Решение № 692 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6721/2009 г.

Решение № 692 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6721/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Светломир Николов Нешков, съдебен адрес гр. Враца - затвора против Решение № 325 от 05.03.2009 година, постановено по административно дело № 2600 по описа за 2008 година на Административен съд - гр. Варна. Релевира оплакване за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Моли за неговата отмяна и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по основание и в пълен размер. Не ангажира доказателства пред настоящата инстанция. Ответникът - Министерство на правосъдието в писмено становище оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд - гр. Варна да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от надлежна страна в развилото се пред Административен съд - гр. Варна съдебно производство, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото е било образувано по предявени и обективно съединени помежду им искове от Светломир Николов Нешков, против Министерство на правосъдието гр. София иск, с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за присъждане на суми, в общ размер от 3 000 лева, представляващи обезщетение за причинени от ответника неимуществени вреди в резултат на действията и бездействията на органите и длъжностните лица, които изпълняват административната дейност в затвора в гр. Варна, в периода на престой- от 01.03.2005 до 19.12.2007 година. В обстоятелствената част на исковата молба е посочил, че за не са му осигурявани достатъчна площ в килията за настаняване; прибори за храна и спално бельо; недостатъчно количество свеж въздух и дневна светлина; неосигурени мебели- шкаф за дрехи и маса; неосигуряване на помещение за непушачи; на прясна питейна вода след 22 часа. С решението си, постановено след събиране на писмени и гласни доказателства, съдът е отхвърлил така предявения иск, приемайки, че е неоснователен и недоказан. Обосновал се е с липсата на доказателства за незаконосъобразни действия или бездействия на органите и администрацията в затвора които да са довели до цитираните в молбата вреди, както и относно причинната връзка между действията на затворническата администрация и вредите. За да достигне до този правен извод, съдът се е обосновал с фактите, установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Така постановеното решение е правилно. Съдът в подробни мотиви е отговорил на всички изложени в молбата основания за търсената обезвреда от касатора. Правилно е преценил, че на база събраните в процеса доказателства не е установена пряка причинно-следствена връзка между хигиенно-битовите условия в затворите в които Нешков е пребивавал, във връзка с наложено му наказание - "лишаване от свобода" и констатирани вреди. Прието е, че ищецът е настаняван в килии, според възможностите на затвора, при условия идентични на останалите затворници. Разглеждайки нормативната уредба - Правилник за прилагане на Закона да изпълнение на наказанията - съдът е приел, че минималните изисквания за площ, пряк достъп до дневна светлина, околна температура в помещенията, наличие на самостоятелен санитарен възел, са съобразно конкретните възможности на местата за изтърпяване на наложените наказания и конкретно тези в Затвора -Варна, предоставени на Нешков, са в унисон с тези възможности. Прието е също така, че липсва пряко задължение на затворническата администрация да осигурява на всеки затворник разрешените битови вещи, между които и прибори за хранене. Съдът е уважил доказателствените искания и изяснил релевантните за предмета на спора факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и относимата за спора правна регламентация. За приетото от фактическа страна решението е правно аргументирано. Изводът за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен закона. В тежест на ищеца в исковото производство е било установяването на фактическия състав на чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ което не е направено пред първостепенния съд. Не е била установена и причинната връзка между действията на затворническата администрация и сочения вредоносен резултат, което е последният елемент от фактическия състав, ангажиращ отговорността на държавата съгласно чл. 1 от ЗОДОВ. Като е достигнал до извод, че не са налице обстоятелствата, посочени в чл. 1 от ЗОДОВ, водещи до ангажиране на отговорността на държавата, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Решението за отхвърляне на иска на касатора е правилно следва да се остави в сила. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение