Решение № 13467 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11965/2017 г.

Решение № 13467 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11965/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/- гр. П. подадена срещу решение № 1470 от 14.08.2017 г. по адм. дело № 2571/2016 г. на Административен съд П., в частта, с която е отменено решение № 2153-15-248/10.10.2016 г. на Директора на ТП на НОИ по т. 1 и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2142-15-38/14.07.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. П., в частта, касаеща отмяната на Разпореждане № 19/08.05.2001 г. и всички последващи го. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение в тази му част, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените съображения в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Претендират се разноски. Ответникът – Б. С., от гр. [населено място], чрез пълномощника си адвокат Е. В., с писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С частта от обжалваното решение Административният съд П. е отменил решение № 2153-15-248/10.10.2016 г. на Директора на ТП на НОИ по т. 1 и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2142-15-38/14.07.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. П., в частта, касаеща отмяната на Разпореждане № 19/08.05.2001 г. и всички последващи го, и е изпратил преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - гр. П., за ново произнасяне относно правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б. С. признато с Разпореждане № 19/08.05.2001 г., при съблюдаване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този правен резултат, след като е обсъдил доказателствата по преписката и събраните по делото такива съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентния за това административен орган, в изискуемата от закона форма, но при издаването му са допуснати нарушения на административно производствените правила и материалния закон. Административният орган, според разпоредбата на чл. 35 АПК, не е спазил задължението си да изясни пълно и точно фактите и обстоятелствата във връзка с акта. Не са събирани доказателства и не са изложени мотиви от административния орган във връзка с приетото, че стажа на С. като "организатор строителство" е от трета категория, и защо не е прието, че е от втора категория. Не са обсъдени доказателства във връзка с представената осигурителна книжка за периода 1995-1999 г. и платежните нареждания за внасяни социални осигуровки. Решение е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е представените доказателства, които са относими, допустими и необходими, както и доводите на страните, въз основа на което е извел обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящия състав. От данните по делото се установява, че с разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2142-15-38/14.07.2016 г., потвърдено с Разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2141-15-36/09.08.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. П., на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 и чл. 68, ал. 3 от КСО, е отменено Разпореждане № 19/08.05.2001 г., с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за ОСВ и всички последващи го, като лична пенсия за ОСВ на жалбоподателя е отпусната считано от 24.05.2008 г. Недоволен от така постановеното разпореждане С. е обжалвал същото пред горестоящия административен орган, който, с Решение № 2153-15-248/10.10.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр. П., по т. 1 е потвърдил същото в тази му част. По т. 2 и т. 3 е отменил Разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2142-15-38/14.07.2016 г., потвърдено с Разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2141-15-36/09.08.2016 г., в частта, с която е отпусната пожизнено лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на С. по чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 24.05.2008 г., като пенсионното досие е върнато на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за произнасяне съобразно мотивите на решението. С отмененото Разпореждане № 19/08.05.2001 г. на С. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 02.05.2001 г., на основание § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО (ПЗР на КСО). Пенсията за ОСВ е отпусната при зачетен общ осигурителен стаж от трета категория труд по чл. 104 от КСО - 44 г. 07 м. 24 д., от които: 04 г. 01 м., 25 д. от първа категория труд по чл. 104, ал. 4 от КСО; 10 г. 11 м. 15 д. от втора категория труд; 24 г. 00 м. 11 д. от трета категория труд. Размерът на пенсията за ОСВ е изчислен с индивидуален коефициент 1. 804, определен по реда на чл. 70, ал. 1-5 от КСО от осигурителния доход за периодите, както следва: от 01.07.1991 г. до 30.06.1994 г. - 174 490. 00 лв. и от 01.01.1997 г. до 30.09.1998 г. - общо брутно трудово възнаграждение (осигурителен доход) - 5 068. 26 лв. Във връзка с преглед на пенсионните досиета, извършен в ТП на НОИ - П., е преценена необходимостта от установяване на осигурителния стаж и осигурителния доход на С., поради това, че същият не е представил, документи за осигурителен стаж, изискани от ТП на НОИ - П. с писмо с изх. № К-20978/15.05.2013 г. Започната е процедура по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО за извършване на проверка от контролен орган в ТП на НОИ - П. В хода на проверката С. е удостоверил длъжностите, периодите на осигуряване, наименованията на осигурителите, при които е придобил осигурителен стаж, с декларации, подписани собственоръчно съответно на датите 02.09.2013 г. и 24.02.2015 г. Решаващият орган е констатирал, че в жалбата, с която е сезиран, С. е направил следните нови искания: 1 за избор на други три последователни години до 01.01.1997 г. по реда на чл. 70, ал. 3 от КСО, вследствие на промяната в размера на осигурителния доход за периода от 01.07.1991 г. до 30.06.1994 г. и намаления индивидуален коефициент; 2 за зачитане на осигурителен стаж, придобит в периода от 03.11.1965 г. до 14.07.1970 г., за който към жалбата е приложен образец УП-3 № 51/03.06.2015 г. (копие), издаден от осигурителя ЗДМЛ (Завод за дървообработващи машини и линии) ООД - П., с посочена продължителност на осигурителния стаж - 04 г. 08 м. 11 д.; 3 за зачитане на осигурителен стаж, придобит в периода от 01.01.1995 г. до 31.12.1999 г., за който към жалбата са приложени листове от осигурителна книжка № 8682-0 (копия), в уверения на това, че С. се е самоосигурявал в периода от 01.01.1995 г. до 31.12.1999 г. в ЕТ "Криста-Б. Салчев". Установено е, че в качеството си на самоосигуряващо се лице същият не е подавал данни в Регистъра на осигурените лица по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. По делото е изслушана съдебно-техническа експертизи (СТЕ), приета от страните, касаеща осигурителния стаж за периода: 01.11.1975 г. - 01.11.1979 г. и 01.11.1979 г. - 24.07.1994 г. От приложеното по делото извлечение от трудовата книжка на С. вещото лице е установило, че през процесния период лицето е упражнявало трудовата си дейност в Тютюнев комбинат "Родопи" гр. П. - отдел Капитално строителство със следната длъжност: "технически ръководител на строителна група 1-ва категория с основна заплата 145 лв. - за периода: 01.11.1975 г. - 31.10.1979 г.; "организатор строителна работа с основна заплата 170 лв. - за периода: 01.11.1979 г. - 31.12.1982 г.; "организатор по строително производство за периода: 01.01.1983 г. - 31.12.1984 г.; за периода: 01.01.1985 г. - 24.07.1994 г. От извлечението от трудовата книжка са установени следните назначения по длъжност на жалбоподателя по периоди: "технически ръководител на строителна група 1-ва категория за периода 01.11.1975 г. - 31.10.1979 г.; "организатор по строително производство /строителна работа/ за периода 01.11.1979 г. - 30.06.1992 г. и "организатор" за периода: 01.07.1992 г. - 24.07.1994 г. За периода /01.07.1992 - 24.07.1994 г. / вещото лице е посочило, че не може да прецени каква е длъжностната характеристика на лицето, назначен като "организатор" в отдел "Капитално строителство" на Тютюнев комбинат"Родопи" П. По делото са събрани и други писмени доказателства. Въз основа на събраните по делото доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че в т. 66 и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране(отм.); попадат инженерно-техническите работници до началник на строителен обект включително, но е необходимо да се изследват всички обстоятелства, които биха могли да квалифицират труда като такъв от втора категория. Правилно съдът е приел също, че в ТП на НОИ се съхранява осигурителното досие на ЕТ"Криста-Б. Салчев", в което се съдържа копие от осигурителната книжка за периода 1995-1999 г. и платежни нареждания за внасяни осигурителни вноски, които доказателства не са обсъждани от пенсионния орган. Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че пенсионният орган не е установил по несъмнен начин продължителността на осигурителния стаж на С., който е положен преди първоначално отпускане на пенсията му за осигурителен стаж и възраст с разпореждане № 19/08.05.2001 г., както и с оглед на всички допълнително събрани по делото доказателства. От мотивите към отмененото решение и потвърденото с него разпореждане е видно, че отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст е отменена по инициатива на административния орган на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО-пенсията е неправилно отпусната. Но след като С. е направил допълнителни искания административното производство се е развило и по чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО- пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж и др. Административният орган е бил длъжен да обсъди тези доводи на С. и да изложи мотиви както в решението си, така и в разпореждането. Това не е сторено, и в тази си част административният акт не е мотивиран. В тази връзка правилен се явява изводът на съда, че административният орган не е положил всички усилия за изясняване на действителната фактическа обстановка, а е допуснал пропуск и непълнота в доказването. Както се посочи по-горе, пенсионните органи са формирали своите фактически изводи в противоречие с правилата на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 АПК. Оспореният административен акт в посочената му част е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Като го е отменил по т. 1 и изпратил делото като преписка на пенсионния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, Административният съд П. е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски в размер на 400, 00/четиристотин/лева за адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 16.10.2018 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,