Решение № 13290 от 19.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10113/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Казанлък срещу Решение 2737 от 02.07.2025 г. на Административен съд (АС) - Стара Загора по адм. дело 145/2025 г. С обжалваното решение е отменена Заповед 186/04.02.2025 г. на кмета на Община Казанлък, с която на Вил Такси-С ООД е отказано издаването на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил с рег. [рег. номер] с водач А. Г. К. и е върната преписката по Заявление, вх. 68-4825-83#1 от 27.12.2024 г. за ново произнасяне при спазване указанията на съда по приложението на закона. Касационният жалбоподател кметът на Община Казанлък, счита обжалваното решение за недопустимо, алтернативно неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Счита, за неправилен извода на първоинстанционния съд, че административният орган, при решаване на въпроса за издаване на исканото от него разрешение, не може и не следва да обсъжда въпроса, дали представеният от търговеца - превозвач договор е валиден. Сочи, че представеният в административната преписка Договор 53 от 09.01.2025 г. не отговаря на изискванията на Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), от което следва, че не е налице правопораждащият юридически факт за извършване на дейността от водача за сметка на търговеца. Не споделя становището на решаващия съд, че процесният договор отговаря в пълна степен на изискванията на закона, и че липсата на срок и цена са правно ирелевантни обстоятелства. Счита за неоснователни твърденията наведени от страна на Вил Такси-С ООД в жалбата му пред първоинстанционния съд. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и необосновано и вместо него да бъде постановено друго, с което оспорването да бъде отхвърлено. Претендира разноски по делото за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатски хонорар от отсрещната страна. Ответникът по касационната жалба Вил Такси-С ООД, изразява становище за неоснователност на жалбата. В представения по делото писмен отговор излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи. Счита, че наведените в касационната жалба твърдения са изчерпателно обсъдени от първоинстанционния съд. Излага доводи, че процесната заповед, с която се отказва издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, е издадена в нарушение на основните принципи на административното производство - равенство, обективност и предвидимост, тъй като видно от справка в публичния регистър по чл. 12, ал. 4 ЗАвтП, за 58 бр. от автомобилите и техните водачи, за които е поискано издаване на разрешение, са представени идентични договори, като за тях органът е издал разрешения вкл. такива от 2025 г. (след датата на издаване на процесната заповед). Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящето производство съгласно представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. При наличието на следната фактическа обстановка, първоинстанционният съд е постановил обжалвания съдебен акт: Със Заявление, вх. 68-4825-83#1/27.12.2024 г., подадено от С. Н. С., в качеството му на представляващ Вил Такси-С ООД, е поискано от кмета на Община Казанлък, да бъдат издадени 64 броя разрешителни на дружеството за извършване на таксиметров превоз на територията на община Казанлък за периода 01.01.2025 г. 31.12.2025 г. Към заявлението е приложен списък на лицата по чл. 9, т. 11 (приложение 4б). В списъка на данните на водачите, същите са описани по имена и ЕГН, както и са посочени номерата на удостоверенията за водач на на лек таксиметров автомобил (УВЛТА) за всеки един водач и номерата на договорите. При извършената проверка на подаденото заявление и приложените към него документи с Писмо, изх. 68-4825-82#1 от 24.01.2025 г. е изискано допълнително от страна на заявителя да представи в седемдневен срок от получаването му, валидни договори по чл. 12, ал.1 ЗАвтП по отношение на шестима водачи, вкл. и за лицето А. К., както и валиден договор за правото на ползване, съгласно чл. 12, ал. 2, т. 2 ЗАвтП за посочените шест автомобила, един от които е с рег. [рег. номер]. С Молба, вх.68-4825-82#2 от 27.01.2025 г., подадена чрез управителя на дружеството заявител С. С., са представени в срок изисканите документи. С оспорената в настоящото производство Заповед 186/04.02.2025 г., кметът на Община Казанлък, е отказал на Вил такси С ООД издаването на разрешително за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на община Казанлък за автомобил с рег. [рег. номер] с водач А. К.. Прието е, че представеният Договор 53 от 09.01.2025 г., сключен между А. К. и Вил Такси - С ООД, макар и наименуван като договор, не съдържа елементите на двустранен договор, а именно: предмет, цена, права и задължения на страните и срок. Прието е, че липсата на писмено уреждане на отношенията между търговеца и водача, който ще извършва таксиметрова дейност от негово име, но за своя сметка с договор така, както изисква разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗАвтП и за срока, за който е поискано разрешението, е абсолютна пречка водачът да извършва таксиметров превоз от името на регистрирания търговец, но за своя сметка. Това обстоятелство е възприето като основание за отказ, по аргумент от чл. 24а, ал. 1, изречение второ ЗАвтП. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че жалбата на Вил Такси - С ЕООД е допустима, като подадена от лице с правен интерес от оспорването. По същество, за да отмени Заповед 186 от 04.02.2025 г. на кмета на Община Казанлък, с която на Вил Такси-С Оод е отказано издаването на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил с рег. [рег. номер] с водач А. Г. К. и да върне преписката на органа за ново произнасяне, първоинстанционният съд обосновава извод за незаконосъобразност на административния акт, поради неправилно приложение на материалния закон. Приема, че в производството по издаване на удостоверение за регистрация по чл. 12 ЗАвтП се представя и договорът, който урежда правоотношенията между търговеца и водача, докато в настоящето производство по издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници на територията на общината за съответния срок, не по-дълъг от една година, този договор не се изисква. Според първоинстанционния съд, ако не са налице предпоставките на чл. 24, ал. 2 ЗАвтП, то кметът не може да откаже издаването на исканото разрешение, а в случая, видно от мотивите на заповедта, отказът е обоснован единствено с обстоятелството, че представеният договор, не отговаря на законовите изисквания за съдържание. Решението е валидно допустимо и правилно. Настоящият касационен състав счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че в производството по издаване на удостоверение за регистрация по чл. 12 ЗАвтП се представя и договорът, който урежда правоотношенията между търговеца и водача, докато в производството по издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници на територията на общината за съответния срок, не по-дълъг от една година, каквато е настоящата хипотеза, този договор не се изисква. В случая, пред административния орган е представен Договор 53 от 09.01.2025 г., сключен между Вил Такси-С ООД и А. К., съгласно който водачът ще извършва таксиметров превоз на пътници за своя сметка от името на търговеца. За да издаде процесната заповед, с която се отказа издаването на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници на Вил Такси-С ООД, органът е счел, че представеният от дружеството договор не отговаря на законовите изисквания за съдържание на двустранен договор. Таксиметровият превоз на пътници е правно регламентирана дейност, която се осъществява в съответствие с правилата, съдържащи се в ЗАвтП и Наредба 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници (Наредба 34/1999 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗАвтП таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговец, притежаващ удостоверение за регистрация. Таксиметров превоз може да се извършва и от водач от името на регистриран търговец, включен в удостоверението за регистрация. За да извършва дейността от името на регистрирания търговец, водачът трябва да отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 3 ЗАвтП. Правоотношенията между регистрирания търговец и водача, който ще извършва дейността от негово име, но за своя сметка, се уреждат с писмен договор. По силата на чл. 12, ал. 2 ЗАвтП удостоверенията за регистрация по ал. 1 се издават от кметовете на общините или от оправомощени от тях длъжностни лица по адреса на управлението на търговеца, при условие, че по отношение на последния са налице следните три кумулативни предпоставки, а именно: 1) отговаря на изискванията за благонадеждност; 2) разполага с поне едно собствено, наето или на лизинг превозно средство, което отговаря на изискванията по ал. 7, и 3) няма публични задължения. Съгласно чл. 12, ал. 6 ЗАвтП за издаване на удостоверение за регистрация и за вписване в единния таксиметров регистър (по ал. 4 ЗАвтП) търговецът подава заявление до кмета на общината, към което прилага документите, определени с наредбата по чл. 12а, ал. 5 от закона, както и списък на водачите, които ще извършват дейността от негово име, и списък на превозните средства, с които ще извършват дейността. Когато таксиметровият превоз се осъществява от лице, неидентифициращо се с търговеца притежател на удостоверението за регистрация, освен да бъде вписан в последното, водачът следва да разполага с документа, предвиден в чл. 24 ЗАвтП, а именно разрешение от съответната община, на територията на която ще се извършва превозът, по отношение на използвания за осъществяване на дейността автомобил чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба 34/1999 г. В съответствие с чл. 24а, ал. 1 ЗАвтП разрешението за таксиметров превоз на пътници се издава от кметовете на общини или оправомощени от тях длъжностни лица на територията на общината, на която ще се извършва превозът, за всеки отделен автомобил. В разрешението се вписват и водачите, които ще извършват дейността от името на регистрирания търговец, но за своя сметка. Съгласно разпоредбата чл. 24а, ал. 2 ЗАвтП, разрешение по ал. 1 се издава на търговец, който е подал заявление до кмета на общината, в която ще извършва дейността си по таксиметров превоз на пътници, и: т. 1 таксиметровият автомобил отговаря на изискванията на Наредбата по чл. 12а, ал. 5 и за него има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници и е вписано в регистъра по чл. 12, ал. 4; т. 2 регистрираният търговец няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са разсрочени или отсрочени по законов ред. В нормата на чл. 24а, ал. 4 ЗАвтП е регламентирано, че в 14-дневен срок от получаване на заявлението кметът на общината издава разрешението по ал. 1 или със заповед отказва издаването му, ако не са налице обстоятелствата по ал. 2. Идентична е и правната регламентация по чл. 24 от Наредба 34/1999 г. Въз основа на тази нормативна уредба следва изводът, че материалноправните основания за постановяване на отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, са изрично и изчерпателно регламентирани и се свеждат до наличието на посочените по- горе обстоятелства по чл. 24а, ал. 2, т. 1 и 2 ЗАвтП. Съответно при наличието на тези обстоятелства, кметът на Общината, в условията на обвързана компетентност, е длъжен да издаде заявеното разрешение. В процесния случай нито е обосновано, нито е доказано наличието на обстоятелства, нормативно предвидени като основания за постановяване на отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил с рег. [рег. номер] с водач А. К. по заявеното от "Вил Такси С" ООД искане. Тъкмо обратното - от представените по делото писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че за таксиметровия автомобил има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници, като регистрираният търговец няма задължения за данъци и осигурителни вноски, което не се спори и от страните. От страна на касатора, както в производството пред първоинстанционния съд, така и в настоящето, не се оспорва обстоятелството, че МПС е вписано в регистъра по чл. 12, ал. 4 ЗАвтП, като нито се твърди, нито са ангажирани доказателства, че таксиметровият автомобил не отговаря на някое от изискванията на Наредбата по чл. 12а, ал. 5 ЗАвтП. Постановеният отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превози на пътници, се основава единствено на приета за установена от органа липса на валиден договор по чл. 12, ал. 1 ЗАвтП за срока, за който е поискано издаването на разрешението, което е възприето като абсолютна пречка водачът да извършва таксиметров превоз от името на регистрирания търговец и съответно за издаване на разрешение по подаденото от "Вил Такси С" ООД заявление. Нито в ЗАвтП, нито в Наредба 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници, е въведено като нормативно изискване прилагането към заявлението за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, съответно представянето за нуждите на производството по чл. 24а ЗАвтП, респ. по чл. 24 Наредба 34/1999 г., договор по чл. 12, ал. 1 ЗАвтП, т. е. договор за уреждане на правоотношенията между регистрирания търговец и водача, който ще извършва дейността от негово име, но за своя сметка. Съответно непредставянето на такъв договор не е предвидено като пречка за издаването на искания разрешителен административен акт, респ. не се субсумира в някое от изчерпателно предвидените в закона материалноправни основания за постановяване на отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници. Приложимата нормативна регламентация изисква представянето на договор за уреждане на правоотношенията между регистрирания търговец и водача, който ще извършва дейността от негово име, но за своя сметка, в производството по издаване на удостоверение за регистрация по чл. 12 ЗАвтП, но не и в производството по издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на общината, каквото е заявено в настоящия случай. За пълнота следва да бъде отбелязано, че заявителят, в определения от органа срок, е представил Договор 53 от 09.01.2025 г. по отношение на водача А. К.. Съгласно посочения договор, страните са се споразумели, че водачът А. К. ще извършва таксиметров превоз на пътници за своя сметка от името на търговеца "Вил Такси-С" ООД с автомобил рег. [рег. номер] , марка "Дачия", модел "Логан", който автомобил е включен в списък към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз 10748 от 14.05.2013 г. на ИА "Автомобилна администрация". Представено е и нотариално заверено удостоверение за съгласие на собственика на посоченото МПС същото да бъде експлоатирано като таксиметров автомобил и включено в списъка към посоченото удостоверение. Неоснователни се явяват доводите на касатора, че административният орган не е извършил тълкуване на договора, а единствено преценка за съдържанието на същия. Абсолютно необосновано и несъответно на съдържанието на представения договор, административният орган е приел, че същият няма характер на договор, обективиращ писмено уреждане на отношенията между търговеца "Вил Такси С" ООД и водача, който ще извършва таксиметрова дейност от негово име, но за своя сметка. Извън материалната компетентност на органа е да преценява валидността на представения договор от гледна точка на пълнотата на неговото съдържание и съответно да тълкува изразената със сключването на договора воля на страните по гражданското правоотношение. С оглед на гореизложеното, в противоречие с материалния закон, административният орган е приел, че е налице основание за постановяване на отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил с рег. [рег. номер] с водач А. К. по заявеното от "Вил Такси с" ООД искане, единствено поради факта, че представеният договор не урежда изчерпателно отношенията между страните. Както се посочи, по-горе в настоящата процедурата по издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници дори не е необходимо представяне на договор за уреждане на правоотношенията между регистрирания търговец и водача. След като не е установена липса на обстоятелства по чл. 24а, ал. 2 ЗАвтП, релевиращи съществуването на някое от изчерпателно предвидените в закона основания за постановяване на отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз, административният орган, при условията на обвързана компетентност, е бил длъжен да издаде заявения разрешителен акт, поради което изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, е правилен и обоснован. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните по делото факти, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Това прави решението му правилно и съдът следва да го остави в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143 АПК, Община Казанлък юридическото лице, в чиято структура е органът-касатор, следва да бъде осъдена да заплати на ответника, претендираните и доказани разноски в размер на 1 000,00 (хиляда) лева за платено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Възражението на касатора за прекомерност на претендираните разноски е неоснователно, доколкото дори не се твърди липса на фактическа и правна сложност. Воден от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,