Решение № 193 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8133/2015 г.

Решение № 193 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8133/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 38, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/. Образувано е по жалба на "Б. Б. Т." ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № РД-12-13/16.06.2015 г., издаден от Съвета за електронни медии /СЕМ/, с който акт на дружеството е определено задължение в размер на 3931.90 лева за дължима се от него, но невнесена такса по чл. 102 от ЗРТ, във вр. с чл. 12, т. 2 от Тарифата за таксите за радио и телевизионна дейност /ТТРТД/, за периода 01.01.2014 г. до 14.10.2014 г. В жалбата се основава незаконосъобразност на оспорения АУПДВ като постановен при неправилно приложение на материалния закон и несъответен на целта на закона. Жалбоподателят счита, че след като дружеството не е създавало и разпространявало телевизионна програма, не дължи такса по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗРТ. Ответникът по оспорването, Съвет за електронни медии, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорения АУПДВ. Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното: С решение № 15-00-188/29.11.2004 г. на СЕМ е прието да се извърши регистрация и издаде удостоверение за регистрация за производство и разпространяване на телевизионна програма "Телевизия RS" на "Б. Б. Т." ЕАД, гр. С. По искане на дружеството от 03.10.2014 г. с решение № РД-05-144/14.10.2014 г. на СЕМ регистрацията и програма "Телевизия RS" е заличена. Процедурата по установяване на публични държавни вземания на доставчици на медийни услуги е започнала с решение, взето с Протокол № 13 от 21.04.2015 г. на заседание на СЕМ. Решението се основава на докладна записка изх. № БФ-22-30-06-6 от 20.04.2015 г. на ст. счетоводител от отдел "Бюджет и финанси". Съгласно приложена справка от 16.04.2015 г. за размера на възникнали и изискуеми задължения към същата дата, "Б. Б. Т." ЕАД, гр. С. има задължение от 3931.90 лева. До дружеството жалбоподател е изпратено Уведомление с изх. № БФ-23-30-06-7 от 23.04.2015 г., в което е посочено, че дължи годишна такса в размер на 3 931, 90 лв., съгласно чл. 12, т. 2 и чл. 13, ал. 3 от ТТРТД, като в 14-дневен срок от откриване на административното производство дължимата сума може да бъде заплатена доброволно. Уведомлението е получено на адреса на дружеството на 27.04.2015 г., видно от представеното по делото известие за доставяне. В доклад изх. № БФ-23-30-06-109 от 15.06.2015 г. до СЕМ се посочва, че след уведомлението от 27.04.2015 г. до момента няма постъпили суми за погасяване на задължението от "Б. Б. Т." ЕАД. По протокол № 22 от 16.06.2015 г. СЕМ е взел решение да бъдат издадени актове за установяване на публични държавни вземания на доставчици на медийни услуги по приложения доклад, в който под № 14 е оспорващия. С оспорения АУПДВ № РД-12-13 от 16.06.2015 г. на СЕМ, на основание чл. 166, ал. 2, във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗРТ и чл. 12, т. 2 и чл. 13, ал. 3 от ТТРТД, е установено публично държавно вземане в размер на 3 931.90 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на дължимата сума. Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, адресат на оспорения акт и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, които са определени със специален закон. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, ако в специалния закон не е посочен ред и орган за установяване на публично вземане, то се установява по основание и размер с акт, който се издава по реда на АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация. Съгласно чл. 98 от ЗРТ се създава фонд "Радио и телевизия" към СЕМ за финансиране на радио и телевизионната дейност. Съгласно чл. 102 от ЗРТ средствата в него се набират от изброените изчерпателно такси, а приходите от таксите се администрират от СЕМ. Следователно АУПДВ е издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Спазени са административно процесуалните правила по АПК за издаване на акта - неговият адресат е бил уведомен за началото на процедурата по издаването му и е имал възможност да участва в производството пред административния орган. Оспореният АУПДВ не противоречи на материалноправните разпоредби, посочени като основание за неговото издаване. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗРТ, на която актът се основава, средствата във фонд "Радио и телевизия" се събират и от годишна такса за надзор върху дейността на регистрирания радио- и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. Установено е по делото от представените доказателства, че оспорващият е регистриран за осъществяване на телевизионна дейност, като регистрацията е прекратена на 14.10.2014 г. Основният спор между страните е дали телевизионният оператор дължи такса за надзор на дейността му, тъй като твърди, че не е извършвал разрешената дейност в периода, за който му е определено задължение с АУПДВ. Този довод на жалбоподателя е неоснователен. Основен критерий, който обуславя задължението за заплащане на такса в случая е наличието на регистрация на телевизионния оператор. Юридическият факт, с настъпването на който вече не се дължи таксата надзор е прекратяването на регистрацията. Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗРТ, дружеството дължи годишна такса за надзор върху дейността на регистриран радио и телевизионен оператор, която такса за периода от 01.01.2014 г. до 14.10.2014 г. не е заплатил. При условие, че регистрацията на телевизионния оператор в този период не е прекратена, то няма законово основание отношенията между оператора и регулаторния орган да се третират по различен от законовия начин. С Тълкувателно решение № 7/12.11.2015 г. по Тълкувателно дело № 5/2014 г. на ВАС е прието, че годишните такси по чл. 103, ал. 3, т. 3, б. "а" и "б" от ЗРТ за надзор върху дейността на лицензиантите, съответно регистрираните радио- и телевизионни оператори, когато те не са осъществявали такава дейност, се дължат, освен когато лицензираният доставчик на медийни услуги е упражнил правата си съгласно условията и в сроковете по чл. 8, ал. 4 и 5 ТТРТД. ""Б. Б. Т." ЕАД, за периода, за който са установени задължения по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗРТ не е предприело действия съобразно чл. 8, ал. 4 и 5 от ТТРТД, при което правилно с обжалваното решение на СЕМ е издаден оспорения АУПДВ. Относно изразеното становище от жалбоподателя за несъответствие на закона в смисъла, вложен с посоченото тълкувателното решение с чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Р. Б. /КРБ/ следва да се посочи, че съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от КРБ извежда задължението за заплащане на данъци и такси, установени със закон. Дължимата се в случая такса е законово регламентирана и не е обвързана от реално извършена дейност на органа спрямо конкретен радио- и телевизионен оператор, а е елемент от общите средства, необходими за осъществяване на дейността му. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че не е налице несъответствие по смисъла на чл. 150, ал. 2 от КРБ основаващо внасяне на въпроса в Конституционния съд. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона и се явява законосъобразен, а оспорването му неоснователно. При изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение