Решение № 9633 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1294/2011 г.

Решение № 9633 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1294/2011 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Шумен против решение № 172 от 02.12.2010 г. по адм. д. № 184/2010 г. на Административен съд - Шумен, в частта, в която е осъдена ОД"Земеделие" да заплати на ЗПК "Сливак", с. Сливак, Област - Шумен разноски по делото в размер на 450 лева. Излага доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, като се позовава на чл. 78, ал. 5 от ГПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли, да се измени обжалваното решение в частта за разноските, като се намали на минималния размер. Ответникът - ЗПК "Сливак", с. Сливак, Област - Шумен чрез пълномощник адв. Драгиев с писмено възражение оспорва касационната жалба и иска да се остави в сила решението. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Излага, че като процесуален представител на жалбоподателя се е явил адвокат, който е направил искане за направените разноски и е приложен договор за правна помощ от 07.10.2010 г. с договорено и платено възнаграждение в размер на 700 лева. Смята, че след като с решението оспореният акт е отменен, възнаграждението за адвокат е дължимо. Излага, че по чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК размерът на заплатено адвокатско възнаграждение може да се намали до минимално определения съобразно чл. 36 от ЗА размер при искане за това от насрещната страна, каквото в случая не е правено по делото, но въпреки това съдът е извършил служебна преценка и по чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, е присъдил по-нисък размер за адвокатско възнаграждение от 450 лева, което е в несъответствие с уредбите на чл. 143, ал. 1 АПК и чл. 78, ал. 5 от ГПК, но в интерес на настоящия жалбоподател, което обуславя неоснователност на оспорването му. Предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема, че подадената касационна жалба от надлежна страна и в срока по 211, ал. 1 от АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея касационни основания е неоснователна. С решение № 172 от 02.12.2010 г. по адм. д. № 184/2010 г. Административен съд - Шумен е отменил Протокол № 1 от 06.04.2010 г. на тръжна комисия, определена по заповед № РД-27-38 от 24.03.2010 г. на директора на ОД "Земеделие" - Шумен в частта му за земеделски земи от ДПФ, находящи се в с. Сливак, както и е осъдена ОД"Земеделие" - Шумен да заплати на ЗПК "Сливак", с. Сливак, Област - Шумен разноски по делото в размер на 450 лева Решението в частта, с която е отменен обжалвания акт не е обжалвано и е влязло в сила в тази част. Първоинстанционният съд е приел при този изход на процеса, че в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК на оспорващия следва да се присъдят направените разноски по делото, като в съответствие с чл. 78, ал. 5 от ГПК е приел, че заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя в размер на 700 лева е прекомерно, поради което е намалил претендирания размер на 400 лева, както и е присъдил разноски за държавна такса в размер на 50 лева. Предвид липсата на обжалване на решението в частта относно отмяната на обжалвания акт, същото е влязло в сила в тази част, като настоящата инстанция е обвързана от правните последици на постановения съдебен акт. В съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Отговорността за разноски в административното производство е изрично уредена с чл. 143 от АПК, като в съответствие с чл. 144 от АПК за неуредени въпроси по Дял трети от АПК се прилага ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК - във всеки акт, приключващ производството по делото, съдът се произнася и по искането за разноски. В съдебно заседание от 09.11.2010 г. пълномощникът на жалбоподателя адв. Драгиев е направил искане за присъждане на разноските по делото, по което не е направено възражение за прекомерност от представител на касатора по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Видно от представеното пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 07.10.2010 г. /л. 83/ жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева. При тези данни първоинстанционният съд е констатирал, че не е представен списък по чл. 80 от ГПК, какъвто съгласно уредбата на АПК не се изисква и който списък е относим към възможността за обжалване, като служебно, при липса на искане от насрещната страна за прекомерност, в съответствие с чл. 78, ал. 5 от ГПК е намалил адвокатското възнаграждение на 400 лева. Настоящият съдебен състав приема, че съдът не е съобразил конкретните фактически обстоятелства и не е приложил правилно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 78, ал. 5 от ГПК, като не е оценил фактическата и правна сложност, както и наличието на материален интерес относно преценката за размера на адвокатското възнаграждение, както и липсата на искане за прекомерност. Въпреки констатираното нарушение при липса на обжалване на решението от първоначалния жалбоподател, не следва да се утежнява положението на касатора. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на присъдените разноски, както и е неоснователно искането за приложение на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Видно от предмета на административноправния спор обжалваният акт е свързан с провеждане на търг за отдаване под наем или аренда на свободни земеделски земи от ДПФ, който спор е свързан с наличие на материален интерес по проведеното производство. Въпреки, че неправилно административният съд в съответствие с чл. 78, ал. 5 от ГПК е намалил размера на разноските за ползване на адвокат и не е съобразил § 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, че намалението не може да бъде по-ниско от трикратния размер на минималното възнаграждение, посочено в наредбата. В случая не са налице предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер по чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 при наличие на определен интерес на административноправния спор и при изпълнен договор за правна защита и съдействие в съответствие с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни основания за отмяна на решението в обжалваната част за присъдените разноски, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложено и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение