Решение № 5394 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10740/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. М. С. и Т. М. Г., чрез адв. К. Тенева като процесуален представител, срещу решение 10908 от 05.07.2024 г., постановено по адм. дело 11180/2023 г. по описа на Административен съд София град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Твърди се, че в конкретния случай не е налице спор за материално право, а формираните от съда изводи в обратен смисъл са немотивирани и не съответстват на доказателствата по делото за деактуване като общинска собственост на процесния имот. Прави се искане за отмяна на решението и за произнасяне по съществото на спора за отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски. Ответникът - началникът на СГКК София не взема становище по касационната жалба. Ответникът Столична община, чрез пълномощника юрк. В. Николов, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът М. И. С., чрез адв. А. Лещев като особен представител, изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответниците М. Н. П., В. С. К., Т. С. К., С. Т. Н., Т. Х. Н., Л. Р. Н., К. Р. Н., П. Д. Н., Д. Д. В., М. Д. Д., Н. Х. Н. и С. Н. Н., не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. М. С. и Т. М. Г. срещу заповед 18-383/11.01.2023 г. на началника на СГКК - гр. София, с която на осн. чл.54, ал.2 вр. с чл.54, ал.7 ЗКИР е отказано изменение в КККР на район Люлин, одобрени със заповед РД-18-54/30.08.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, за поземлен имот с идентификатор 68134.4355.172, състоящо се в нанасяне на ПИ с проектен идентификатор 68134.4355.3067 по заявление вх. 01-351226/21.06.2022 г. на Т. М. Г.. Отказът е мотивиран с наличие на спор за материално право със Столична община, съставляващ пречка по чл.54, ал.2 ЗКИР за одобряване на заявеното изменение на КККР в хипотезата на непълнота и грешка по см. на §1, т.16 ДР на ЗКИР. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед, съдът приема, че същата е законосъобразен административен акт издадена е от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Приема, че предвид подаденото възражение от Столична община като собственик на засегнатия от исканото изменение на КККР имот с идентификатор 68134.4355.172 второстепенна улица, правилно органът е констатирал наличие на спор за материално право и съобразно разпоредбата на чл.54, ал.2 ЗКИР законосъобразно е отказал да одобри заявеното от жалбоподателките изменение на КККР до решаването на спора по общия исков ред. Решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Съображенията са следните: Решаващите изводи на административния съд за издаване на заповедта в съответствие с материалния закон чл. 54, ал. 2 ЗКИР, поради наличието на спор за материално право между Столична община и жалбоподателите, са направени при неизяснено от фактическа страна дело и са необосновани. Оспореният съдебен акт съдържа изброяване на доказателствата относими към правата на собственост на заявителите и на заинтересованото лице Столична община, без същите да са анализирани в контекста на предпоставките, обуславящи съществуването на спор за материално право съгласно дефиницията по § 1, т. 16 от Наредба РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Видно е, че съдът е възпроизвел мотивите на административния орган, а не е формирал собствени такива, което не удовлетворява изискванията на чл. 172а, ал.2 АПК. Констатирал е наличие на спор за материално право като основание за постановяване на оспорения отказ за изменение на КККР без да посочи фактите, които го установяват. Единственият аргумент за горния извод на съда е подаденото възражение от Столична община като собственик на засегнатия от исканото изменение на КККР имот с идентификатор 68134.4355.172 второстепенна улица. Съдебният състав не е отговорил мотивирано и обосновано на основните доводи на оспорващите за отсъствие на спор за материално право във връзка с деактуването като общинска собственост на заявения ПИ, които са от съществено значение за разрешаване на правния спор и се поддържат в касационната жалба. Предявените възражения са останали извън предмета на преценка на съда, който е декларирал само, че по делото не са установени обстоятелства, годни да обосноват извод, различен от приетия от административния орган за наличие на спор за материално право, тъй като проектираният имот попада в улица публична общинска собственост. Последното обстоятелство, само по себе си не доказва хипотезата на чл.54, ал.2 ЗКИР. По арг. от § 1, т. 16 от Наредба РД-02-20-5/2016 г., от значение са правата на собственост на заинтересованите лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. Анализ на последните не е направен от съда, поради което изложените съображения за материалноправна законосъобразност на оспорената заповед са необосновани, освен, че не отговарят и на изискванията за надлежни мотиви на съдебен акт. От друга страна, решаващите изводи за отхвърляне на жалбата са формирани при неизяснена фактическа обстановка, поради което и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, оспореното съдебно решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Обжалваната заповед е постановена в хипотезата на отстраняване на непълнота и грешка по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР по подадено от жалбоподателките заявление. Видно от обяснителната записка, същите са поискали изменение на КККР на район Люлин, състоящо се в нанасяне на поземлен имот с проектен идентификатор 68134.4355.3067, възстановен на осн. чл.10, ал. 7 ЗСПЗЗЗ с решение О214/18.05.2006г. на ОСЗГ-Нови Искър на наследниците на В. С. В., с площ и граници, съобразени с удостоверение и скица по чл.13, ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ на техническата служба на СО-район Люлин и заповед РД-09-270/10.04.2006г. на кмета на район Люлин и съответстващи на възстановената част от бивш имот 643, к.л. 132 от кадастралния план на с. Обеля, м. Селище. На правата на заявителите, Столична община в качеството си на заинтересовано лице по см. на § 13 ДР ЗКИР, с възражението пред органа, представя решение 470/24.07.2014г. на СОС, с което е намален капитала на Метрострой ЕАД с имоти, вкл. с ПИ 68134.4355.172 - улица, които имоти са предоставени на СО, като документ, доказващ правото й на собственост. Жалбоподателите от своя страна, оспорвайки претенцията на СО, прилагат заповед РД-57-86/29.10.2012 г. на кмета на СО, с която по искане на реституираните собственици, е наредено да се отпише от актовите книги за общински имоти на район Люлин - АОС 5138/1998г., част от имот пл. 643, к.л. 132 от кадастралния план на с. Обеля, м. Селище, попадаща частично в кв.6, УПИ І-1983, с площ от 507,50 кв.м. Именно с горния документ жалбоподателите обосновават тезата си за липсата на спор за материално право, като приемат, че деактуването като общинска собственост на ПИ, удостоверява отсъствието на право на собственост на Столична община. Посоченият въпрос е съществен за разрешаване на правния спор във връзка с основанието по чл.54, ал.2 ЗКИР за издаване на оспорения отказ, на който съдът не е отговорил, видно от мотивите на съдебния акт. Следва да се посочи, че за да се бъде даден категоричен отговор на предявения основен спор по делото, са били необходими допълнителни доказателства, вкл. събрани чрез специални знания на вещо лице. В случая съдът е приел заключение на СТЕ, което обаче е непълно. Вещото лице е установило, че проектираният ПИ 68134.4355.3067 е идентичен с имота по удостоверението и скицата, издадени в реституционното производство и е част от имот пл. 643, к.л. 132 от КП на с. Обеля, м. Селище с площ от 507 кв.м., която е деактувана със заповедта на кмета на СО. От друга страна, съдебният експерт сочи, че тази част на имота не попада в кв.6, УПИ І-1983 съгласно действащия план, а попада в улица с о.т. 29а-29в. Горните фактически констатации са неясни и не позволяват да се идентифицира процесния имот - предмет на заявеното изменение на КККР, поради което е необходимо назначаване на нова експертиза със задача да установи има ли промени на регулацията, засягащи имот пл. 643, съотв. кв.6, УПИ І-1983; кога и с какъв акт е предвидено създаването на улицата - ПИ 68134.4355.172 и улицата с о.т. 29а-29в попада ли в нея; има ли идентичност между възстановения имот и деактувания имот. След установяване на горните съществени за спора фактически обстоятелства и след изискване като доказателство на АОС 5138/1998г., съдът следва да извърши преценка за наличие на конкуриращи се права, съставляващи спор за материално право по см. на чл.54, ал.2 ЗКИР, и да формира изводи относно съответствието на процесна заповед с материалния закон. Доколкото касационният съд е съд по правото, а не по фактите, не би могъл да се произнесе преди да се изяснят от първата съдебна инстанция посочените по-горе въпроси. Ето защо е налице основанието по чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, което налага отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. При този изход на спора, е приложима разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, поради което разноски не следва да се присъждат на този етап от съдопроизводството. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,