Решение № 14878 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6509/2010 г.

Решение № 14878 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6509/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Подадени са две касационни жалби против решение № 485/8.03.2010 г., постановено по адм. дело № 3011/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Варна. С жалба, подадена от Началника на МП "Ферибот- Варна" при Митница Варна се обжалва изцяло решението, с което съдът е отменил по жалба на "Морения клуб" ЕООД Решение № М 47- 719/27.10.2009 г. на Началника на МП "Ферибот Варна" и е върнал преписката на началника на МП "Ферибот- Варна" за произнасяне по молба № М 47-719/14.10.2009 г. на "Морения клуб" ЕООД за освобождаване на депозити за осъществени вносове по ППСПДВ № 52/2007 г., № 54/2007 г. и № 55/2007 г. при съобразяване разпоредбите на ЗАДС и ППЗАДС и мотивите на решението. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и процесуалния закон, и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основното оплакване на касатора е, че неправилно административният съд е приел, че след като митническият орган е превел обезпечението по сметка на републиканския бюджет, върху внесената сума се дължи лихва, поради промяна на правната същност на депозираната сума в мито и ДДС и след като административните актове са отменени обезпечението следва да бъде върнато на основание чл. 197 от ЗМ и при спазване разпоредбата на чл. 219а ЗМ. По подробно мотивирани съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против Решение № М 47-719/27.10.2009 г. на Началника на МП "Ферибот Варна". С жалба, подадена от "Морения клуб" ЕООД, гр. Бургас, чрез процесуалния представител адв. Трифонова, се обжалва решението в частта, с която съдът е върнал преписката на началника на МП "Ферибот- Варна" за произнасяне по молба № М 47-719/14.10.2009 г. на "Морения клуб" ЕООД за освобождаване на депозити за осъществени вносове по ППСПДВ № 52/2007 г., № 54/2007 г. и № 55/2007 г. при съобразяване разпоредбите на ЗАДС и ППЗАДС и мотивите на решението. Иска се отмяна на съдебния акт в тази му част, като вместо това бъде постановено решение, с което да бъдат възстановени на дружеството пълния размер на паричните средства, неправомерно задържани от МП "Ферибот Варна", както и да бъде присъдена законната лихва върху внесените депозити в размер на 2 430.18 лв., съобразно изслушаната по делото счетоводна експертиза, законната лихва до окончателното изплащане на сумата на дружеството. Касаторът поддържа, че решението в тази част е неправилно, тъй като не може да се приеме, че едва от датата на подаването на искането за възстановяване на недължимо внесените суми митническият орган изпада в забава. Според тезата, застъпена от касатора, щом е отпаднало основанието за внасянето на депозитите, то същите следва да бъдат освободени незабавно ведно с начислената върху тях законна лихва от момента на внасянето им до деня на тяхното връщане. Въведено е оплакване, че след като не се е произнесъл по посочения въпрос в гореизложения смисъл, съдът е извършил отказ от правосъдие. Претендират се разноски за настоящата инстанция. Всяка една от страните по делото е оспорила жалбата на противната страна с мотивиран писмен отговор, депозиран по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, Първо "А" отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на "Морения клуб" ЕООД Решение № М 47- 719/27.10.2009 г. на Началника на МП "Ферибот Варна" и е върнал преписката на началника на МП "Ферибот- Варна" за произнасяне по молба № М 47-719/14.10.2009 г. на "Морения клуб" ЕООД за освобождаване на депозити за осъществени вносове по ППСПДВ № 52/2007 г., № 54/2007 г. и № 55/2007 г. при съобразяване разпоредбите на ЗАДС и ППЗАДС и мотивите на решението. За да постанови това решение, съдът се е позовал на нормата на чл. 197 от ЗМ, съгласно която депозитът следва да бъде освободен незабавно при отпадане на основанието за внасянето му. Приел е, че в настоящия случай основанието за внасяне на депозита е отпаднало с отмяната на ППСПДВ № 52/2007 г., № 54/2007 г. и № 55/2007 г., както и че с действията си по внасяне на депозита като предварително изпълнение по ППСПДВ, митническият орган на датата на внасяне на депозита в републиканския бюджет е трансформирал депозитната сума в мита и ДДС - митни сборове. Според решаващите мотиви на съда, на възстановяване по чл. 219а ЗМ подлежат митните сборове, които са определени с незаконосъобразен акт на митническите органи, като недължимо заплатените суми се връщат със законната лихва. по тези съображения съдът е приел, че МП "Ферибот Варна" дължи на "Морения клуб" ЕООД сумите, преведени като мито от началника на МП "Ферибот Варна" и лихви върху тях от датата на превеждането им по сметка на републиканския бюджет до датата на подаване на искането за възстановяването им, доколкото към този момент митническият орган е поставен в забава. Обжалваното решение е правилно. Няма спор между страните относно установената от съда фактическа обстановка. Процедурата по възстановяването на митни сборове е регламентирана в глава 28 от ЗМ, чл. 214 - 219а. Разпоредбата на чл. 219а от ЗМ регламентира само въпросът за дължимост на лихвите върху недължими митни сборове, поради което във всички случаи, в това число и при незаконосъобразно определени с митнически акт задължения, редът за възстановяване е по чл. 214 от ЗМ. Съгласно разпоредбата на чл. 214 ЗМ възстановяване се допуска, когато се установи, че към момента на плащането, митните сборове не са били дължими или основанието им за плащане е отпаднало. За недължимостта на процесните митни сборове няма спор по делото. При това положение са приложими разпоредбите на чл. 214 във връзка с чл. 219а ЗМ, както правилно е приел първоинстанционният съд. Съгласно разпоредбата на чл. 219а, второ изречение ЗМ когато митните сборове са били определени въз основа на незаконосъобразен митнически акт, недължимо платените суми се връщат със законната лихва. При тълкуването на тази разпоредба се установява, че законът не прави разлика във вида на недължимо платените суми, дали те се отнасят само до главница или и лихви. Това е така, защото ако се имаше предвид само главници (митни сборове), законодателят изрично щеше да го посочи в цитираната правна норма. Доколкото нормата на чл. 219а, изр. второ от ЗМ е специална, то тя има приоритет пред общите норми, в това число и пред принципа за недължимост на лихва върху лихва - чл. 175, ал. 3 от ДОПК. Лихвата се дължи върху главницата и лихвата по актове, които са отменени с влезли в сила решения на съда. В този смисъл оплакването на касатора е неоснователно. Относно другото оплакване за правилното правно основание, въз основа на която е била претенцията на ответника по касационната жалба към административния орган, то също е неоснователно. Няма спор, че разпоредбата на чл. 214 ЗМ посочва как се възстановяват недължими митни сборове. Разпоредбата на чл. 219а ЗМ не може да се тълкува и прилага самостоятелно извън контекста и смисъла на чл. 214 ЗМ. Във всички случаи възстановяването се извършва по реда на чл. 214 ЗМ, а чл. 219а ЗМ регламентира хипотеза, при която се дължи и законна лихва, ако митните сборове са приети, че са незаконосъобразно определени, затова са недължимо платени суми и се връщат с лихвите. Правилни и обосновани са изводите на съда относно началният момент на лихвите върху подлежащите на възстановяване на суми. Актът, с който са определени съответните митнически задължения, подлежащи на връщане, е незаконосъобразен още от момента на неговото издаване, а не едва от моментът на обявяването му за такъв с влязло в законна сила съдебно решение. Поради това заплатените по този акт суми са недължимо платени в момента на тяхното плащане, от което следва логически, че при възстановяването им началният момент на лихвата за забава е от момента на заплащането им. В контекста на изложените съображения следва да бъде посочено, че правилно административният съд е счел за неоснователен довода на "Морения клуб" ЕООД, че лихвата върху депозита обезпечение при внос е дължима от митническия орган от 08.12.2006 г. - датата, на която е внесено обезпечението, доколкото внасянето на обезпечение е по преценка и на риск на лицето, което извършва вноса и върху сумата, представляваща обезпечение по вноса, законът не предвижда дължимост на лихва от митническия орган. Неоснователно е и оплакването на касатора "Морения клуб" ЕООД против частта от съдебното решение, с която преписката е върната на административния орган за произнасяне. Това възражение е мотивирано с аргумента, че по делото е назначено вещо лице, което е изяснило спорните въпроси, поради което съдът е могъл и е следвало да реши въпроса по същество и след като не е сторил това, той е допуснал съществено процесуално нарушение и решението следва да бъде отменено в тази част и решено по същество. Тезата е неоснователна. Законосъобразен е изводът на съда, че съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗМ ДДС не представлява част от митния сбор, поради което неговото възстановяване не следва да се извършва при наличието на предпоставките за това от митническия орган, а от орган при НАП, но в същото време правилно съдът е отчел, че митническият орган в процесния случай не е указал на жалбоподателя, че възстановяването на ДДС не може да се извърши от него, нито има данни да е изпратена преписката в тази част на компетентния орган - съответния приходен орган от структурата на НАП. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че оплакванията и в двете касационни жалби са неоснователни. Обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния закон и на съдопроизводствените правила. При правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което е и обосновано и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на спора по двете касационни жалби пред настоящата инстанция, ВАС намира, че разноски не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,