Решение № 573 от 16.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1869/2013 г.

Решение № 573 от 16.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1869/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Д. В. С. за възобновяване на ВЧНД № 675/2013 г. на Варненския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 201/17.17.2013 г. В производство по чл. 436, ал. 2, вр. чл. 341, ал. 1 от НПК с него е било потвърдено определение от 08.05.2013 г. на Варненския районен съд по ЧНД № 1674/2013 г., с което е била оставена без уважение молбата на Д. С. за съдебна реабилитация по присъда, постановена по НОХД № 3128/2009 г., в сила от 09.06.2009 г. Със същата той е бил признат за виновен за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години и лишаване от правоуправление за срок от 3 месеца. В искането се излагат доводи, съотносими към основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че въззивното решение страда от липса на мотиви, а доколкото е потвърдено определението на първата инстанция, отказала да допусне съдебната реабилитация поради това, че неправилно е отчитан срока по чл. 87 от НК, то е нарушен и материалния закон. Претендира се отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на Варненския окръжен съд. Осъденият и упълномощеният му защитник, редовно призовани, не се явяват в с. з. пред ВКС. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е било депозирано в 6 месечния преклузивен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. Неоснователни са доводите за липса на мотиви на въззивното решение, а също и на определението на първата инстанция. Прегледът на съдържанието на тези актове опровергава подобни твърдения. Като цяло те са основани върху несъгласието на защитата с възприетото решение за начина на изчисляване на срока по чл. 87, ал. 1 от НК (при наложено наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК), представляващ абсолютна предпоставка за допускане на съдебна реабилитация, по които въпроси очевидно има изложени съображения, подкрепени със съдебна практика. Лишено от основание е и оплакването за нарушение на материалния закон. По делото е установено и не се спори, че след като един път е бил реабилитиран по право (по НОХД № 102/1990 г.) Д. С. е бил осъден с присъда по НОХД № 3128/2009 г., в сила от 09.06.2009 г., за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК на 6 месеца лишаване от свобода, като изпълнението е било отложено по чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години и кумулативно лишаване от правоуправление за срок от 3 месеца. Осъденият е поискал с молба от 29.03.2013 г. да бъде съдебно реабилитиран, приемайки, че считано от момента на изтичане на срока на наложеното му наказание от 6 месеца лишаване от свобода е изтекъл тригодишния срок по чл. 87, ал. 1 от НК, както и са налице останалите предпоставки за това, вкл. по чл. 87, ал. 3 от НК досежно кумулативно наложеното му наказание лишаване от права. За да откаже да допусне съдебна реабилитация за осъждането по НОХД № 3128/2009 г., първоинстанционният съд е приел, като това становище е било споделено от въззивния съд, че 3 годишният срок по чл. 87, ал. 1 от НК не е изтекъл. Възприемайки аргументите, изложени в решение № 119/06.04.2011 г. по н. д. № 22/2011 г. на I н. о. на ВКС, инстанциите са приели, че същият е започнал да тече след изтичане на определения с присъдата 3 годишен изпитателен срок (т. е. след 09.06.2012 г.), а не след изтичане на срока на лишаването от свобода, който е 6 месеца, както е считал осъдения (позовавайки се на решение № 555/26.01.2009 г. по к. д. № 556/2008 г. на III н. о. на ВКС), като не е имало спор и това е било установено, че молителят е изтърпял наложеното му с присъдата наказание лишаване от права за срок от 3 месеца на 03.09.2009 г. Настоящият състав на ВКС намира за съответно на закона и поради това споделя разрешението, възприето с решение № 119/06.04.2011 г. по н. д. № 22/2011 г. на I н. о. на ВКС, което не е изолирано. В същия аспект е и решение № 491/19.11.2013 г. по н. д. № 1756/2013 г. на II н. о. на ВКС. За да започне да тече срока по чл. 87, ал. 1 от НК осъденият следва да е изтърпял наложеното му с присъдата наказание, като ако същото е отложено по реда на чл. 66 от НК, какъвто е случая, то е необходимо изпитателният срок да е изтекъл. Това е моментът, когато окончателно е отпаднала възможността за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което е било отложено за определения срок. Вярно е, че при ефективно изтърпяване на наказанието срокът по чл. 87, ал. 1 от НК би започнал да тече по-рано, което в известна степен може да е по-благоприятно за осъденото лице, но не може да се игнорира и това, че с условното осъждане му е била предоставена възможност да продължи живота си в обичайната семейна и обществена среда, но при условие, че не извършва друго престъпление в определения изпитателен срок. В този смисъл негативите по повод отчитане на срока по чл. 87, ал. 1 от НК при условно осъждане (в сравнение с ефективно такова), свързани с необходимостта от изтичането на по-дълъг срок (в случая тригодишния изпитателен такъв, към който се прибавя и тригодишния по чл. 87, ал. 1 от НК) се компенсират. Предвид изложените съображения ВКС намира, че липсва основание за възобновяване на делото и искането за това следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение