Решение № 8333 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13811/2011 г.

Решение № 8333 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13811/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 3802 от 29.07.2011 г. по адм. дело № 8602/2010 г. на административен съд - София град. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед № 01-РД/2367/ от 16.08.2010 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не взема отношение по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Мотивира се, че търговското дружество е кандидатствало за подпомагане на дейност, която не попада в рамките на гарантиран бюджет. Още към датата на подаване на заявлението финансовият ресурс е бил изчерпан. В този случай липсва задължение за административния орган да издава заповед за спиране приема на заявления за подпомагане. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от "Марина Гардън" ООД със седалище в град Дългопол, Варненска област против заповед № 01-РД/2367/ от 16.08.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която е отказано финансиране на заявление за подпомагане ид. № 03/121/03797 за сумата 2809634.09 лева. Съображенията на административния орган са недостатъчен бюджет по мярката, а правното основание е чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8. Възраженията са били, че дружеството е преминало успешно първия етап от проверката на заявлението и е следвало да бъде допуснато до разглеждане от Експертната комисия за осигуряване на прозрачност /ЕКОП/, което не е направено. Счита, че административното производство е опорочено, тъй като не са спазени нормативните правила. От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е установил, че "Марина Гардън" ООД е подала на 30.10.2009 г. заявление УРН 449694 за подпомагане по мярка 121: Модернизиране на земеделските стопанства. Проектът е за закупуване на земеделска техника с инвестиционни намерения на стойност 2 781 834 лена. Очакването е чрез проекта да се отпусне финансова помощ в размер на 50 % от тях. Със своя проект дружеството не попада в гарантираната част на бюджета в рамките на общия бюджет по мярката. Административният орган не е предприел каквито и да било действия във връзка със заявлението, като на 16.08.2010 г. е издал заповедта за отказ за отпускане на безвъзмездна помощ, поради недостатъчен бюджет. Представената пред съда докладна записка, изготвена от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ до изпълнителния директор, че до края на третия приемен период - 31.08.2009 г. е изчерпан бюджета, предвиден за инвестиции извън т. нар. гарантирани бюджети в размер на 459 520 425.89 лева е с дата 23.12.2010 г. - два месеца след издаване на административния акт. За изясняване на спора съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е отразило, че към 17.08.2010 г. по бюджета по мярка 121 по Програма за развитие на селските райони няма налични средства за финансиране на инвестиции по проекта за закупуване на земеделска техника, заявена от дружеството-жалбоподател. При тези данни по делото, съдът е приел, че административният орган не е мотивирал заповедта, тъй като бланкетното посочване, че не са достатъчни средствата по бюджета за мярката, не съставлява конкретни мотиви за конкретния случай. На следващо място е счел, че в административното производство са допуснати нарушения, както на материалния закон, така и на производствените правила. Обосновал се е с обстоятелството, че при изчерпване на средствата още преди подаване на заявлението от жалбоподателя, административният орган е следвало да прецени нормативната възможност да спре приема на заявления за подпомагане. Отделно от това е следвало да приложи правилата на чл. 34, ал. 1 от наредбата и да класира предложението. При така констатираните отменителни основания е счел акта за незаконосъобразен и го е отменил, като е върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно. Правилно е прието, че оспорената заповед не е мотивирана, защото съдържа само посочване на правно основание - чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Издателят на индивидуалния административен акт е възпроизвел посочения текст - отказ поради недостатъчен бюджет, без да излага каквито и да било конкретни, относими и адекватни констатации във връзка с конкретното заявление, в т. ч. кога е установена липсата на бюджет, за кой точно бюджет става въпрос - за гарантиран или негарантиран, и има ли възможности за прехвърляне на средства от гарантирания бюджет, по който има значителен остатък, към негарантирания бюджет, както и за предоставяне на средства от друг прием по същата мярка или от друга мярка. В обжалваната заповед не е отразено нито едно от визираните релевантни обстоятелства, нито е осъществено препращане към друг акт на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" или негов помощен орган, в които евентуално да са обективирани фактическите основания за издаване на оспорената заповед. С оглед на това, законосъобразна е осъществената от първоинстанционният съд преценка, че заповедта не съдържа мотиви в противоречие с изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК. Настоящият състав споделя и изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена в противоречие с правилото на чл. 29, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Наредба № 8/03.04.2008 г. Тя предвижда, че изпълнителният директор издава решение за спиране на приема на заявления и съобщението за това следва да се публикува най-малко 15 календарни дни преди спирането на приема. В конкретната хипотеза това задължение не е изпълнено въпреки, че негарантираният бюджет е бил изцяло изчерпан още в третия прием на заявления за подпомагане, тоест още при отварянето на четвъртия прозорец не е имало никакви финансови средства за разпределение по мярка 121. Обосновани са правните изводи на административния съд, че административният орган не е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от приложимата Наредба № 8/03.04.2008 г. Според посочените норми при надхвърляне на наличния бюджет по мярката се извършва класиране на заявленията за подпомагане по критериите за оценка по чл. 31, ал. 2, т. 2 и те се одобряват в низходящ ред. Между страните липсва спор, че класиране на заявленията по мярка 121 не е извършвано. Не могат да бъдат възприетите доводите на касатора, основани на обстоятелството, че в случая е налице пълна липса на бюджет, а не надхвърляне на наличния бюджет. Цитираното от издателя на заповедта правно основание по чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8 визира не "пълната липса и изцяло изчерпан бюджет", а "недостатъчен бюджет по мярката", Още повече, че в тези случаи вече е формирана постоянна съдебна практика. Така в решение № 2764 по адм. дело № 10200/2011 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение по сходна хипотеза е посочено, че административният орган не е упражнил правомощията си добросъвестно и е въвел в заблуждение дружеството-заявител. Той не се е произнесъл по заявлението десет месеца след подаването му, въпреки че е бил наясно, че още към датата на неговото постъпване негарантираният бюджет по мярка 121 е изчерпан. Предвид изложеното настоящият състав приема, че обжалваното решение е правилно. Направеният от съда краен извод за незаконосъобразността на оспорената заповед кореспондира изцяло с приобщения по делото доказателствен материал и приложимия закон. Тъй като не са налице релевираните касационни отменителни основания, обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение