Решение № 284 от 26.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2737/2007 г.

Решение № 284 от 26.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2737/2007 г., V г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, образувано по касационната жалба на С. Д. В. от [населено място], кв. Г., Г. Д. В. от [населено място] и Ц. Д. В. от с. гр. против въззивно решение от 16.01.2007 г. по гр. дело № 1401/2005 г. на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 1.11.2004 г. по гр. дело № 4596/2003 г., в частта, с която предявените от С. Д. В. против С. Ц. М., С. Ц. Н. и М. Ц. Я. искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата 452 лева - разноски за ремонт на покрива и за сумата 300 лева - разноски за поставяне на ограда в процесното дворно място са отхвърлени и вместо това е постановено осъдително решение, с което С. Ц. М., С. Ц. Н. и М. Ц. Я. са осъдени да заплатят на С. Д. В., на основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумите: 452 лева - разноски за ремонт на покрива и 300 лева - разноски за поставяне на ограда, а в останалата обжалвана част, с която е изнесен на основание чл. 288, ал. 1 ГПК на публична продан приземния етаж от жилищна сграда, състояща се от приземен етаж и етаж, състоящ се от две стаи, кухня и антре, застроен на 74 кв. м., заедно с *** ид. ч. от общите части на сградата и 409/1234 ид. ч. от дворното място, в което е построена описаната сграда, цялото с площ 1234 кв. м., съставляващо УПИ * кв. * по плана на [населено място], [жк], в частта, с която искът по чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата 305 лева, платени за 2002 г. данъци за процесния имот е отхвърлен, както и за разликата до 500 лева - необходими разноски за ремонт на покрива, с която искът по чл. 30, ал. 3 ЗС е отхвърлен, първоинстанционното решение е оставено в сила. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваните му части, поради допуснати нарушения, представляващи основания за отмяна по чл. 218, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответниците по касационната жалба не изразяват становище по нея. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение, в частта, с която процесният и допуснат до делба недвижим имот е изнесен на публична продан, въззивния съд е изложил подробни съображения, че съсобствеността върху имота е възникнала по дарение и наследяване, а не произтича изцяло от наследяване. Възлагателната претенция по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), постъпила от С. В. е приета от въззивния съд за неоснователна, защото неин предмет може да бъде само наследство, а процесният имот е съсобствен, по силата на дарение, извършено по отношение на част от съделителите, между които и наследодателя на предявилата възлагателна претенция - С. В., както и по наследяване от родителите им Ц. и Р. В., поради което не са налице предпоставките на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), независимо от обстоятелството, че е живяла в процесния имот и няма друго жилище. По отношение на претенциите по чл. 30, ал. 3 ЗС съдът е мотивирал изводи за наличие на доказателства, че извършеният ремонт на покрива представлява разход, направен от С. В., но в размер, предложен от вещото лице и приет от съда от 452 лева, т. е. уважил частично претенцията й, както и изцяло претенцията от 300 лева, представляваща разход за поставяне на ограда в процесното място. По отношение на претенцията за изплатени от нея данъци за имота за 2002 г. е констатирано, че представените приходни квитанции не установяват лицето, което е извършило плащанията, а единствено факта на плащането, затова обжалваното решение в тази му част, с която претенцията е отхвърлена от първоинстанционния съд е оставено в сила. Неоснователен е довода на касаторите, че незаконосъобразно въззивния съд е отказал да обсъди субективните предпоставки на чл. 288, ал. 3 ГПК, а именно наличието на друг жилищен имот, както и живеенето в имота към момента на откриване на наследството. Въззивния съд изрично не се е позовал на задължителната сила на ТР № 1/19.05.2004 г. по т. р. № 1/2004 г. на ОСГК, но законосъобразно се е мотивирал с т. 8 от същото, според която само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл. 288, ал. 3 ГПК и при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл. 288, ал. 3 ГПК, а само чрез изнасяне имота на публична продан на основание чл. 288, ал. 1 ГПК, в какъвто смисъл се е произнесъл. Неоснователни са и доводите на касаторите за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, поради необсъждане на доказателствата по делото, установяващи направени разходи от подобрения. Обсъждайки всички доказателства съдът е констатирал наличие на такива, касаещи направени разходи от С. В. за ремонт на покрива, позовавайки се и на разпита на свидетел, както и за направени разходи за поставяне на ограда, затова е отменил първоинстанционното решение, в тази му част и присъдил същите, с изключение на претендираната сума, изразяваща се в изплатени данъци за имота за 2002 г., мотивирайки се с отсъствие на категорични доказателства, че плащанията са извършени именно от С. В., чието име не фигурира в представените приходни квитанции. По изложените съображения касационният съд счита, че не са налице отменителни основания за касиране на въззивното решение в обжалваните му части, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) същото, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила, затова ВКС на РБ, II-ро г. о.