Решение № 12886 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5134/2010 г.

Решение № 12886 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5134/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл., във вр. с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Маргарита Сълова, като пълномощник на Стефан Велев, Василка Велева, Виолета Дедикова, Мария Лакова, Ангелина Велева, Емилия Апостолова, Венета Божева, Иван Димитров, Ели Герзилова, Николина Велева, Илияна Филипова и Димитър Велев против решението от 3.12.2009 г., постановено по адм. дело № 01039/2006 г. по описа на Софийския градски съд, III б състав, с което е отхвърлена, като неоснователна жалбата на Стефан Здравков Велев срещу заповед № 1345 от 18.10.2005 г. на кмета на район "Искър" при Столична община, издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ относно имот пл. № 30082, к. л. № 555/580, определящ го като изцяло застроен. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение поради противоречие с материалния закон, необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и процесния имот да се определи като свободен от застрояване. Ответникът - кметът на район "Искър" при СО, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Иванова, в писмено възражение, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че е преценен доказателствения материал по делото, включително заключенията на приетите и кредитирани от съда съдебно-технически експертизи. За определяне на застроената част от процесния имот, съответно на установените факти и обстоятелства, в първоинстанционното производство са съобразени правилата и нормите за устройство на територията, респективно изискванията на нормативните актове, касаещи изграждането на строителни обекти, както и тези, свързани със здравното и противопожарно осигуряване. Констатирано е от съда, че в основната експертиза вещото лице е проследило всички представени му документи за строеж и след оглед на място е направило заключение, че няма свободна площ за обособяване на самостоятелен УПИ. Изрично е посочено в допълнителното заключение, че процесният терен попада на площадка, която е заета от бетонов възел. Това не позволява да бъде очертана свободна част от имота, доколкото ще бъде нарушена необходимата технологична обвързаност на производството. Относно обособения върху терена вътрешен паркинг обосновано е изразено съображението, че въпреки липсата на построени сгради, ако се пристъпи към обособяване на самостоятелен УПИ, административната сграда на завода ще бъде откъсната от производствената, поради което и в тази част претенцията на жалбоподателя правилно е отхвърлена. Констатирано е и наситеност на терена с инженерна инфраструктура, което не позволява обособяване на свободна площ. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на стрините, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, като е образувано по жалба, подадена от Стефан Велев, против заповед № 1345 от 18.10.2005 г. на кмета на район "Искър" за одобряване на решението на техническата комисия при общината по преписка № 94-И-35 от 2.06.2005 г. за определяне на имот № 30082, к. л. 555, попадащ в кв. 20, УПИ III, с отреждане за "открит склад" по плана на НПЗ "Искър-юг" за изцяло застроен. Възраженията са, че части от имота са застроени, но строителството е незаконно. За да изясни спора от фактическа страна, съдът е събрал релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил. От същите, в това число и от констатациите на изслушаните заключения на единична - основно и допълнително и на тройна експертиза е установил, че процесният имот е заявен от наследниците на Мито Велев Иванов и Здравко Лишков, сред които е и жалбоподателя, за реституция по реда на ЗСПЗЗ. За имота от Иван Стефанов Димитров е поискано издаването на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Установено е, че имотът попада в кв. 25А, УПИ III, с отреждане за "открит склад" по плана на НПЗ "Искър-юг", одобрен със заповед от 1998 г. Вещите лица са проследили регулационния статут на имота през годините като са установили, че мероприятията по отреждането са реализирани. В северната част на имота е съществувал винаги склад, като понастоящем е изграден бетонов възел - първоначално имотът е бил с номерация - УПИ II с отреждане за "Софстрой", с последващи промени на титуляра - Министерство на строежите, съответно "Завод за стоманобетонови и бетонови изделия" и след редица ЧИЗРП, понастоящем отреждането е УПИ III, кв. 25А, за "Хидроизомат" АД, като върху тази част от имота е реализирана част от бетоновия възел - площадка, заета от съоръжения за инертни материали - инсталации, силози с елеватори, приемни бункери и клетки за складирането им, помещение за оператора, като целият терен е бетониран. В южната част на имота, след проследяване на отрежданията се установява, че в момента са реализирани двуетажна административна сграда, склад с метална конструкция, сграда - пропуск, обща сграда - пропуск, вътрешно заводски пътища, алеи, тротоари, паркинг и зелени площи. При тези данни, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и след спазване на процедурата, посочена в чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, по което не се и спори. Заповедта е и материално законосъобразна, тъй като са реализирани мероприятията, за които имотът е отреден. Не са налице свободни части, целият терен е наситен със съоръжения, инженерна инфраструктура, сгради. Съдът е установил, че всяко отделяне на каквато и да е част от имота, ще прекъсне нормалното функциониране и обслужване на производството, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ определя, че застроената част, която не се възстановява включва застроената площ на сградата и прилежащия терен. В конкретния случай целият имот попада в терен, с производствено предназначение. Върху него са разположени сгради и складове, а "свободната от застрояване част" на север е бетонова площадка - бетониран терен, част от бетонов възел, а в южната част е вътрешно заводско пространство. Следователно, напълно обосновано първоинстанционният съд е приел, че не е възможно определяне на части от имота за свободни от застрояване, тъй като ще се стигне до разкъсване на отделните производствени части, при което ще бъдат нарушени функциите и производствените процеси. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът не е обсъдил доказателствата. Напротив, подробно са обсъдени констатациите на вещите лица, от които категорично се установява, че няма свободни части от имота. Много подробно са описани изградения в северната част бетонов възел, съответно обслужващата го площадка. Макар в същата да няма изградени сгради, тя не може да се определи за свободна от застрояване, както се твърди в касационната жалба, тъй като естеството на самото строително мероприятие изключва застрояване със сгради. Отреждането е за открити складови пространства. Именно като склад за инертни материали се ползва терена в тази част, като същият е зает от съответните инсталации и съоръжения. По същия начин стои въпросът и с твърдяната свободна част в южната част на имот. Теренът е зает от асфалтиран паркинг, зелени части, вътрешни пространства, тротоари и алеи, които функционално обслужват построеното в терена, и са негова неразделна част. Що се касае до възражението, че реализираното строителство е незаконно, то посоченото е ирелевантно за настоящото производство, в което не се изследва законността на изграденото. Впрочем, възражението е и неоснователно, тъй като теренът и по старите отреждания е бил за складови площи, които са ползвани именно по предназначение, като за тях съответно не се изисква строително разрешение, а понастоящем след промяната на отреждането е застроен със законни сгради и съоръжения, чиято строителна документация е описана от експертизите. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2,1 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,