Решение № 10482 от 29.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4529/2014 г.

Решение № 10482 от 29.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4529/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 474/17.02.2014 г., постановено по административно дело № 3851/2013 г., Административен съд - Пловдив е: 1) отменил решение № 04 от 1.02.2013 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5505013435 от 21.11.2012 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване" при ТП на НОИ - Пловдив; 2) разпоредил връщане на административната преписка на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Пловдив за произнасяне по заявление вх. № МП-53792 от 5.09.2012 г. на Мария Венкова Сарийска, при съблюдаване на указанията по приложение на закона, дадени в мотивната част на съдебното решение. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ (РУСО) - Пловдив. Касаторът твърди, че то е недопустимо, неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Искането е за неговото обезсилване, алтернативно за отмяната му. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответницата по касация Мария Венкова Сарийска от гр. Раковски, действаща чрез пълномощника си адв. Христова, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена поради неоснователност и да се потвърди решението на Административен съд - Пловдив като правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. С процесното разпореждане от 21.11.2012 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на РУСО - Пловдив от 1.02.2013 г., е отказано на Мария Венкова Сарийска отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с § 7 от ПЗР на НПОС - няма 15 години осигурителен стаж от втора категория труд (допълнен в случая с такъв от първа), и на изискването на чл. 68, ал. 1 от КСО (в приложимата редакция) - няма навършена минимална възраст от 60 години и 4 месеца (последното не е спорно). Недостигът на стаж от втора категория, обусловил отказа за отпускане на пенсия в хипотезата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, е предопределен от това, че пенсионният орган е категоризирал от трета категория (а не от по-висока) положеният от Сарийска в Комплексна бригада в с. Козарско труд на длъжността "работник в растениевъдството" през периода 01.01.1973 г. - 31.12.1973 г. (една година), поради липса на доказателства, че е полаган в оранжерия (т. 52а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП, отм./), и в Обувен завод "Васил Мулетаров" - гр. Пещера на длъжността "обущарски работник" през периода 24.03.1982 г. - 29.09.1983 г. (една година, шест месеца и пет дни), поради липса на първични документи, доказващи работа на лицето в среда с лепила на база органични разтворители (т. 31б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП, отм./). Разпореждането е обжалвано от Сарийска по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО с възражение, че неправилно е категоризиран положеният от нея труд през периода 01.01.1973 г. - 31.12.1973 г. като такъв от трета категория, а същият е следвало да бъде зачетен във втора категория труд. При осъщественият административен контрол жалбата й не е уважена с аргумента, че липсват неоспорими доказателства за прекатегоризиране на трудовия стаж през този период от трета във втора категория труд. Директорът на РУСО - Пловдив е развил съображения в насока, че в конкретния казус е неприложима т. 52а от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, защото не е уточнено дали стажът на Сарийска е положен в оранжерия, каквото е изискването на цитираната норма, и съответно жалбоподателката няма минимум 15 години осигурителен стаж от втора категория, за да й се признае право на пенсия по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. На база коректно установени факти Пловдивският административен съд е извел правилен извод (за който съображенията не следва да бъдат преповтаряни, доколкото настоящата инстанция изцяло ги споделя) в насока, че за времето от 1.01.1973 г. до 31.12.1973 г. не са налице годни писмени доказателства, от които да се направи извод, че Сарийска през този период е работила в оранжерия, поради което правилно стажът й през него не е зачетен от втора категория, а от трета. Неправилен обаче е изводът на първоинстанционния съд по отношение на втория спорен период - за времето от 24.03.1982 г. до 29.09.1983 г., когато Сарийска е работила в Обувен завод "Васил Мулетаров" - Пещера, че работата й като обущарски работник е била втора категория, в хипотезата на т. 31б от ПКТП (отм.). Противно на приетото от решаващия съдебен състав, процесните административни актове не са издадени в противоречие с чл. 35 и чл. 36 от АПК, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, защото както длъжностното лице в производството по отпускане на пенсия, така и директорът на РУСО в производството по обжалване на разпореждането са направили всичко възможно чрез използване на допустимите от закона механизми да изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), стажът се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. В процесният случай са приобщени към административната преписка трудова книжка № 47/19.05.1976 г. (която се ползва с придадената й от чл. 347 от КТ официална удостоверителна сила относно вписванията в нея) и удостоверение образец УП-3 № 94-00-460/22.04.2014 г. Освен това пенсионният орган е изискал с писмо от 1.10.2012 г. от отдел "Обединен осигурителен архив" при ТП на НОИ - Пловдив (в който е предадена документацията на обувния завод), дали има данни, че лицето е работило с лепила на основа органични разтворители и в кой цех е положен осигурителният стаж, като отговорът е даден с удостоверение изх. № МП-53792#4-3611, в което е посочено, че в архивохранилището няма приети първични документи, доказващи работа на Сарийска в среда с лепила на база органични разтворители. С оглед на това законосъобразно с процесното разпореждане ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив е зачел осигурителния стаж на Мария Венкова Сарийска за периода 24.03.1982 г. - 29.09.1983 г. от трета категория, което на свой ред обуславя недостига й от осигурителен стаж от втора категория, и съответно липсата на право на желаната от нея лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Осигурителният стаж на Мария Венкова Сарийска през този период правилно е зачетен от трета категория труд, защото не може да бъде причислен към втора категория по т. 31б от ПКТП (отм.). Няма допустими доказателства тя да е работила с лепила на база органични разтворители, което попада в уредените хипотези на цитираната норма (позоваването й, вкл. и пред настоящата инстанция, на стандарти, относими за 2013 г., очевидно е темпорално несъстоятелно). Изложеното обуславя извода, че в случая липсва задължително изискуем компонент, за да се признае положения от Сарийска труд през спорния период за такъв от втора категория. Същите факти и обстоятелства са съобразени и от ръководителя на Пловдивското териториално поделение на Националния осигурителен институт, чието правилно решение не е следвало да бъде отменяно от първоинстанционния съд. Предвид горното следва да се приеме неоснователност на оспорването на контролния административен акт, с който е потвърден отказът на пенсионния орган за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на първоначалната жалбоподателка (настояща ответница по касация) при хипотезата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с § 7 от ПЗР на НПОС (в приложимата за казуса редакция). В случая не са изпълнени материалноправните предпоставки на т. 31б от ПКТП (отм.) за причисляване на спорния трудов стаж към втора категория, поради което не е налице възможността да бъде увеличена продължителността на осигурителния стаж на Мария Венкова Сарийска от втора категория до минимума от 15 години, а оттам и да възникне правото й на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с във връзка с § 7 от ПЗР на НПОС. С оглед на установените данни за продължителността и категорията на осигурителния стаж на лицето, за Сарийска не е било изпълнено едно от кумулативно изискуемите условия, предвидени в § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст - 15 години работа при условията на втора категория труд (допълнен в случая със стаж от първа категория), както законосъобразно са преценили и административните органи. Игнорирайки горното, съдът е формулирал неправилен краен извод за незаконосъобразност на оспорените пред него административни актове по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, поради което неоснователно е уважил сезиралата го жалба. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, както и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на всички изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат от пороци по чл. 146 от АПК. Не е налице обоснованото от Пловдивския административен съд (макар и без изрично да е наименовано така) съществено нарушение на административно-производствените правила (вкл. и тези по чл. 35 и чл. 36 от АПК), които са стриктно спазени от административните органи в процесния случай. При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон (т. 31б от ПКТП (отм.) и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО) и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на Мария Венкова Сарийска се отхвърли като неоснователна. За пълнота на изложението трябва да се отбележи неоснователността на касаторовия довод за недопустимост на съдебното решение, като постановено в нарушение на изискването по чл. 117, ал. 3 от КСО за изчерпване на административния ред за оспорване на акта като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване. При неупражнено право на отзив от страна на ръководителя на пенсионното осигуряване (чл. 12, ал. 1, т. 3 от НПОС), който е издал оспореното разпореждане, по-горестоящият орган е бил длъжен да се произнесе с мотивирано решение, с което решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането (арг. от чл. 117, ал. 3 от КСО). В случая с процесното разпореждане е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и съответно ръководителят на ТП на НОИ не е ограничен да се произнесе само в рамките на наведените в жалбата оплаквания, а контролира атакуваният пред него акт в цялост. Това означава, че дори и Сарийска да бе изразила само общо несъгласие от акта на ръководителя на пенсионното осигуряване, то горестоящият административен орган е задължен да извърши пълна проверка на разпореждането, за да се установи дали е налице правото на пенсия. Изложените в настоящия абзац аргументи обаче не са от естество да повлияят на крайния изход на спора, предвид установеното по-горе. При позитивния по същество за касатора изход на спора по главната му претенция, акцесорното му искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно за осъществената от юрисконсулт Калина Велева-Минкова защита пред първата инстанция (пред касационната инстанция директорът на ТП на НОИ - Пловдив не е представляван от юрисконсулт), и такова трябва да се определи в размер на 150 лв. (дължими от ответника по касация) съгласно тогавашната редакция на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,