Решение № 6205 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10384/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Димитровград със седалище в гр. Димитровград, на бул. Г. С. Раковски 15, против Решение 7792 от 29.07.2024 г., постановено по адм. дело 739 по описа на Административния съд Варна за 2024 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с пар. 8 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на АПК, по жалба на И. И. П., е отменен отказ на кмета на Община Димитровград да издаде Удостоверение за наследници по молба, вх. ГР-08-63/16.01.2024 г., обективиран в писмо, изх. рег. индекс ГР-08-63#1/23.01.2024 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по Заявление за издаване на Удостоверение за наследници, вх. ГР-08-63/16.01.2024 г. в седемдневен срок от получаването й. Наред с това Община Димитровград е осъдена да заплати на П. сума в размер на 480, 00 лв. разноски по делото. Касационният жалбоподател излага доводи за постановяване на атакувания съдебен акт при наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за сторените такива пред настоящия съд. Прави възражение за прекомерност, ако ответникът по касация претендира адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Позовава се на Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Ответникът И. И. П. с [ЕГН] и с адрес в гр. Варна, на [адрес], не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното решение, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Административният съд Варна е приел, че е сезиран от И. И. П. с жалба против отказ на кмета на Община Димитровград, обективиран в писмо, изх. рег. индекс ГР-08-63#1/23.01.2024 г. да издаде Удостоверение за наследници по нейна молба, вх. ГР-08-63/16.01.2024 г. по описа на Община Димитровград. Установил е, че адв. С. Панов, в качеството му на пълномощник на П., подал до кмета на Община Димитровград молба, рег. индекс ГР-08-63/16.01.2024 г. (л. 9 от адм. дело 138/2024 г. по описа на Административния съд Хасково), към което приложил Искане от П. за издаване на Удостоверение за наследници (л. 14 от същото дело) на починалото лице Д. И. Й. и Пълномощно от жалбоподателката в негова полза и в полза на адв. Р. Живков, да я представляват (заедно и поотделно) пред Община Хасково и Община Димитровград, като подадат молба за заверен препис от Акт за смърт на Д. Й. и за издаване на Удостоверение за наследници на същия, както и да получат готовите документи л. 15, пак там. На 23.01.2024 г. до адв. С. Панов, в качеството му на пълномощник на П., е изпратено оспореното в първоинстанционното производство писмо (л. 6, пак там), с което кметът на Община Димитровград е уведомил, че не може да удовлетвори молбата и, че ако адвокатът заяви искане по образец в качеството му на трето лице, е необходимо да представи нотариално заверено изрично пълномощно с изрично описание и посочване на заявеното удостоверение от регистъра на населението или да представи съдебно удостоверение по смисъла на чл. 186 ГПК, които по безспорен начин да удостоверяват правото му да получи удостоверението за наследници на конкретното лице, както и искането да бъде подадено в синхрон с разпоредбите на чл. 4, ал. 3 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението (Наредба РД-02-20-6/Наредба/ та) и Приложение 3 към чл. 9 от същата. Писмото е получено от адв. Панов на 24.01.2024 г. съобщение за доставяне на л. 18 от адм. дело 138/2024 г. по описа на Административния съд Хасково. При така установената фактическа обстановка, Административният съд Варна е приел, от правна страна, че оспореното писмо на кмета на Община Димитровград представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, обективиращ отказ на административния орган за извършване на заявена административна услуга. Счел е, че спорният акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата орган, в изискуемата от закона форма, мотивиран е, съобразно изискването на чл. 59, ал. 2 АПК и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Квалифицирал е повдигнатия пред него спор като правен, а именно следва ли адвокатското пълномощно на адвоката, който представлява лице-участник в производство по издаване на Удостоверение за наследници, да бъде нотариално заверено такова. Дал е отрицателен отговор на този въпрос. Мотивирал се е, че съобразно Наредба РД-02-20-6 производството по издаване на Удостоверения за наследници стартира по заявление на наследниците на лицата, за които се отнася, както и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Тълкувал е нормата на чл. 5, ал. 2, изр. второ от подзаконовия нормативен акт, съгласно която удостоверения се издават и по реда на АПК, ГПК и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Тълкувал е посочената разпоредба в смисъл, че адвокатите, в случаите, когато представляват доверителите си въз основа на пълномощно и договор за правна защита и съдействие, нямат качеството на трето лице , а са единствено представители по пълномощие, които черпят своите правомощия от договора за правна помощ и съдействие. Приел е, че трети лица по смисъла на Наредбата са тези, упоменати в разпоредбата на чл. 106 ал. 1 т. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), според който данните от ЕСГРАОН се предоставят на българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси. Посочил е, че адвокатите черпят своите правомощия от разпоредбата на чл. 24 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.), като в конкретния случай, П. е упълномощила адв. Панов да я представлява, защитавайки правата и законните й интереси, пред Община Димитровград. Преценил е, че чл. 5, ал. 2 от Наредбата не изключва правото на адвокатите да представляват своите клиенти само с писмено пълномощно, без нотариална заверка на същото. По аргумент от чл. 18, ал. 2 АПК е формирал извод, че законодателят допуска нотариалната форма за упълномощаване в изрична разпоредба за конкретно упоменати лица, а по отношение на представителството по пълномощие от адвокат са разписани недвусмислени правила в ЗАдв. чл. 25, във вр. с чл. 24 от с.з., които е тълкувал в смисъл, че не изискват нотариална заверка на упълномощаването. Формирал е решаващия извод, че оспореното писмо-отказ следва да бъде отменено, като постановено в нарушение на материалния закон, а преписката върната на компетентния административен орган за издаване на искания документ в 7-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. С тези мотиви, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява решението като неправилно. То е постановено в противоречие с материалния закон. Редът за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението и техните образци е утвърден с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието. Това е Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. В чл. 5, ал. 1 от наредбата е регламентирано, че удостоверенията се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на техните наследници. В ал. 2, изр. първо от същата разпоредба е посочено, че удостоверения могат да се издават и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал.1. Удостоверения се издават и по реда на АПК, ГПК и НПК. Видно от данните по делото е, че оспореният отказ е издаден по молба с рег. инд. ГР-08-63/16.01.2024г. по описа на Община Димитровград. Молбата е подадена от адв. С. Панов като пълномощник на И. И. П., като към нея е представено искане за издаване на удостоверение за наследници/ по образец/, в което като искател е посочено лицето И. И. П.. Съгласно чл.5, ал.3 от Наредбата заявителят удостоверява самоличността си с документ за самоличност. От оспорения отказ е очевидно, че пред административния орган, заявителката И. П. не е удостоверила самоличността си. Административният орган е преценил също така, че адв. Панов не отговаря на изискването на закона за трето лице, упълномощено от лицата по ал.1 на чл.5 от Наредбата, тъй като пълномощното му не е нотариално заверено. Упълномощеният адвокат е инициирал от нейно име административно производство за извършване на административна услуга директно пред административния орган. За тази цел адвокатът следва да притежава нотариално заверено в негова полза пълномощно от своя клиент по аргумент от разпоредбата на чл. 5, ал. 2, изр. първо, предл. второ от Наредбата. Не се споделя тълкуването, дадено от първоинстанционния съд, че чл. 5, ал. 2 от Наредба РД-02-20-6, уреждайки представителство от упълномощено лице , не изключва правото на адвокатите да представляват своите клиенти само с писмено пълномощно, без нотариална заверка на същото. Законодателят е разписал тази норма достатъчно ясно и същата следва да бъде приложена съобразно действителния й смисъл. Упражняването на адвокатската професия включва представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица (чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗАдв.). Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗАдв., адвокатът или адвокатът от Европейския съюз представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно. Така посочените разпоредби са общи и касаят начина на упълномощаване клиент адвокат. Те не дерогират изискването на приложимата в случая Наредба РД-02-20-6 относно начина, по който трето лице, вкл. адвокат, може да се снабди с удостоверение за наследници, тъй като разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредбата се явява ограничителна разписана е с цел засилена защита на личните данни на гражданите, доколкото предоставянето на лични данни на физически лица, съдържащи се в удостоверението за наследници, от Община Димитровград на друг правен субект, различен от субекта на данните, ще представлява обработване по смисъла на пар. 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), подчиняващо се на специални правила, имащи за цел предотвратяване на нарушения на сигурността на личните данни и постигане на целта на ЗЗЛД по чл. 1, ал. 3 от същия. Нормата на чл. 5 от Наредбата не може да се тълкува разширително (както е процедирал първоинстанционният съд), дори в светлината на ЗАдв., уреждащ отношенията клиент адвокат и начина на упражняване на адвокатската професия. Изискването за представяне на нотариално заверено пълномощно с оглед получаването на исканото удостоверение не може да се счита изпълнено чрез представяне на писмено пълномощно в полза на избрания адвокат, без то да е с нотариална заверка. Поради това кметът на Община Димитровград законосъобразно е отказал да извърши исканата административна услуга. С оглед изложеното, касационната жалба е основателна. Обжалваното с нея решение, като неправилно, следва да се отмени, а вместо него се постанови друго, с което се отхвърли жалбата на П. против писмо на кмета на Община Димитровград, изх. рег. индекс ГР-08-63#1/23.01.2024 г. Предвид пререшаването на спора в касационното производство, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за две инстанции е основателна. На основание чл. 143, ал. 3, предл. първо АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП), във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и при съобразяване на липсата на фактическа и правна сложност на делото, И. И. П. следва да бъде осъдена да заплати на Община Димитровград разноски за първоинстанционното и касационното производство в общ размер от 270, 00 лв., от които 70, 00 лв. държавна такса за образуване на производството пред настоящия съд и по 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия