Решение № 566 от 8.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2095/2008 г.

Решение № 566 от 8.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2095/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) Р. М. К. от гр. С. е подала касационна жалба против решението на Софийския градски съд по гр. д. № 3015/2007 г. Ответникът по касация, ищец по делото, К. М. М. от гр. С. счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. След проверка, касационният съд установи следното: Софийският градски съд с въззивно решение от 18.02.2008 г. по гр. д. № 3015/2007 г. е унищожил упълномощаването, извършено с нотариална заверка на подписа на 21.03.2002 г., с което А. И. е упълномощила Р. К. да я представлява и да подпише договор за дарение на недвижим имот, като договаря сама със себе си. С решението е признат за недействителен договор за дарение, удостоверен с нотариален акт от 1.04.2002 г., по силата на който А. И. е дарила на Р. К. недвижим имот в гр. С., представляващ 2/3 ид. ч. от дворно място с площ 905 кв. м., имот пл. № 1* в кв. 5 по плана на гр. С., м. "Л.", при описани граници, заедно с построената в мястото едноетажна жилищна сграда. Въззивният съд е приел, че упълномощителната сделка от 21.03.2002 г. е унищожаема, тъй-като при сключването й, упълномощителката А. И. не е разбирала свойството и значението на постъпките си, състояние, което е установено от заключения на експертизите и разпитаните свидетели. Опорочаването на упълномощаването е довело до сключване на договора за дарение от 1.04.2002 г. от лице без представителна власт и спрямо И. сделката е била относително недействителна, съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Съдът е взел предвид, че до смъртта й И. не е потвърдила договора за дарение, а след това, такова потвърждение липсва от нейните наследници, поради което е обявил договора за недействителен. Решението на въззивния съд е правилно като краен резултат, но касационният съд счита за неточна, определената от него вид недействителност на упълномощителната сделка - унищожаемост по чл. 31, ал. 2 ЗЗД, обоснована от съображенията, че поставянето на отпечатък от палец (вместо подпис) от И., поради болест и парализа, доказва тежкото й здравословно състояние, изключващо възможността да разбира значението на извършеното от нея правно действие. От съдържанието на исковата молба, последващите твърдения на ищеца М., писмената му защита пред районния съд, въззивната му жалба и защита пред градския съд, е категорично определено основанието на предявения от него иск - липса на воля на А. И. за извършване на упълномощителната сделка от 21.03.2002 г., което прави сделката недействителна по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. Касационният съд счита, че този порок на упълномощителната сделка е безспорно установен по делото. В първоинстанционното производство е прието заключение на тричленна медицинска експертиза - д-р Т. д-р Р., специалисти по психиатрия, и д-р О., специалист по нервни болести, които на база на медицинската документация за състоянието на А. И., починала на 3.04.2002 г. и свидетелските показания, са удостоверили че поради тежкото нарушение на здравословното й състояние, свързано с неврологичен дефицит и нарушение функциите на мозъка, довело до интелектуално-паметов упадък, И. не е била в състояние да осъзнава и контролирала действията си. Изводите на въззивния съд за невъзможността на И. да разбира свойството и значението на действията й към момента на упълномощителната сделка са съобразени и с гласните доказателства по делото. При това положение следва да се приеме, че е налице нищожност на упълномощаването поради липса на съгласие от упълномощителката И., която поради тежко увреденото й здравословно състояние е била в невъзможност да преценява адекватно своите постъпки и да формира действителна, осъзнавана от нея воля за извършване на правни действия, свързани с разпореждане със собствения й имот. Нищожността на упълномощителната сделка обуславя недействителността на договора за дарение от 1.04.2002 г. По изложените съображения Върховният касационен съд