Решение № 6460 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2382/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Медидор" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Република" сграда на МЦ" Младост Варна", подадена чрез пълномощника адв. Н. Наков, срещу решение № 14012/15.12.2025 г., постановено по административно дело № 2348/2025 г. по описа на Административен съд – Варна. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда, чe на дружеството законосъобразно е наложена санкция поради доказано извършено нарушение на сключения индивидуален договор с Национална здравноосигурителна каса (НЗОК). Иска се отмяна на решението и постановяване на друго за отмяна на заповедта за налагане на санкции. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Управител на НЗОК, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Варна е заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-317/17.09.2025г., издадена от Управителя на НЗОК, в частта по т.1, с която на "Медидор" ООД, за нарушение по чл.16, ал.2 от Индивидуален договор № 226681/21.01.2025 г., на основание чл.49, ал.1, т.3, б. „а“ от индивидуалния договор, е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 3 000 лева. От фактическа страна по делото е установено, че между „Медидор“ ООД, гр. Варна и НЗОК е сключен договор за отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК № 226681/21.01.2025 г. (индивидуален договор, ИД), ведно с три допълнителни споразумения. Със заповед № РД-25-433/08.08.2025 г., Управителят на НЗОК е наредил за периода от 11.08.2025 г. до 15.08.2025 г. да бъде извършена пълна проверка на аптека „Марешки – Баня Мадара“ гр. София, с ръководител на аптеката – магистър-фармацевт Е. Г. С., собственост на „Медидор“ ООД, гр. Варна. За резултатите и констатациите от нея е съставен констативен протокол /КП/ № РД-25-433-1/13.08.2025 г., връчен на Д. Ш. – помощник-фармацевт, на същата дата. В КП се съдържат констатации за три нарушения на ИД № 226681/21.01.2025 г., в т.ч. по т.1 за нарушение на чл.16, ал.2 от ИД. В протокола е отразено, че тъй като при проверката в обекта няма магистър-фармацевт, не може да бъде изпълнено императивното задължение, визирано в чл.16, ал.2 от ИД, през цялото работно време на аптеката да се отпускат ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани частично или напълно от НЗОК. С оглед установеното по отношение на описаното в т.1 нарушение с КП са дадени препоръки да се спазва чл.16 ал.2 от ИД от 2025 г. и е предложено да се наложи санкция в размер на 3000 лева за извършеното нарушение, което е първо по ред. Въз основа на констативния протокол Управителят на НЗОК е издал процесната заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-317/17.09.2025г., с която по т.1 на дружеството, за нарушение по чл.16, ал.2 от ИД № 226681/21.01.2025 г., на основание чл.49, ал.1, т.3, б. „а“ от договора, е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 3 000 лева. За да отхвърли жалбата на „Медидор“ ООД гр.Варна срещу тази заповед и да му възложи разноските по делото, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му и в предвидената от закона форма. След анализ на доказателствата обосновава извод, че вмененото нарушение на индивидуалния договор е извършено, за което е наложена предвидената в договора санкция във фиксиран размер при съобразяване, че се касае за първо нарушение. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 16, ал.2 от индивидуалния договор № 226681/21.01.2025г., през цялото работно време на аптеката се отпускат ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК. Работното време на изпълнителя се посочва в заявлението за сключване на договора и се обявява на видно място на входа на аптеката - чл.16, ал.1 от ИД. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че е налице извършено нарушение от дружеството-касатор на посочената по-горе разпоредба на договора. Действително, по време на влизането на контролиращите органи на РЗОК Варна в аптека “Марешки Баня Мадара“ на 13.08.2025г. в 16,05 ч. в нея не се е намирал магистър-фармацевт. До приключване на проверката обаче не е установено в аптеката да е присъствало лице, което да е искало да закупи ЛП, МИ или ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК. Не е установено също така през този период да е отказано изпълнение на електронно предписание, заплащано от НЗОК. В съставения констативен протокол от проверката няма данни „Медидор“ ООД да не е изпълнило задължението си да обяви работното си време както пред органите на РЗОК, така и на самия търговски обект. Съобразявайки всички тези обстоятелства се налага извод, че по същество дружеството е изпълнило изискванията на чл.16, ал.2 вр. ал.1 от договора. В този смисъл са решение № 11835 от 21.11.2025г по адм. д. № 5332/2025 г. и решение № 5880 от 01.06.2026г по адм. д. № 1871/2026 г. на Върховния административен съд. При това положение неправилно е прието от административния орган и от първоинстанционния съд, че наложената санкция съответства на материалния закон и неговата цел. Изложените съображения обосноват извод за издаване на оспорената заповед в несъответствие с материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил жалбата срещу нея, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. Поради наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК съдебният акт следва да се отмени. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, не се налага извършване на нови процесуални действия, с оглед на което вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-317/17.09.2025 г., издадена от Управителя на НЗОК – София, в оспорената част да се отмени като незаконосъобразна. При този изход на спора, на основание чл.228 във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, на „Медидор“ ООД, ЕИК 200861495 се дължат своевременно поисканите разноски в общ размер на 434,60 евро, представляващи заплатени държавни такси за двете съдебни инстанции и адвокатско възнаграждение по представен договор за правна помощ и съдействие № 28 от 28.11.2025г., които да бъдат заплатени от бюджета на юридическото лице НЗОК, в чийто състав е административният орган, издал отменения акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение: