Решение № 7198 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14018/2010 г.

Решение № 7198 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14018/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Предмет на обжалване е касационна жалба на "Вита Ин вест" ЕООД - с. Рударци, Община Перник чрез процесуалния си представител адв. Йордан Златарев срещу решение от 30.06.2010 г., постановено от Софийски градски съд, административно отделение, III "в" състав по адм. дело № 218/2008 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 249/29.04.2004 г., потвърден с решение № 1416/23.07.2004 г. за определено данъчно задължение по ЗДДС за данъчен период 01.11.2003 г. - 30.11.2003 г. в размер на 203 628 лв. поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит по доставки от "Про Италия" ООД. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на решението и отмяна на ДРА. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция"ОУИ" гр. София чрез процесуалния си представител по делото юриск. Станчева оспорва жалбата, като се иска отхвърлянето й. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия състав след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания приема, че е налице следното: С предходно решение от 04.10.2007 г. по адм. дело № 326/2005 г. СГС, III "ж" състав е отхвърлил жалбата на "Вита Инвест" ООД срещу посочения по-горе ДРА за данъчен период от 01.11.2003 г. до 30.11.2003 г. за определеното задължение по ДДС, вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 203 628 лв. С решение № 2659/10.03.2008 г. по адм. дело № 12930/2007 г. ВАС, I А отделение е отменил горното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на СГС. Касационната съдебна инстанция е приела, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и е направил извода си за нереалност на процесната доставка. Освен това е прието, че и основното и допълнителното заключение на вещото лице сочат, че доставчикът на жалбоподателя - прекият изпълнител "Про Италия" ООД, на когото жалбоподателят е превъзложил изпълнението на СМР на ГУМ - Перник по договор за съвместна дейност от 02.01.2003 г., сключен между него и "Стил 2000" ООД, както и е издадена фактура от прекия изпълнител № 2/14.11.2003 г., ДДС е начислен и преведен по "ДДС-сметка", но от това не следва, че на получателя по фактурата се дължи право на приспадане на данъчен кредит. В отменителното решение е прието, че съдът е следвало да изясни относимия по спора въпрос - преведената от банката на фирма "Про Италия" сума по негова "ДДС сметка" от 200 000 лв., плащане по смисъла на чл. 65, ал. 8 ЗДДС ли е - възможна хипотеза, при която не се прилага правилото на ал. 4 на чл. 65, при положение, че се установи реалност на доставката - изпълнението на СМР на ГУМ - Перник. Според касационния съдебен състав решаващият първоинстанционен съд е направил общ извод за нереалност на процесната доставка, не е преценил дали са извършени специфичните СМР, които се преценяват и с оглед акт, обр. 19, каквито актове по делото съществуват, но съдът не е дал ясен отговор защо не ги кредитира. При новото разглеждане СГС е постановил решение (обжалваното), приемайки, че съгласно договореностите "Про Италия" ООД е изпълнител за извършване на СМР на обект "преустройство на ГУМ - Перник", както и че е договорено разплащането да става по действително извършени СМР съгласно протокол, обр. 19 и издаването на фактура в 10-дневен срок е след приключване на всеки ремонт. Обсъдено е от съда, че "Про Италия" ООД е превъзложил СМР на "Бул Билд Инженеринг" ООД, а той от своя страна на "Евроинженеринг 02" ЕООД. Съгласно заключението на приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза е установено, че няма данни по фактура № 1552/28.11.2003 г., издадена от "Евроинженеринг 02" ЕООД да е начислен ДДС. Съдът е установил въз основа на доказателствата и заключението на вещото лице, че ДДС по процесната фактура е заплатен по "ДДС-сметка" частично в размер на 200 000 лв., а останалите 3 628 лв. е отнесена като дебиторско задължение. Обсъдено е от съда, че изключението, предвидено в чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) не може да бъде приложено, тъй като данъкът не е изцяло внесен по "ДДС-сметка" и то в определения от закона срок. В този смисъл е приел, че е приложим чл. 65, ал. 4 ЗДДС (отм.) за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит. Наред с това съдът е приел, че по делото не е установено, че към датата на издаване на данъчна фактура № 2/14.11.2003 г. е настъпило данъчно събитие, съставляващо облагаема доставка, по която се следва ДДС. Съдът е установил, че са подписани двустранни протоколи, обр. 19 за изпълнение на СМР от "Бул Билд Инженеринг" ЕООД и "Про Италия" ООД с дата 28.11.2003 г. Съставен е и протокол, и количествено-стойностна сметка, и между жалбоподателя "Витал" ЕООД, и "Про Италия" ООД, и с оглед на това, че се касае за едни и същи СМР, и за същия обект преди извършването им съобразно другите представени протоколи, обр. 19, съдът не ги е кредитирал и от тях като частни документи без обвързваща доказателствена сила е приел, че не се установява, че към датата на съставянето им и датата на фактурата - 14.11.2003 г. процесните СМР да са реално извършени от "Про Италия" ООД. Този извод съдът е направил като е приел, че за същите СМР са подписани протоколи, обр. 19 с подизпълнителя 14 дни след горепосочената дата и затова не може да се приеме, че към датата на съставянето на фактура № 2/14.11.2003 г. СМР са били изпълнени, т. е. че е възникнало данъчно събитие. Обжалваното решение е правилно. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност не доказват, че към момента на издаване на процесната фактура № 2/14.112003 г. е налице данъчно събитие - извършване на СМР по договора от 10.06.2003 г. между "Витал" ЕООД (сегашно наименование "Вита-Инвест" ЕООД) и "Про Италия" ЕООД на обект "Преустройство на обект - ГУМ - гр. Перник", поради което са налице основания за отказ на правото, на приспадане на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4 ЗДДС (отм.). Установено е по делото, че изпълнителят "Про Италия" ЕООД не е извършил процесните СМР, а ги е превъзложил на "Бул Билд Инженеринг" ООД, а той от своя страна на "Евроинженеринг 02" ЕООД. Следва да се отбележи, че е налице разминаване в датите на договорите - договорът с изпълнителя "Про Италия" ЕООД за изпълнение на процесните СМР е от 10.06.2003 г., а договорът, с който последният е превъзложил на "Бул Билд Инженеринг" ЕООД е от по-ранна дата - договор № 4/05.06.2003 г. Съставеният протокол, обр. 19 между "Витал-Инвест" ЕООД и "Про Италия" ЕООД предхожда протокол, обр. 19, подписан между "Бул Билд Инженеринг" ООД и "Евроинженеринг 02" ЕООД, като последният е от 28.11.2003 г. В този смисъл при проследяване на сключените договори и приемателно-предавателните протоколи се установява, че изпълнителят е предал СМР на "Вита-Инвест" ЕООД преди те да са реално извършени, като се има предвид превъзлагането от страна на изпълнителя. Не е установена обезпечеността на подизпълнителите за извършване на процесните СМР, както и не е установено надлежното осчетоводяване от последните на ДДС в счетоводствата им, което е установено и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Относно плащането на стойността на доставката, първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод, че то не се отъждествява с реалното извършване на съответните услуги, предмет на фактурата, по която се претендира правото на приспадане на данъчен кредит. За приложението на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) правилно съдът е извел извод, че след като не е установена реалността на фактурираните СМР, не може да се приложи изключението, предвидено в посочената разпоредба, а и данъкът по фактурата не е платен изцяло по "ДДС-сметка", каквото е изискването на закона. Неустановяването на възникнало данъчно събитие към 14.11.2003 г., когато е издадена фактурата, по която се претендира правото на данъчен кредит, не обуславя и претендираното право от получателя по фактурата. Оплакването на касатора, че обектът е налице и функционира не води до други изводи, тъй като относим и правнозначим факт в случая е установяването по безспорен начин по делото, че процесните СМР са изпълнени от посочените от изпълнителя по доставката подизпълнители, а такова доказване от касатора не е проведено. Наличието на изпълнен обект не води автоматично до признаване правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по процесната фактура, тъй като възникването на посоченото право се обуславя само въз основа на реално осъществени доставки, а не и на формалното префактуриране. Освен това установява се по делото, че вследствие сключен договор за съвместна дейност със "Стил-2000" ООД, "Вита-Инвест" ЕООД се е задължил да извърши ремонтните дейности на обект "ГУМ - гр. Перник", т. е. първоначалният изпълнител на тези СМР е бил касаторът, който е превъзложил извършването им на "Про Италия" ЕООД, а това дружество от своя страна е възложил процесните СМР на друг подизпълнител, а последният на трети подизпълнител. При така установеното верижно превъзлагане на процесните СМР е следвало да се докаже, но това не е направено по делото, че процесните СМР са изпълнени от съответния подизпълнител, а впоследствие е извършено предаване на тези СМР, докато се достигне до получателя по процесната фактура. В този смисъл като е приел, че правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактура № 2/14.11.2003 г., издадена от "Пра Италия" ЕООД на жалбоподателя, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на СГС е правилно и не са допуснати посочените нарушения, които да доведат до неговата отмяна. Воден от горното Върховният административен съд, Първо отделение