Решение № 75 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7797/2020 г.

Решение № 75 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7797/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ЕТ "И. Митев – Селект – Я. Митев – Й. Митева" със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, чрез процесуалния си представител адв. Пешев против решение № 585/16.04.2020 г. по адм. дело № 918/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на съда, че при издаването на административният акт е спазено изискването на чл. 35 от АПК. По подробно изложени доводи моли да се отмени обжалваното решение, като вместо него се постанови друго по същество на спора. Претендира разноски в производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът по жалбата - директор на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" – Благоевград, в представено по делото възражение на жалбата счита същата за неоснователна. Моли решението като правилно да бъде потвърдено. Моли също за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - Благоевград е образувано по жалба на ЕТ "И. Митев – Селект – Я. Митев – Й. Митева" със седалище гр. Благоевград срещу Решение № ПО-01-100/11.07.2019 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" (БДЗБР) – Благоевград, с което е прекратено действието на Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140115/16.03.2010 г., считано от 9.11.2016 г., (датата на вписване в имотния регистър на продажбата на поземлен имот № 046020 с договор за прехвърляне на търговско предприятие – извлечение от КККР на л. 14 от адм. дело № 9442/2019 г. на Административен съд – София-град) като е отказал продължаване на срока му на действие по заявлението на едноличния търговец от 31.05.2019 г. Решението е съобщено на търговеца на 17.07.2019 г. (известие на л. 10 от адм. дело № 9442/2019 г.). С оспореното съдебно решение административният съд е отхвърлил жалбата срещу процесния административен акт на директора на "БДЗБР" - Благоевград. За да постанови този резултат от фактическа страна съдът е установил, че производството пред органа е образувано по заявление на едноличния търговец с вх. № РР-16-29/31.05.2019 г. за продължаване срока на действие на Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140115/16.03.2010 г., с приложени към него Разрешение за ползване № СТ-05-993/14.08.2018 г. на началника на ДНСК по чл. 177, ал. 2 ЗУТ - за ползване на строеж МВЕЦ "Ракочевица" в поземлен имот 046020, землището на с. Долно Осеново, подобект – "Сграда-централа", , "Водохващане на р. Ракочевица", "Напорен тръбопровод за МВЕЦ "Ракочевица", "Кабелни линии 20 Kv за външно ел. захранване на МВЕЦ "Ракочевица", и нотариален акт № 161/2008 г. за правото на собственост на едноличния търговец върху поземлен имот № 046020 в землището на с. Долно Осеново (л. 17-27 от адм. дело № 9442/2019 г. на Административен съд – София-град). Установено по делото е, че Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140115/16.03.2010 г. (л. 45 от адм. д. № 9442/2019 г.) е издадено на едноличния търговец за водовземане и ползване с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ и изграждане на речно водохващане на руслото на р. Ракочевица, ляв приток на р. Осеновска, в землището на с. Долно Осеново, със срок на действие до 13.08.2016 г., продължен с Решение № ПО-01-9/2.02.2016 г. до 13.08.2019 г. (л. 20 от адм. дело № 918/2019 г.). Констатирано по делото е също, че на 20.10.2016 г. едноличният търговец е прехвърлил на "Селект" ООД – Благоевград търговското си предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по счетоводен баланс към 30.09.2016 г., вкл. поземлен имот № 046020 в землището на с. Долно Осеново (л. 15 от адм. дело № 9442/2019 г. на Административен съд – София-град). Договорът е вписан в Служба по вписвания – Благоевград на 9.11.2016 г. (извлечение от КККР на л. 14 от адм. дело № 9442/2019 г.). С цел установяване на фактите по делото от съда е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) от заключението на която, решаващият съд приел за безспорно установено към 30.09.2016 г. и 20.10.2016 г. в счетоводството на едноличния търговец не фигурират счетоводни операции и налични активи за водовземно съоръжение, сградоцентрала, производствено оборудване, напорен тръбопровод и електропровод. След 20.10.2016 г. едноличният търговец е завел активи – водовземно съоръжение (водохващане) по счетоводна сметка 2051, въведено в експлоатация месец юни 2019 г., сградоцентрала, въведена в експлоатация месец юни 2019 г., напорен тръбопровод, въведен в експлоатация месец юни 2019 г., ел. провод – кабелни линии 20 Kv, въведен в експлоатация месец юни 2019 г. – продаден на ЧЕЗ "Електроразпределение България" по фактура № 3/7.12.2018 г. Към 30.09.2016 г. по изготвен от търговеца счетоводен баланс като дълготраен материален актив е заведена земя с местоположение в с. Долно Осеново, но липсват данни за заведени други активи – дълготрайни и/или краткотрайни. Изрично при изслушването си в съдебно заседание експертът е пояснил, че заключението си е изготвил само въз основа на предоставени от едноличния търговец счетоводни баланси, но не са му били предоставени документи за основанието за осчетоводяване на дълготрайните материални активи – водовземно съоръжение, сградоцентрала, напорен тръбопровод, ел. провод. Единствено са му предоставени две фактури, в т. ч. фактура № 3/7.12.2018 г. за извършена продажба на съоръжение на "ЧЕЗ Електроразпределение България". Първични счетоводни документи - разходооправдателни документи, фактури за разходи за изграждане на заведените след 20.10.2016 г. активи – водовземно съоръжение, сградоцентрала, производствено оборудване, не са били предоставени от счетоводството на едноличния търговец. Въз основа на така установените факти съдът приел в мотивите си, че оспореното решение на директора на БДЗБР Благоевград е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 4 вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ). По същество съдът е посочил, че оспореното решение съответства на материално-правните разпоредби, конкретно на разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗВ, в които са уредени предпоставките за прекратяване на разрешителното при изтичането на срока му или по решение на органа по чл. 52, ал. 1 от ЗВ при прекратяване на правото на водоползвателя на собственост или ползване върху недвижимия имот, където се осъществява дейността или се намира водовземното съоръжение, както и при изричен отказ от право на използване на съответния воден обект. Приел за безспорно по делото, че в случая едноличният търговец е водоползвател по издаденото Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140115/16.03.2010 г., изменено и продължено с Решение № ПО-01-9/2.02.2016 г., издадено за водовземане и ползване с цел производство на ел. енергия посредством МВЕЦ "Ракочевица" в ПИ № 046020, местността "Гюбрището", землището на с. Долно Осеново, като с договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 20.10.2016 г. едноличният търговец е прехвърлил на "Селект" ООД – Благоевград правото на собственост върху търговското си предприятие, представляващо съвкупност от права, задължения и фактически отношения съгласно съставен счетоводен баланс към 30.09.2016 г., включително изрично посочен като част от активите недвижим имот – ПИ № 046020, м. "Гюбрището", землището на с. Долно Осеново (чл. 2. 2 от договора) продължаване на срока на действие на вече издадено разрешително. По тези съображения е заключил, че с прехвърлянето на собствеността върху търговското предприятие на едноличния търговец, и при отсъствието на подадено писмено уведомление до органа по чл. 52, ал. 1 ЗВ от приобретателя в срока по чл. 79, ал. 2 ЗВ, че ще се ползва от правата по издаденото разрешително, за органа по чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ към датата на подаване на процесното заявление, са били изпълнени условията на чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗВ за прекратяване на действието му, поради което са налице основанията за постановяване на отказ по чл. 78, ал. 1 от ЗВ. С тези мотиви е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу решението на директора на "БДЗБР" – Благоевград. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Съдът не е преценил събраните доказателства в тяхната съвкупност и е изложил необосновани изводи, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. В конкретния случай, същественият въпрос, който очертава правния спор между страните по делото и предполага съдебна преценка, е свързан с това, дали и до колко, сключеният между ЕТ "И. Митев – Селект – Я. Митев – Й. Митева" и "Селект" ООД договор за продажба на търговско предприятие има за предмет активите, чрез които се осъществява дейността по производство на електроенергия. В разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗВ са регламентирани две основни хипотези на прекратяване на действието на разрешителното. Първата е налице при прекратяване на правото на водоползвателя на собственост или ползване върху недвижимия имот, където се осъществява дейността или се намира водовземното съоръжение. Втората е изпълнена при изрично заявен отказ от право на използване на съответния воден обект. В случая административният орган се позовава на първата хипотеза по чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗВ, без да конкретизира коя от двете алтернативи на първата хипотеза е налице - дали е продаден недвижимият имот, в който са изградени водовземните съоръжения или недвижимият имот - сградите, в които се извършва дейността и се намират водоснабдяваните обекти. Като фактическо основание, в процесното решение на директора на "БДЗБР" - Благоевград се сочи, че е продаден имотът, в който едновременно се намират и водовземното съоръжение, и водоснабдяваните обекти, т. е. този, в който се извършва дейността. Тази констатация на административния орган не отговаря на установените по делото факти. Видно от представения по адм. дело № 9442/2019 г. на Административен съд – София-град, Договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 20.10.2016 г. (л. 15 от делото) е, че имотите и съоръженията, (подобект "Сграда централа", "Водохващане на р. Ракочевица, "Напорен тръбопровод за МВЕЦ "Ракочевица, "Кабелни линии 20 Kv за външно ел. захранване на МВЕЦ "Ракочевица") по отношение на които е издадено разрешителното, в действителност не са предмет на покупко-продажба на търговското предприятие, (съгласно посочения по-горе договор за покупко-продажба) като собствеността е прехвърлена единствено върху поземления имот с № 046020, в който имот са водовземните съоръжения. Настоящия касационен състав на Върховния административен съд счита, че изложените в тази връзка от административния орган фактически констатации сочат за допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила - не е спазена императивната разпоредба на чл. 35 от АПК, съгласно които индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В случая органът не е изяснил кои активи на касатора са прехвърлени с Договора за покупко-продажба от 20.10.2016 г. и кои имоти и съоръжения, по отношение на който е издадено разрешителното за водовземане и водоползване на воден обект № 41140115/16.03.2010 г., изменено и продължено с Решение № ПО-01-9/2.02.2016 г. Безспорно по делото е, че Водовземно съоръжение /водохващане/; Сградоцентрала, където е монтирано производственото оборудване - хидротехническо и електрическо оборудване; Напорен тръбопровод - по който водата се довежда от водохващането да сградата - централа и Електропровод /Кабелни линии 20 kV/ за присъединяване към електропреносната мрежа, не са предмет на договора за покупко-продажба от 20.10.2016 г., поради което така описаните подобекти (дълготрайни активи) са останали в патримониума на едноличния търговец и след прехвърлителната сделка по чл. 15 от Търговския закон, като обекта, в който се осъществява дейността не е поземления имот, предмет на договора за покупко-продажба, а подобектите в него - сградоцентралата, напорния тръбопровод и електропровода, не са предмет на сделката. Поради изложеното неправилни и в противоречие с разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗВ са направените изводи от административния орган, че след като терена, върху който е изградена сградоцентралата на МВЕЦ "Ракочевица" е прехвърлен в полза на "Селект" ООД, то едноличния търговец е загубил правата си върху недвижимия имот, където се осъществява дейността. Дейността, за която е издадено разрешението за водоползване е именно производството и продажбата на електрическа енергия. Както бе посочено по-горе в мотивите самото производство на електричество не се осъществява чрез ползването на поземления имот, а чрез експлоатацията на комплекс от съоръжения, (подобекти) част от които са разположени в този терен. На следващо място следва да се посочи и факта, че съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза по делото, (л. 100 и сл. от адм. дело № 918/2019 г. на Административен съд – Благоевград.) за периода от 30.09.2016 г. до 20.10.2016 г. в счетоводството на касатора не фигурират счетоводни операции, свързани с процесните дълготрайни материални активи, не е отразено прехвърляне на собствеността им, като същите са осчетоводени като собственост на едноличния търговец след въвеждането им в експлоатация, през м. юни 2019 г. С оглед на това касационната инстанция намира, че при постановяване на оспореното решение на директора на "БДЗБР" – Благоевград неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗВ, като е приел, че е осъществено прекратителното условие посочено в нея. Решението на административния съд следва да бъде отменено, като спорът бъде решен по същество. По изложените по-горе съображения решението на директора на "БДЗБР" – Благоевград, следва да се отмени и делото като преписка да се изпрати на административния орган за произнасяне по заявлението на едноличния търговец с вх. № РР-16-29/31.05.2019 г. за продължаване на срока на разрешителното за водовземане и ползване на воден обект при спазване на указанията, дадени с настоящото решение. При този изход на спора на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебни разноски пред двете съдебни инстанции. Пред настоящата инстанция, а също и пред административния съд липсват доказателства за сключен договор за правна защита и съдействие. В първоинстанционното дело са представени единствено пълномощни - л. 17 и л. 140 от делото, поради което такъв не следва да се присъжда. Следва да се присъдят само деловодните разноски, представляващи заплатена държавна такса пред двете съдебни инстанции – 50 лева пред Административен съд - Благоевград на л. 7 от адм. дело № 918/2019 г. и 70 лева държавна такса, заплатена по сметка на ВАС на л. 16 от настоящото дело. Следва да се присъдят и разноските за заплатената от касатора съдебно-счетоводна експертиза в размер на 280 лева съгласно представените по адм. дело № 918/2019 г. платежни нареждания (л. 93, л. 145, л. 151) или общо съдебни разноски в размер на сумата от 400 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение