Решение № 300 от 22.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 860/2013 г.

Решение № 300 от 22.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 860/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производството е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на ЧНД № 8/2012 г. на Сливнишкия районен съд и отмяна на постановеното по него определение от 24.02.2012 г. за извършено по реда на чл. 25, вр. 23 от НК групиране на наказания, наложени на осъдения Д. С. Р. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, се изтъква, че групирането е непълно, извършено е в нарушение на правилата по чл. 25, вр. чл. 23 от НК и принципа за най-благоприятното съчетание за осъдения. Съдът не е описал и обсъдил всички осъждания на лицето, въпреки наличните данни за това в справката за съдимост. За правилно определяне на съвкупностите при спазване на принципа за най-благоприятното съчетание за осъдения се иска отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Осъденият, редовно призован, не се явява в с. з. пред ВКС. Служебният му защитник изразява позиция за основателност на искането. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, намира същото за допустимо и разгледано по същество за ОСНОВАТЕЛНО. Групирането на наказанията по влезлите в сила присъди по отношение на осъдения Д. С. Р. е непълно, било е извършено в нарушение на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК и на принципа за най-благоприятното съчетание за осъдения. Съобразно приложената справка за съдимост районният съд е разполагали с информация, че подсъдимият е имал множество осъждания, само за част от които е определяно общо наказание, при това непълно, тъй като са следвали нови осъждания. Въпреки това, ограничавайки се в рамките на направеното предложение от ГД "Изпълнение на наказанията" - затвора гр. София, е постановил определението си, с което е обсъдил само 3 от тях, по които е определил общо наказание по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК - по НОХД № 17392/2010 г., № 414/2011 г. и № 166/2011 г. в размер на 1 г. и 4 месеца лишаване от свобода, което е увеличил с 2 месеца на основание чл. 24 от НК. Известно е, че при усложнена форма на множество престъпления, когато някои от тях се намират в съотношение на съвкупност и рецидив, се прилага принципа за най-благоприятното съчетание, така, че осъденият да търпи по-малко наказание, като се формират отделни съвкупности, подлежащи на отделно изтърпяване. Спазването на тези принципни положения е изисквало групирането да обхване не само посочените в предложението 3 дела, но и останалите 9, като се преразгледат съвкупностите, извършвани до този момент с оглед последвалите нови осъждания. В тази връзка съдът е следвало да обсъди като най-благоприятен вариант формирането на общо 3 групи: първата, обхващаща НОХД № 7541/2005 г., № 15420/2005 г., 8791/2005 г., № 2128/2006 г., № 13981/2005 г. и № 4013/2007 г. с общо наказание 1 г. лишаване от свобода, като се присъедини и наказанието обществено порицание, втората - по НОХД № 3320/2007 г. и № 1504/2008 г. с общо наказание 8 месеца лишаване от свобода и третата - обхващаща НОХД № 12945/2010 г., 17392/2010 г., № 414/2011 г. и № 166/2011 г., по която се определи наказание 1 г. и 4 месеца (като за тази група съответно се приложи увеличението по чл. 24 от НК с 2 месеца), както и се приспаднат изтърпените части. Следва да се постанови и отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № И-3044/2009 г., което е било изтърпяно. Като не е формирал съвкупностите по посочения начин, Сливнишкият районен съд е допуснал съществено нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Това е основание за отмяна на определението за извършеното групиране по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК и връщане на делото на същия съд за законосъобразно групиране на наказанията при спазване на горепосочения принцип. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК