Решение № 12216 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5459/2010 г.

Решение № 12216 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5459/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. В. Иванова, против Решение № 379 от 22.02.2010 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 3050 по описа за 2009 г., с което по жалба на "Консервен комбинат и хладилник-Варна"АД /с ново наименование "Хантей"АД", м-ст "Салтанат" № 23, представлявано от управителя Атанас Тодоров Личев/, е отменен ревизионен акт /РА/№ 030901276/30.07.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 547/30.09.2009 г. на директора на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е отказан данъчен кредит общо в размер на 170 989 лв. /23 000+ 36 800 + 111 189 лв./ по фактури, издадени от "Литемс продукт" ЕООД за данъчни периоди м. 08, 09 и 10. 2008 г. за доставки на замразени малини. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован фактически извод за реалност на доставките при игнориране на липсата на доказателства за произход на стоката по верига доставки. Такъв не е доказан по отношение на предходните доставчици "НКР 479" ЕООД, "Марияна 75" ЕООД, ЕТ "Джембо 2001" и "Милк инвест" ЕООД. За "НКР 479" ЕООД не е установено плащане по доставките с 6бр. фактури към прекия доставчик; представени са единствено декларации за получено плащане от физически лица-земеделски производители, доставчици на предходния доставчик. Съдът не съобразил, че по дебита на счетоводна сметка 304 "Стоки" на "НКР 479" ЕООД са отчетени закупени стоки през м. 10.2008 г. на стойност 79 902 лв., налични и към 31.10.2008 г. Относно "Марияна 75" ЕООД и "Милк инвест" ЕООД, фирмите не са били открити при ревизията на декларираните данъчни адреси. Това е попречило на събиране на доказателства за прехвърляне на стока на прекия доставчик и оттам на ревизираното лице и тази доказателствена липса не може да се преодолее с ревизионни актове на "Литемс продукт" ЕООД и "Марияна 75" ЕООД, в които липсват корекции на декларирания ДДС по доставките, по които лицата са изпълнители. Освен това, в мотивите на РА на прекия доставчик се вижда, че на него е отказано право на данъчен кредит по доставките на "Марияна 75" ЕООД и "Милк инвест" ЕООД. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена жалбата против обжалваната част на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Консервен комбинат и хладилник - Варна" АД, чрез адв. Текемски, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима и частично основателна. За да отмени изцяло в обжалваната част РА, първоинстанционният съд е приел, че преките доставки са доказани; произходът на стоката не е част от фактическия състав на правото на данъчен кредит на получателя; доставчиците "Марияна 75" ЕООД и "Милк инвест" ЕООД не са търсени ефективно на декларираните данъчни адреси; доказана е последващата продажба на малини на германски търговец, ревизионни актове на прекия и един от предходните доставчици не коригират декларирания ДДС за внасяне. Предмет на доставките са замразени малини. Относно прекия доставчик "Литемс продукт" ЕООД при ревизията е установено, че ползва складова база на ревизираното лице, наел е транспортни средства и има назначени 34 души по трудов договор, от които 22 бр. регистрирани. Не е спорно и което е доказано, че доставките на прекия доставчик са му заплатени от ревизираното лице. Представена е справка за четирима предходни доставчици, за да се установи придобиването на собствеността върху стоката от страна на прекия доставчик. ЕТ "Джембо 2001" е издал на прекия доставчик една фактура от м. 09.2008 г. за 14 285,72 кг малини на стойност 50 000 лв. с ДДС 10 000 лв., собствено производство като регистриран земеделски производител. "НКР 479" ЕООД е издал на прекия доставчик фактури № № 6,7,9,10,11 и 12 от м. 10.2008 г. за 96 200 кг малини на стойност 474 500 с ДДС 94 900 лв. По фактурите няма доказателства за плащане. Представен е договор за доставка на земеделска продукция между предходния и прекия доставчици с уговорка транспортът да е за сметка на получателя. Представени са договори за изкупуване от 01.09.2000 г. на малини от 9 бр. физически лица, придружени с протоколи за изкупуването и декларации от физическите лица, че са получили суми в брой срещу доставките си. Относно признатото право на данъчен кредит по доставките на прекия доставчик с предходни доставчици ЕТ "Джембо 2001" и "НКР 479" ЕООД общо в размер на 104 900 лв. решението е правилно и следва да се остави в сила. Съдът с основание е приел, което следва и от константната съдебна практика на ВАС, че установяването на произхода на стоката не е част от фактическия състав на правото на данъчен кредит и че от значение е реалното осъществяване на преките доставки, по които се претендира посоченото право. За да се установи обаче реалността на преките доставки на замразени малини е необходимо да е установено, че прекият доставчик е придобил посочените количества стоки, които в последствие е доставил на ревизираното лице. По отношение на посочените предходни доставчици такова доказване е осъществено още в хода на ревизионното производство. Впрочем, по отношение на доставчика ЕТ "Джембо 2001" няма и никакви конкретни оплаквания в касационната жалба. Декларацията му, че е доставил посоченото количество малини като регистриран земеделски производител, която не е проверявана в ревизионното производство и капацитетът на прекия доставчик да осъществи доставките защото има складове, нает транспорт и работници са достатъчни в съвкупност за обоснован извод, че фактурите по тази стокова верига отразяват реално осъществени данъчни събития. Същото се отнася за доставките с предходен доставчик "НКР 479" ЕООД. От негова страна са представени доказателства за изкупуване на земеделска продукция от физически лица, всички от които писмено са потвърдили това, както и получаване на парични суми в брой срещу доставките си. Установената продажба на малини от страна на ревизираното лице на германски търговец с формуляр SCAC/2004a също е косвено доказателство, че получателят по фактурите на прекия доставчик с посочените предходни доставчици реално е получил стоката. Не такива са фактите по отношение на останалите предходни доставчици - "Марияна 75" ЕООД и "Милк инвест" ЕООД не са открити при ревизията. Те са издатели съответно по 5 бр. фактури от м. 05 и по 4 бр. фактури от м. 09.2008 г. на прекия доставчик. Никакви доказателства за капацитета на тези фирми да доставят малини не е са представени. В мотивите на РА, издаден на прекия доставчик, за ревизия по ЗДДС за периоди, съвпадащи с процесните, е установено, че всички документи на фирмата "Милк инвест" ЕООД са иззети от Икономическа полиция при РЗ "Полиция" гр. Пловдив. Поради недоказване на реалността на доставките към прекия доставчик на последния е отказан данъчен кредит по фактурите на "Милк инвест" ЕООД. Липсата на корекции в РА на прекия доставчик за процесните данъчни периоди относно декларирания ДДС по доставките, които е извършил означава само, че този доставчик е начислил ДДС по процесните фактури, което не е спорно. Тази липса обаче сама по себе си не може да бъде доказателство за реални престации от предходните към прекия доставчик, които да докажат реалността на преките доставки. В тази част и в съответната част за разноските решението следва да се отмени като вместо него се постанови друго, с което жалбата против РА в тази й част бъде отхвърлена. При този изход на процеса касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба деловодни разноски по компенсация в размер на 687,07 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение