Решение № 9926 от 19.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4515/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Директор на ТП на НОИ Велико Търново срещу Решение 91 от 06.04.2023 г., постановено по адм. дело 90/2023 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Г. Атанасова от гр. Велико Търново срещу Решение 1012-04-199#2 от 16.01.2023г. на Ръководител ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане [номер] от 16.11.2022г. на Ръководител на ПО при същото поделение на НОИ. Претендира разноски. Ответникът Г. Атанасова, чрез адв. Йорданова, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отмени издаденото от касационния жалбоподател негово решение и изпрати преписката на пенсионния орган, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приел, че не са налице предпоставките по чл.69в ал.3 КСО за отпускане на месечна добавка от Учителския пенсионен фонд(УПФ) към отпуснатата по общия ред на чл.68 ал.1-2 КСО пенсия на Атанасова след дата 20.04.2022г. Настоящият касационен състав намира този извод за неправилен. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Спорът е правен и се концентрира само върху приложението на хипотезата на чл.69в ал.3, изр. първо КСО. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че в случая от значение са следните обстоятелства. На първо място е безспорно, че осигуреното лице е придобило право на пенсия в общата хипотеза на чл.68 ал.1-2 КСО на дата 08.12.2021г., като към този момент или преди това същата не е удовлетворявала кумулативните предпоставки по чл.69в ал.1, т.1 КСО за придобиване право на пенсия като учител. Това е така, тъй като Атанасова е достигнала възрастта по чл.69в ал.1,т.1 КСО на дата [заличен текст], но не е имала изискуемия се специален(учителски) стаж от 25г. и 8 месеца(този стаж тя би достигнала едва на дата 20.04.2022г.). Не е спорно също така, че през целия период и до прекратяване на осигуряването, респ. подаване молба за пенсиониране, лицето е работило на учителска длъжност. Молбата за пенсиониране е входирана от Атанасова на дата 04.08.2022г., като с нея е поискано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в общата хипотеза на закона, поради което с разпореждането на пенсионния орган от 29.09.2022г. първоначално е отпусната такава в минимален размер, а с това от 16.11.2022г. е изменено предходното, като е определена пенсията в окончателния и размер, но с него не е отпусната добавка от УПФ по чл.69в ал.3 КСО, а е приложен само чл.70 ал.2 КСО за 7 месеца отложено пенсиониране. При това положение следва да се посочи в по-общ план, че новелата на чл.69в ал.3 КСО изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: лицата, които искат да се възползват от нея да заемат учителска длъжност и да се придобили придобили право на пенсия при условията на ал. 1(т.е. за пенсиониране като учители), но да се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, КСО, т.е. по общия ред. Тази норма обаче не се прилага изолирано, а във връзка с цялостната философия и правна логика на този институт. Видно е в тази връзка от разпоредбата на чл.69в ал.2 КСО, че при пенсионирането на учителите е уредена правна възможност за тях за едно по-ранно пенсиониране, като на лицата се отпуска пенсия за осигурителен стаж и възраст, която обаче е определена като срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд . От анализа на това правило се обосновава и извода, че се касае за хипотеза, при която законодателят е създал възможност учителите да се пенсионират по-рано(като възраст) и при по-малко(специален учителски стаж) от останалите лица, респ. от достигане на възрастта за придобиване право на пенсия по чл.68 ал.1 КСО(in fine на същото правило). Или самото съществуване на определеното от законодателя срочно ранно пенсиониране е достигането на възрастта, респ. и необходимия осигурителен стаж, за пенсиониране по общия ред на лицето. Т.е. това право ще е винаги на негово разположение (в патримониума му), но срочно до пораждане на това по чл.68 ал.1-2 КСО. След като в настоящия случай на 08.12.2021г. Атанасова безспорно е придобила право за пенсиониране по общия ред и в никой момент преди него това за ранно пенсиониране като учител по чл.69в ал.1,т.1 КСО, фактът, че на дата 20.04.2022г. тя формално ще придобие и 25 г. и 8 специален (учителски) стаж, няма да породи за нея възникване от този момент и на право на ранно пенсиониране като учител, тъй като като срокът за неговото съществуване е принципно определен от законодателя до придобиване правото на пенсиониране по чл.68 ал.1-2 КСО. От своя страна съществуването на добавката от УПФ по чл.69в ал.3 КСО, извън възникнало право на пенсиониране по ал.1 е невъзможно, тъй като ясно в закона е посочено, че такава се следва само на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1(т.е. на ранно пенсиониране). В случая Атанасова няма как да придобие токова право след дата 08.12.2021г., независимо, че формално е изпълнила и изискването на закона за минимален размер на учителския стаж(в този смисъл е и Решение 334 от 09.01.2019 г. на ВАС по адм. д. 218/2018 г., VI о.). Използваните в нормата на чл.69в ал.3, изр. първо КСО два различни отправни момента(по отношение правото по чл.69в ал.1 се визира момента на придобиването/възникването му( са придобили ), а досежно правото по чл.68 ал.1-2 КСО се визира момента на неговото упражняване се пенсионират ) не създава друго убеждение, като се държи сметка за съдържанието и същността на това право, вкл. и с оглед вече посоченото в ал.2 на чл.69в КСО. При това положение изводите на първоинстанционния съд в тази насока не могат да бъдат споделени. Не е налице и сочената от него противоречива практика(визираното Решение 3340 от 12.03.2021 г. на ВАС по адм. д. 13615/2020 г., VI о. ), тъй като в посочения казус лицето е придобило право на пенсия по чл.68 ал.1-2 КСО на дата 05.12.2019г., а такова по чл.69в ал.1 КСО на дата на 12.09.2018г. Т.е. точно обратното на положението по настоящия случай. При това положение е налице касационното основание по чл.209 т.3 АПК неправилно прилагане на материалния закон, поради което решението на административния съд, предмет на проверка пред касационната инстанция, следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което жалбата на Г. Атанасова се отхвърли, като неоснователна. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, които се констатираха да са в размер на общо 400 лева(200 лева платена ДТ за касационно обжалване и по 100 лева за всяка инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ). По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,