Решение № 2693 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9288/2017 г.

Решение № 2693 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9288/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Р. Х., гражданин на Иран, чрез процесуалния му представител адвокат Георгиев, против решение № 439 от 7.07.2017 г., постановено по адм. дело № 543/2017 г. по описа на Административен съд Х.. Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрисконсулт С.-Т., в съдебно заседание изразява становище за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и мотивирано и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 90 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на А. Р. Х., гражданин на Иран, срещу Решение № 8420 от 7.04.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователен е доводът за необоснованост на обжалваното решение. В решението подробно са обсъдени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ в контекста на бежанската история, както и представената по делото справка на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно сигурността в държавата на произход. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай, видно от представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Жалбоподателят твърди, че причината за напускането на страната му е приемането на християнска религия. От доказателствата по делото обаче се установява, че при регистрацията на чужденеца, същият е заявил, че е мюсюлманин -шиит, като по време на проведеното интервю пред административния орган, първоначално е посочил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационният лист (вкл. касаещото религиозната му принадлежност), с изключение на посочената държава по произход, за която бил допуснал грешка и всъщност бил от Иран (първоначално e заявил Афганистан). Едва при изслушването му е заявил, че религиозната му принадлежност е християнин, която "не афиширал и не е имал проблеми заради религията си", а в хода на съдебното производство пред административния съд е представил свидетелство за водно кръщене издадено на 10.10.2016 г. от Християнска църква. Този документ е съставен преди провеждането на интервюто с молителя, и след регистрирането му в ДАБ, което води до извод, че чужденецът е приел християнската религия, няколко месеца след подаване на молбата си за закрила в Р. Б., т. е. същият не е изповядвал тази религия в държавата си по произход, което е в противовес на твърдяното от него по време на интервюто пред административния орган. Основен довод на търсещия закрила е, че в Иран не може свободно да си избира религията, но това само по себе си не води до извод, че същият е преследван или е бил подложен на каквото и да е преследване или пък да съществува заплаха за неговия живот, както правилно е приел решаващия съд. В тази връзка обстоятелството, че касатора в хода на съдебното производство пред първостепенния съд е сменил религията си, не може да доведе до извод, че само на това основание би могъл да бъде преследван в страната си на произход. На следващо място твърденията на жалбоподателя не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната си по произход А. Х. да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е налице риск от такова преследване. Установено е, че мотивът за напускането на Иран е стремежът му към по-добър стандарт на живот, както и че целта му е била да достигне Австрия. Посочените обстоятелства не позволяват да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут. Ето защо крайният извод на първостепенният съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 ЗУБ. Не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В случая не се установява лицето да е било принудено да напусне Иран поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват категорични доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателят е бил принуден да отпътува от Иран поради реална опасност от тежки посегателства, тъй като напускането на страната се дължи на лични причини и поради това, че стремежът му е бил да достигне до Австрия, както и към по-добър стандарт на живот. В тази насока административният съд е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, даваща основание за предоставяне на хуманитарен статут и тогава, когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът е изследвал цялостната обстановка в Иран, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че в разглеждания случай, не се установява по безспорен начин чужденеца да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Настоящата инстанция споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не отговаря на изискванията за предоставяне на хуманитарен статут. Не може да се приеме, че е лице, което може да търси субсидиарна закрила съгласно чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/Е0, тъй като не са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако се върне в страната си по произход, съществува реална опасност от тежки посегателства спрямо него, така както са определени в чл. 9, ал. 1 ЗУБ и чл. 15 от Директивата. Видно е от доказателствата по делото, търсещия закрила не е имал никакви проблеми както с официалните власти, така и с която и да било групировка, както и, че спрямо него не съществува бъдещ или евентуален риск от посегателство. На следващо място от представената по делото справка МД-440 от 10.04.2017 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ е видно, че в Иран няма въоръжен конфликт, както и, че държавата му на произход може да осигури правата и свободите на търсещия закрила. В конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на чужденеца. Не се установява спрямо него и да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Иран той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. По делото не се доказва и наличие на хуманитарни причини, посочени в разпоредбата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ по отношение на търсещия закрила. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с който са отказани предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,