Решение № 432 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9475/2008 г.

Решение № 432 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9475/2008 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Георги Несторов Кехайов от гр. Поморие срещу Решение № I-61 от 19.05.2008 г. на Бургаския окръжен съд по адм. дело № 9/2008 г. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответниците - началникът на РДНСК-Бургас, София Атанасова Дросева, Димитър Георгиев Дросев и Кръстина Георгиева Стоянова, не са изразили становище по касационната жалба. Заинтересованите страни не са представили становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Първоинстанционното производство е започнало по жалба на София Атанасова Дросева, Димитър Георгиев Дросев и Кръстина Георгиева Стоянова, собственици на УПИ ХI-1732, кв. 129 по плана на гр. Поморие срещу заповедта на началника на РДНСК - Бургас, с която е отхвърлена жалбата им срещу разрешение за стоеж в съседния УПИ Х-1736, издадено на касатора Георги Кехайов. С решение от 4.10.2007 г. на БОС по адм. дело № 1241/2006 г. е бил отменен актът на началника на РДНСК - Бургас. С решение № 2292 от 27.02.2008 г. по адм. дело № 12469/2007 г. тричленен състав на ВАС е отменил решението на първоинстанционния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, по съображения, че съдът не се е произнесъл по законосъобразността на оспорения акт, а неправилно се е занимал с въпроса за законността на разрешението за строеж. С решението си тричленният състав е указал на първостепенния съд да прецени налице ли е правен интерес от оспорването за първоначалните жалбоподатели предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и свързания с това обстоятелство въпрос за характера на новопроектираната постройка и промяната на предназначението на съществуващата едноетажна сграда от жилище до част от заведение за обществено хранене. С обжалваното решение БОС е отменил Заповед № 76/30.10.2006 г. на началника на РДНСК - Бургас, с която е отхвърлена жалбата на София Атанасова Дросева, Димитър Георгиев Дросев и Кръстина Георгиева Стоянова против разрешение за строеж № 14/24.02.2006 г., издадено от главния архитект на община Поморие за обект: "Заведение за обществено хранене - бирария" в УПИ Х-1736, кв. 129 по плана на гр. Поморие. Съдът е приел, че в обжалваната заповед административният орган не е изложил каквито и да било фактически съображения по атакуваното строително разрешение относно какво предвижда, има ли запазване на съществуващи сгради, какво е тяхното предназначение и променя ли се то, налице ли е преустройство и в какво се изразява. Сочи също, че не са разгледани доводите на жалбоподателите за липса на изрично съгласие по чл. 39, ал. 2 от ЗУТ. Поради това, съдът е приел, че констатираният порок на акта ограничава правото на защита на страните и не позволява да се извърши преценка на неговата законност по реда на чл. 216, ал. 6 от ЗУТ. При така възприетата немотивираност на заповедта в нарушение на изискването по чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, съдът не е обсъждал доказателствения материал по делото, в т. ч. изготвената и приета съдебно-техническа експертиза. С оглед тези съображения е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. Съгласно чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, началникът на РДНСК се произнася с мотивирана заповед по основателността на подадената жалба, след преценка на нейната допустимост, в 15-дневен срок от постъпването й. В разглеждания случай, съдът правилно е посочил, че в оспорената заповед административният орган е описал процедурата по издаване на разрешението за строеж и възпроизвел съдържанието му, без да се произнесе по спорния предмет. Административният орган не е направил преценка намира ли приложение разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗУТ, на която основно се позовават жалбоподателите (сега ответници по касация) и в тази връзка не е изложил мотиви за допустимостта на жалбата по чл. 216, ал. 3 от ЗУТ. Не е обсъдил поставените въпроси в жалбата на собствениците на съседния УПИ ХI - 1732 за допуснати нарушения на законовите разпоредби при издаване на обжалваното разрешение за строеж. Разпоредбата на чл. 18 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, на която се е позовал началникът на РДНСК - Бургас, съдържа общото правило, че в урегулираните имоти за жилищни нужди освен жилищните сгради (основното застрояване) са допустими и постройки на допълващото застрояване при спазване на правилата и нормативите по раздел седми от ЗУТ. От нея не може да се изведе направеният от административния орган краен извод за неоснователност на жалбата, тъй като спорен е именно въпросът налице ли е втората предпоставка от текста - издаденото разрешение за строеж съобразено ли е с относимите законови правила. При положение, че в обжалвания акт не се съдържат мотиви в тази насока, правилно съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна и отменил същата, като е върнал преписката на началника на РДНСК - Бургас за ново произнасяне. Предвид изложеното, не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,