Решение № 14399 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9333/2018 г.

Решение № 14399 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9333/2018 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Р. К. от [населено място] срещу решение № 1213/07.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1387/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-03000318022116-004-001/23.02.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 68/26.04.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП за отказ от възстановяване на 1 424, 13 лв. лихва върху главница от 22 002 лв. за периода 07.06.2017 г. – 25.01.2018 г. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон по приложението на чл. 129, ал. 6 ДОПК, като и неправилна преценка на фактите и доказателствата по делото, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател дори в ГДД да е допуснато неправилно деклариране на данъчните му задължения, които да са относими към размера на декларирания финансов резултат, а оттам и с дължимата като краен резултат сума за плащане, то същите не могат да се зачеркнат или допишат по служебен път, а следва да се отстранят по надлежния ред, посочен в ДОПК. Излага доводи, че в случая приходните органи са назначили и извършили проверка, завършила с оспорения АПВ, но неправилно са определени задължения, подлежащи на плащане в размер на 22 002 лв., които е заплатил на 07.06.2017 г. Позовава се и на АПВ от 18.05.2017 г., с който е прихваната сума с декларирания от лицето за внасяне данък върху доходите, като той е обжалван и отменен с решение № 231/13.07.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" – гр. Варна. Въз основа на изложеното в касационната жалба се твърди, че е следвало да се извърши възстановяване на платената сума с дължимата лихва за периода съгласно чл. 129, ал. 6 ДОПК. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП в депозирано по делото писмено становище на юриск. С. Костадинова, я оспорва с искане обжалваното решение да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 343, 80 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Р. К. срещу цитирания по-горе АПВ, с което е отказано възстановяване на сумата 1 424, 13 лв., представляваща лихва върху главница от 22 002 лв. за периода 07.06.2017 г. – 25.01.2018 г., първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 129, ал. 6 ДОПК недължимо събраните или внесени суми, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на органа по приходите, а настоящия случай не е такъв. Относно сумата от 22 002 лв. съдът е приел, че представлява главницата, върху която се претендира законната лихва и тази главница е възстановена на жалбоподателя с процесния АПВ. За неправилно е прието разбирането на жалбоподателя, че задължението е възникнало въз основа на АПВ от 18.05.2017 г. и с него е възникнало задължението за лихва, което се претендира от жалбоподателя. С АПВ от 18.05.2017 г. съдът е приел, че е извършено прихващане на подлежащата на възстановяване сума от 5 768, 58 лв. с декларираната сума от 27 464, 84 лв. като дължим данък върху доходите на физически лица, а по въпроса за възстановяване не е предмет на спора и затова съдът не го е обсъдил. Направен е извод в обжалваното решение, че неправилно жалбоподателят е възприел АПВ от 18.05.2018 г., с който не е определена сума за внасяне. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК регламентира, че недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите, а в останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. Правилно и в съответствие със закона е приетото от съда, че по чл. 129, ал. 6 ДОПК възстановяване на лихва върху недължимо внесени или събрани суми с акт на органа по приходите, се възстановяват със законна лихва за периода. Не се спори между страните по делото, че в ГДД, подадена от касационния жалбоподател по чл. 50 ЗДДФЛ с вх. № 0300 И0380503/08.03.2017 г. за 2016 г. вместо надвнесен данък върху доходите в размер на 792 лв., е посочено задължение за данък върху доходите на физическите лица в размер на 27 646, 84 лв. С покана по реда на чл. 103 ДОПК приходният орган е уведомил жалбоподателя следва да отстрани в подадената от него ГДД за 2016 г., вследствие на което е подадена от К. коригираща ГДД и е деклариран надвнесен данък от 792 лв., който е възстановен от приходните органи. С АПВ от 18.05.2017 г. е извършено прихващане на 5 768, 58, която сума е подлежала на възстановяване с дължими и неплатени публични задължения за данъка върху доходите по ГДД в размер на 27 646, 84 лв. и лихви – 122, 88 лв., но впоследствие този акт е бил отменен при административния контрол. С АПВ не са установени за внасяне данъчни задължения, каквито са твърденията на касационния жалбоподател. Установено е по делото също така, че Р. К. е превел на НАП сума от 22 002 лв., която по-късно е поискал да му бъде възстановена, ведно със законната лихва върху недължимо платената сума ип това е направено с оспорения акт. При правилно установена фактическа установка първоинстанционният съд е направил законосъобразния извод, че след като възстановената сума с процесния АПВ е била недължимо платена поради неподадена коректно ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, то тя не е била събрана с акт на приходния орган, то съгласно чл. 129, ал. 6 ДОПК не се дължи за възстановяване сумата от 1 424, 13 лв., представляваща претендирана от жалбоподателя лихва върху главница от 22 002 лв. за периода 07.06.2017 г. – 25.01.2018 г. поради липса на законно основание за това. В тази връзка настоящия съдебен състав възприема приетото в обжалваното решение, че внесената от лицето и впоследствие възстановена с оспорения АПВ сума от 22 002 лв. не е определена с АПВ от 18.05.2017 г. или друг акт на органа по приходите, поради което е неприложим чл. 129, ал. 6, изр. 1 ДОПК. Правилно и решаващият орган при административното обжалване на АПВ, а впоследствие и първостепенния съд са приели, че с проверка приходните органи не могат да установят задължения за данъци, поради което с АПВ от 18.05.2017 г. не са определени такива, а и този акт е отменен с решение № 231/13.07.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" – гр. Варна (изрично посочено в оспорения АПВ). Затова и като е приел първоинстанционният съд, че сумата, която е внесена от лицето и впоследствие е възстановена, не е установена въз основа на акт на приходния орган, а въз основа на декларирани от жалбоподателя данни в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2016 г. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено, не са налице отменителните основания, изведени от изложението в касационната жалба, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното изрично искане в депозираното по делото писмено становище за юрисконсултско възнаграждение в посочения от юриск. Костадинова размер от 343, 80 лв., на дирекция "ОДОП" – гр. Варна следва да се присъди тази сума за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение