Решение № 2109 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8861/2019 г.

Решение № 2109 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8861/2019 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Нова техно билдинг" ЕООД, подадена чрез адв. Симеонов, против решение № 4046 от 13.06.2019 г., постановено по адм. дело № 2965/2018 г. по описа на Административен съд – София град. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основно се твърди, че изводите на съда противоречат на всички събрани по делото доказателства, които не са обсъдени в тяхната съвкупност и правна стойност. Съдът не е извършил подробна преценка на доказателствения материал по делото, а именно представените доказателства обективиращи реалното изпълнение на процесните доставки на стоки и услуги. Иска се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендират се разноски за цялото производство. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Василева, в с. з. излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна поради следното: Производството пред административен съд е по жалба на "Нова техно билдинг" ЕООД против РА № Р-22221116007975-091-001/24.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта, в която е потвърден и изменен с Решение № 199/08.02.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП. Съдът е приел жалбата за неоснователна. Посочил е, че обжалвания РА е издаден от компетентен орган, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията и при правилно приложение на материалния закон. В случая органите по приходите основателно са отказали правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по фактури, издадени от "К. СМИРНОВА 91" ЕООД, "АГРО ГРУП В-Г 2011" ЕООД, "ДИРОЗАЛА 09" ЕООД, "ВИТА МАРК 2014" ЕООД, "ДИ - ВИ 9994" ЕООД, "КВАРЦ БГ" ЕООД, "НИК - 68" ЕООД, "ПЕН СТОК" ЕООД, "НИРА СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД, "АНДИКАР-96" ЕООД и "ИНО ШОП 2014" ЕООД. Във връзка с констатациите за липса на реални доставки от гореописаните дружества, както и от установена липса на техническа и кадрова обезпеченост на "НОВА ТЕХНО БИЛДИНГ" ЕООД, е формиран и извод за нереалност на фактурираните от ревизираното лице доставки към "ПСТ ХОЛДИНГ АД, "ДЕКАРТ" ООД, "ЕЛЕКТРА- КОНСУЛТ" ЕООД, "СЕ-ЗА КЪМПАНИ" ООД, "ДИ ВИ 9994" ЕООД, Община Кочериново, ДЗЗД "НОВА КРИДО" с ЕИК 176552148, сдружение "ЧУПРЕНЕ 2012", "ЕВРО ЕКО БИЛД" ЕООД, сдружение "ВиК ЯКОРУДА 2012" с ЕИК 176336606, "ИСА 2000" ЕООД и сдружение "ПСТ ЮНИВЪРСЪЛ", като е приложен чл. 85 от ЗДДС. Според решаващия съд представените договори, възлагателни писма, приемо-предавателни протоколи са частни документи без достоверна дата, и не са недостатъчни да обосноват извод, че фактурираните доставки на услуги са действително извършени. За всички доставчици не е представена предшестваща или съпътстваща изпълнението на договорите търговска кореспонденция, липса на капацитет на доставчиците за изпълнение на доставките. Относно доставките от "КВАРЦ БГ" ЕООД на пясък липсват доказателства за наличието на такива стоки при този доставчик или придобиването им от предходен доставчик, което прави неустановена и възможността му да ги достави на жалбоподателя, от протоколите не става ясно къде точно, на кое място или обект е доставена и приета стоката, както и за това с какъв транспорт, собствен или нает е сторено това. По отношение на фактурите, издадени от "ПЕН СТОК" ЕООД, същите касаят доставка на стоки - "материали - водопроводни тръби, въпреки множеството доказателства по делото съдът е обосновал извод за липса на доставка. Приел е за недоказан факта, че доставчикът е разполагал с обект за съхранение на стоките /предвид обясненията дадени от наемодателя "Кохинор-България" ООД, съответно, че същите са натоварени от там, за да бъдат доставени на жалбоподателя, което компрометира и доказателствената стойност на товарителниците по отношение на мястото на натоварване, както и на представените складови разписки, предназначени да удостоверят предаването и приемане на стоките в склада от предходните доставчици. Решението е неправилно. Спорът по делото е свързан с реалността на доставките от "К. СМИРНОВА 91" ЕООД, "АГРО ГРУП В-Г 2011" ЕООД, "ДИРОЗАЛА 09" ЕООД, "ВИТА МАРК 2014" ЕООД, "ДИ - ВИ 9994" ЕООД, "КВАРЦ БГ" ЕООД, "НИК - 68" ЕООД, "ПЕН СТОК" ЕООД, "НИРА СТРОЙ КОМЕРС" ЕООД, "АНДИКАР-96" ЕООД и "ИНО ШОП 2014" ЕООД. Настоящият касационен състав намира, че са налице всички предпоставки за признаването на правото на данъчен кредит на касатора. От страна на ревизираното дружество са ангажирани множество доказателства, обективиращи изпълнението на спорните доставки – договори, приемо-предавателни протоколи, възлагателни писма, счетоводни документи, актове обр. 19, товарителници /касаещи транспортирането на стоките/ и пр. В подкрепа на този извод е и заключението на вещото лице Стоянова в изготвената и приета съдебна експертиза. В нея е направено обобщение и са подредени в таблична форма многобройните писмени доказателства във връзка с всяка една от издадените фактури, както и доказателствата свързани с използване на стоките и услугите в стопанската дейност на ревизираното лице за последващи облагаеми доставки. Основателно в тази връзка е възражението на касатора, че по правило в данъчното производство се представят частни, а не официални документи. Действително ангажираните по делото доказателства – договори, протоколи, товарителници и др., в качеството им на частни документи, нямат материална доказателствена сила обвързваща съда и страните, но това не означава, че те нямат значение за процеса, защото следва да бъдат преценявани с оглед на всички доказателства по делото. Посочените писмени доказателства са пряко обвързани както с процесните фактури, така и с реалния резултат от доставките. Същите не са оспорени по отношение автентичност и съдържание и се ползват със съответната доказателствена сила. От тях се удостоверява постигнатото между страните съгласие за приемане без възражение на възложените услуги, респ. прехвърляне на право на собственост върху стоки. От друга страна за реалното изпълнение на спорните доставки не може да се очаква представянето на официални свидетелстващи документи с материална доказателствена сила. За да обосноват липсата на реалност на предаването на стоките и извършването на услугите, приходните органи и съдът се позовават на липсата на нает персонал, на неподаване на справки по чл. 73 ЗДДФЛ, ГДД по отношение на част от доставчиците, липса на дистанционна връзка с НАП на ФУ ползвани от някои доставчици, липса на кореспонденция между страните, произход на стоките и пр. Тези обстоятелства обаче не са релевантни за спора, тъй като обект на проверка е пряката доставка между РЛ и неговите преки доставчици с оглед обстоятелството, че данъчно събитие настъпва именно по тази доставка. Само поради липсата на достатъчно доказателства относно обезпечеността на преките доставчици и техните подизпълнители, не може да се ограничи правото на получателя по доставката да приспадне данъчен кредит по платената от него, ползвана за целите и в икономическата му дейност, при липса на данни за данъчна измама, като в този смисъл е и решение на СЕС по дело С-18/13/. В решението си от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., СЕС е приел, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. В т. 65 от решението е прието, че ".... като налага на ДЗЛ изброените в т. 61 изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане - данъчната администрация прехвърля, собствените си контролни задължения върху ДЗЛ". Това задължение на органа по приходите се извежда и от т. 52 от решението в която е посочено, че "... право на приспадане може да бъде отказано само ако се установи, въз основа на обективни данни, че съответното ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки". В процесния случай такава установеност не е налице, което е в доказателствена тежест на приходните органи предвид обстоятелството, че отказът от право на приспадане е изключение от основния принцип, какъвто се явява това право. Обстоятелството, че писмените документи касаещи доставките от "Кварц БГ" ЕООД са представени в хода на съдебното обжалване не променя доказателствената им сила, нито само по себе си обосновава извод, че са създадени за нуждите на процеса. От съвкупната преценка на всички доказателства по делото следва обоснован извод за наличие на реални доставки по спорните фактури. Това означава, че по всички тях е налице данъчно събитие свързано с доставка на услуги /инженерни, консултантски, СМР/, респ. стоки /пясък, водопроводни тръби/, от което следва, че по отношение на същите са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване на касатора на правото му на данъчен кредит, обратно на приетото от съда. По изложените съображения решението е неправилно и подлежи на отмяна, а при тази фактическа установеност и изложените мотиви понастоящем делото следва да бъде решено по същество, като РА бъде отменен в обжалваната част. В частта, в която първоинстанционният съд е осъдил дружеството да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 5584 лв. на Д "ОДОП" – София при ЦУ на НАП решението също следва да бъде отменено. При този изход на спора на касатора следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 8542 лева, от които за държавни такси – 50 лв. и 1700 лева, за вещо лице – 840 лева, адвокатски хонорар – 5952 лева. Неоснователно е възражението за прекомерност направено в производството пред административния съд досежно претендираното адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение