Решение № 6700 от 21.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ Н. Н. Арсенов , подадена чрез пълномощник адв. А. Петров, против решение 11 от 18.01.2023 г., постановено по адм. дело 269/2022 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против решение 10/311/00761/3/01/04/02, с изх. 01-6500/8551#13/22.04.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с което му е определена окончателна финансова корекция в размер на 170 948, 06 лева. Едноличният търговец е осъден и да заплати на Държавен фонд - Земеделие направените по делото разноски в общ размер на 400 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като издадено в противоречие с материален закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд - Земеделие , в представена по делото молба, чрез пълномощника си старши юрисконсулт Я. Кънчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази съдебна инстанция и прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ Н. Н. Арсенов против решение 10/311/00761/3/01/04/02, с изх. 01-6500/8551#13/22.04.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с което на едноличния търговец е определена окончателна финансова корекция в размер на 170 948, 06 лева. За да постанови решението, съдът след изясняване на фактическата обстановка и във връзка с приетата по делото съдебно икономическа експертиза, както и във връзка с разпита на свидетели, от правна страна е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона. А наведените от жалбоподателя доводи за нищожност на акта са преценени от съда, като неоснователни. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че след изтичането на мониторинговия период по проекта, за който е сключен договор 10/311/00761 от 09.10.2014 г., е преклудирана възможността на органа да образува предвидените в националното законодателство административни производства за възстановяване на изплатена финансова помощ. Съдът се е мотивирал, че към датата на издаване решението по чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕФСУ за определяне по основание и размер на извършваната финансова корекция 22.04.2022 г., предвиденият давностен срок по смисъла на чл. 3 § 1 ал. 1 от Регламент 2988/95 не е изтекъл. Не е погасено и правото на ДФЗ за извършване на проверки и образуване на производство за администриране на нередности и налагане на финансови корекции. Съдът е намерил за неоснователни и възраженията на жалбоподателя относно неприложимостта на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27 ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. (обн., ДВ, бр. 69 от 30.08.2019 г.) Приел е, че процесното решение е издадено в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, като е посочил, че условията и редът за финансово подпомагане на проекти по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. са регламентирани в Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 30 от 11.08.2008 г.; Наредбата). От събраните по делото доказателства съдът е установил неизпълнение от страна на ЕТ Н. Н. Арсенов на т. 4.12 и т. 4.18 от процесния договор. В случая е налице неизпълнение на бизнес плана по отношение на финансовите показатели и по отношение на устойчивата заетост за период от три пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Страните не спорят, че по процесния договор ЕТ Н. Н. Арсенов не е реализирал приходи за 2016 г. и за 2017 г., а за 2018 г. е реализирал приходи в размер на 10 051.00 лева, което представлява 5.58% от изпълнение на бизнес плана, и изпълнението на приходите от подпомаганата дейност за тези три години, изчислено средноаритметично, е в размер на 1.86% от заложените по бизнес плана приходи за съответните години. Не се спори и че за финансовата 2016 г. едноличният търговец има средносписъчен брой на персонала 1.08 бр. за финансовата 2017 г. 1.17 бр., и за финансовата 2018 г. 1.83 бр., или съответно 27.08%, 29.17% и 45.83% изпълнение по отношение на параметъра устойчива заетост, като средноаритметичното изпълнение е в размер на 34.03%. Тези данни и параметри са потвърдени изцяло и от заключението на вещото лице. Неоснователно според съда е направеното възражение от едноличния търговец, че не е имал задължение да започне да осъществява реална дейност след изпълнение на инвестицията. По отношение на твърдението за наличието на форсмажорно обстоятелство, настъпило през месец май 2017 г., довело до неизпълнение на бизнес плана за финансовата 2017 г. съдът е приел, че наводнението, настъпилото в къщата за гости през месец май 2017 г., не представлява форсмажорно обстоятелство по смисъла на § 1 т. 27 от ДР на Наредба 30/11.08.2008 г. Дори и да се приеме, че същото е форсмажорно обстоятелство по смисъла на горепосочената разпоредба, едноличният търговец не е представил доказателства, че е изпълнил задължението си по чл. 48 ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г., поради което не е налице основание за отпадане на отговорността му за неизпълнение на договора. Изпратеното от търговеца до ДФЗ писмо с вх. 02-013-6500/184/19.05.2017 г. с искане за предоставяне на съгласие за изплащане по банковата сметка на ползвателя на изплатената от застрахователя сума по настъпилата щета във връзка с наводнението няма характера на уведомление по чл. 48 ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. По отношение на размера на определената за възстановяване безвъзмездна финансова помощ, Административен съд Кюстендил е приел, че съответства на т. 30 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27 ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. 100% от предоставената финансова помощ по договора (доколкото реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период), а за процесното нарушение във връзка с неизпълнението на бизнес плана по отношение на устойчива заетост е наложена санкция в размера по т. 18 от Правилата 100% от предоставената финансова помощ по договора (доколкото е налице неизпълнение по-голямо от 50% спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост). Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка Административен съд - Кюстендил е извел правилни правни изводи. Оплакванията в касационната жалба са релевирани и пред първоинстанционния съд. Настоящата съдебна инстанция намира, че същите са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест между страните. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК по отношение на решението на Административен съд - Кюстендил. Съдът се е произнесъл по доводите на жалбоподателя, правилно е приложил материалния закон и решението му е обосновано. Страните не спорят за установените от първоинстанционния съд факти. Установено е, че жалбоподателят е сключил договор 10/311/00761 от 09.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, с предмет на инвестицията изграждане на къща за гости К. в УПИ Х-1386, кв. 94 по плана на гр. Кочериново, община Кочериново, област Кюстендил и закупуване на лек автомобил. По делото не е спорно също така, че след плащане на едноличния търговец е била извършена извънредна проверка на място след плащане в периода 27.06.2019 г. 28.06.2019 г. при която е констатирано неспазване на договорни и нормативни задължения на едноличния търговец. Установено е, че за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. изпълнението на приходите от подпомаганата дейност, изчислено средноаритметично, е в размер на 1.86% от заложените в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план за съответните години. Установено е и 45.83 % изпълнение по отношение на параметъра устойчива заетост, като средноаритметичното изпълнение е в размер на 34.03 %. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че ползвателят на помощта не е изпълнил задължението си по т. 4.12 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Съгласно посочената клауза ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Това означава, че бенефициерът следва не само да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в този срок дейността, във връзка с която получава средствата и по начин, че да постигне приходите от нея, така както са заложени в представения с проекта бизнес план. По този начин ползвателят доказва жизнеспособността на тази дейност и на инвестицията, свързана с нея. Именно въз основа на заложените от едноличния търговец в бизнес плана към проекта финансово-икономически показатели, сред които са предвижданите финансовите приходи от дейността през следващите 10 години и поетите задължения относно заетостта, е одобрен проекта за подпомагане. Непостигането на планираните финансови приходи и параметри за устойчива заетост, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, представлява неизпълнение на т. 4.12 от договора и води до отмяна /връщане/ на финансовата помощ изцяло или частично, в зависимост от вида, степента и продължителността на неизпълнението арг. от т.8. 1 от договора и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. Непостигането на заложени в бизнес плана финансови-икономически показатели представлява неизпълнение на одобрени индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за налагане на финансова корекция. След реализиране на инвестицията ползвателят е длъжен да изпълнява записаните в бизнес плана приходна и разходна част. Неизпълнението на заложените в бизнес плана финансови параметри и показатели относно заетостта при всички случаи влече нежизнеспособност и непостигане на целите, за които е отпусната помощта. Бизнес планът и заложените в него стойности се изготвят от самия кандидат, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестициите е било основание и да бъде одобрен проекта му за подпомагане. В този смисъл бизнес планът и заявените с него стойности са относими за постигане целите на конкретната мярка, като заложените в него показатели са индикатор за изпълнение на проекта. Законосъобразни са и изводите на административния съд, че е налице неизпълнение на заложените в плана параметри по отношение на устойчива заетост, като доводи в обратния смисъл от касатора не се навеждат. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател , че към датата на започване на административното производство е изтекъл петгодишният законов срок за мониторинг. Визираният срок касае извършването на проверки във връзка с изпълнението на договора за подпомагане, а не образуването на административно производство във връзка с констатациите от тези проверки. В случая не е спорно, че извънредната проверка на място е извършена в периода 27.06.2019 г. 28.06.2019 г., докато договорът е сключен на 08.10.2014 г., т.е. спазен е петгодишният срок за мониторинг и нарушенията на договора са установени в рамките на мониторинговия период. Самата проверка е израз на контролните правомощия на управляващия орган и не е обусловена от вече образувано административно производство по налагане на финансова корекция. Неоснователно е и възражението в жалбата относно приложимостта на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. при определяне на размера на подлежащата на възстановяване сума. Съгласно чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Заповедта и правилата се обнародват в Държавен вестник . От анализа на разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП се установява, че с одобрените правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7 от ЗПЗП се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение, което не е ограничено по отношение на конкретна мярка от Програмата за развитие на селските райони. От клаузите на сключения договор за подпомагане и свързаните с него други актове и документи, следва извод, че за бенефициентите съществува яснота какво следва да бъде дължимото от тях поведение за получаване и запазване на получената финансова помощ в подписаните от тях договори. Както в съответните наредби, така и в сключените договори, ясно са уредени задълженията на ползвателите на помощта и отговорността им при неизпълнението им. В случая няма нарушение на чл. 14, ал. 3 от ЗНА за придаване на обратно действие на норми, каквото не е изрично посочено. С Правилата е определен единствено размерът на подлежащата на възстановяване изплатена безвъзмездна финансова помощ, поради установени нормативни и договорни нарушения при отчитане на степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Ето защо не може да се приеме, че правилата са материалноправна предпоставка за определяне на подлежащата на възстановяване сума. Касационния жалбоподател е изложил твърдение, че решението за налагане на финансова корекция е издадено на 22.04.2022 г., т. е. след едномесечния срок по чл. 57, ал. 1 от АПК, а органът е следвало да се произнесе най-късно до края на март 2022 г., и че такова нарушение обуславя незаконосъобразност на акта. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ според, която решението за налагане на финансова корекция се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения. Действително, обжалваното решение е издадено на 22.04.2022 г, т. е. след изтичане на срока за това. Констатираното нарушение на процедурата обаче не е от категорията на съществените процесуални нарушения, тъй като по своята същност този срок е инструктивен и с изтичането му не се преклудира възможността на административния орган да издаде решението, а освен това не се нарушава правото на защита на бенефициера. По отношение твърдяното от касатора наличие на форсмажорно събитие, следва да се отбележи, че първоинстанционния съд се е произнесъл по наведено пред него такова твърдение и обосновано го е приел за неоснователно, а мотивите му се споделят от настоящия състав. Определената за нарушенията финансова корекция е в съответствие с изискванията на чл. 46, ал. 2 от Наредба 30/2000 г. и приложимите Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Административният орган е приложил коректно процентния показател за всяко от двете нарушения, като е отчетен вида на нарушението, тежестта и степента на неизпълнението и в съответствие с предвидената в чл. 3, ал. 1 от Правилата забрана за кумулиране на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения, е определен размер на корекцията 100% от предоставената финансова помощ общо за двете нарушения. Установеното неизпълнение на заложните в одобрения бизнес план финансови показатели (приходи) и на параметрите по отношение на устойчивата заетост представляват неизпълнение на поетото от бенефициера задължение за изпълнение на одобрения проект, и съставляват нарушение на т. 4.12 и т. 4.18 от договора, като съобразно т. 8.1 от същия и чл. 46 от Наредба 30/2008г., и всяко от тях е самостоятелно основание за налагане на финансова корекция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора. По изложените съображения не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенция на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд, четвърто отделение