извод, че Димитър Димитров не е заявил подпомагане по НДТ, необвързано с производство, поради което не му се следва оторизация и изплащане на финансово подпомагане по тази мярка за кампания 2011 г. Изплащането на финансово подпомагане представлява регламентирана дейност на законово ниво, която е свързана с определени дейности и едва след тяхното изпълнение може да последва изплащане. Поради това е направен извод, че разпоредбата на чл. 256 АПК е неприложима. Неизплащането на претендираните суми не представлява бездействие на административния орган, произтичащо пряко от закон нито на основание чл. 256 или чл. 257 АПК. Поради неизпълнение на състав на чл. 256 АПК съдът е отхвърлил предявеното искане от страна на жалбоподателя. Постановеното решение е правилно и настоящата инстанция споделя правните изводи на административния съд. Правилно съдът е приел, че с факта на подаване на заявление за подпомагане, в което не е посочена мярката НДТ, необвързан с производство, за административния орган не възниква задължението да изплати сумата по финансовото подпомагане, а неизплащането й не представлява бездействие от страна на органа. Такова задължение за заплащане на финансово подпомагане по незаявена мярка не възниква за административния орган по силата на закона. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е намерил за необходимо да събира гласни доказателства и да разпита посочените от жалбоподателя свидетели, не само поради изричното му изявление, че подписването на заявлението за подпомагане за 2011 г. е лично от него, като в случая е без значение който го е попълнил, но и от сравняването на установеното в това заявление с всички останали писмени доказателства. Подписът под документа сочи на издателя му, а след изричното изявление, че подписите и печатите на едноличния търговец под заявлението са негови, несъбирането на гласни доказателства не представлява допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Неоснователно е и оплакването, че решението на съда е необосновано. Съдът изключително подробно е описал всички приети в хода на съдебното дирене писмени доказателства които е обсъдил в тяхната цялост и е установил правилно фактическата обстановка. Нея е подвел към приложимото материално право и е извел правилни правни изводи. Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като по делото безспорно е установено, че не е налице бездействие от страна на административния орган или неизвършване от него на фактическо действие, което да произтича пряко от законово задължение. Незаявената мярка за участие по подаденото заявление не може да се счита за законово задължение на административния орган да изплати финансово подпомагане за нея. Становището на министъра на земеделието и храните не е задължително за административния орган, няма белезите на индивидуален административен акт, нито на закон. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Искането на процесуалния представител на ответната страна по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение, тъй като пред съда такова не е осъществено. На основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение