Решение № 1042 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10637/2012 г.

Решение № 1042 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10637/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 118 от КСО, вр. чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление "Социално подпомагане" /РУСО/ гр. Ловеч, против решение № 9/06.06.2012 г., постановено по адм. дело № 68/2005 г. по описа на Окръжен съд гр. Ловеч. С посоченото решение съдът е отменил решение № 19/01.06.2005 г. на директора на РУСО гр. Ловеч, с което е оставена без уважение жалбата на Димитър Пенчев Димитров срещу разпореждане № 1100/18.05.2005 г. за възстановяване на сумата от 3895.11 лева, от които 2481,50 главница и 1413.61 лихва и е осъдил РУСО гр. Ловеч да заплати разноски на страните по делото, както следва: на Милена Вълчева Димитрова, Павел Димитров Димитров и Виктор Димитров Димитров - общо в размер на 397 лв. и на Иван Цвятков Иванов - 267 лв. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в нея, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответниците по касационната жалба - Милена Вълчева Димитрова, Павел Димитров Димитров и Виктор Димитров Димитров, всички от гр. Ловеч, представлявани от пълномощника адв. Сийка Миленова, оспорват жалбата. В писмени бележки по същество се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение. Заинтересованото лице Иван Цвятков Иванов от гр. Ловеч, чрез пълномощника си адв. Миленов, оспорва жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Окръжният съд гр. Ловеч е отменил решение № 19/01.06.2005 г. на директора на РУСО гр. Ловеч, с което е оставена без уважение жалбата на Димитър Пенчев Димитров срещу разпореждане № 1100/18.05.2005 г. за възстановяване на сумата от 3895.11 лева, от които 2481,50 главница и 1413.61 лихва. Настоящият касационен състав намира следното по така постановеното решение: От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с експертно решение № 0101 от заседание № 007/24.01.2000 г. на ТЕЛК - гр. Ловеч, в състава на която са включени лекарите Димитър Димитров и Иван Иванов, на Павлина Иванова Банкова е призната инвалидност втора група ПО СТНПС т. 25 пожизнено, с диагноза - остеоартрози и сродни състояния /диспазия на двете тазобедрени стави. Напреднала двустранна коксартроза III степен с ендопротеза в ляво през 1997 г. и в дясно януари 1999 г., затруднена походка/. С експертно решение № 0930 от заседание № 193/19.10.2004 г., на НЕЛК - София ортопедични болести е отменено експертно решение № 0101 от заседание № 007/24.01.2000 г. на ТЕЛК - гр. Ловеч изцяло и е дадена оценка на освидетелстваното лице "работоспособна". Въз основа на съответна заповед е проведена финансова ревизия по разходите на ДОО по отношение на д-р Димитър Пенчев Димитров и д-р Иван Цвятков Иванов, в резултат на която е съставен ревизионен акт № 1/31.03.2005 г. /пореден № 1100/18.04.2005 г./, на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО от финансов ревизор при РУСО - гр. Ловеч, с който са установени направени разходи за изплатена пенсия за инвалидност въз основа на отмененото решение на ТЕЛК № 0101/24.01.2000 г. в размер общо на 3895,11 лв., от които главница - 2481,50 лв. и лихва - 1413,61 лв., начислена до 24.03.2005 г. Към ревизионния акт е приложена справка за сумите по изплатената пенсия на Павлина Иванова Банкова за периода от 19.09.2000 г. до 24.03.2005 г., както и за начислената лихва. Против ревизионният акт за начет е направено възражение от д-р Димитър Димитров, заведено с вх. № 1877/01.04.2005 г., по което се е произнесъл главен финансов ревизор със заключение от 15.04.2005 г., като е потвърдил акта. Въз основа на ревизионния акт за начет е издадено разпореждане № 1100/18.04.2005 г. от началника на отдел "ОВКО" при РУСО гр. Ловеч за събиране на сумата по ревизионен акт вх. № 1/31.03.2005 г. /пореден номер № 1100/18.04.2005 г./ - главница 2481,50 лв. и лихва 1413,61 лв., общо - 3895,11 лв., която да бъде внесена солидарно от начетените лица по сметка на РУСО гр. Ловеч. Това разпореждане е обжалвано по административен ред от д-р Димитър Димитров с жалба вх. № 2327/03.05.2005 г., по която се е произнесъл директорът на РУСО гр. Ловеч с решение № 19/01.06.2005 г., с което е потвърдил разпореждането. Решението на директора на РУСО е обжалвано пред Окръжен съд гр. Ловеч по реда на чл. 118 КСО, по жалбата е образувано адм. дело № 68/2005 г., по което е постановено обжалваното в настоящото производство решение. Производството пред окръжния съд е образувано по жалба с вх. № 4393/20.06.2005 г., подадена от Димитър Пенчев Димитров и Иван Цвятков Иванов. С определение от съдебно заседание на 06.10.2005 г. Иван Цвятков Иванов е заличен като жалбоподател, поради това, че не е обжалвал разпореждане № 1100/18.04.2005 г. на началника на отдел "ОВКО" при РУСО гр. Ловеч по административен ред и е конституиран като заинтересовано лице по делото. Жалбоподателят Димитър Пенчев Димитров е починал в хода на производството и на негово място са конституирани наследниците му Милена Вълчева Димитрова, Павел Димитров Димитров и Виктор Димитров Димитров, които са ответници в настоящото производство. По делото е установено, че с влязла в сила присъда № 815/08.11.2007 г. по НОХД № 1035/2007 г. на Районен съд гр. Ловеч Павлина Иванова Мирчева (Банкова) е призната за виновна в това, че през периода 10.09.1999 г. до 31.10.2003 г. чрез използване на документ с невярно съдържание - ЕР на ТЕЛК гр. Ловеч, е получила без правно основание парична сума от пенсионните фондове на НОИ гр. София в размер на 2481.50 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като дължимата сума от щетата, нанесена на НОИ, не е била внесена. Установено е още, че делото е гледано в отсъствието на подсъдимата Мирчева, която и понастоящем се намира в чужбина. По делото са изслушани еднолична и тричленна съдебно-графически експертизи във връзка с авторството на експертно решение № 0101/24.01.2000 г. на ТЕЛК - Ловеч, от които се установява следното: подписите, положени за членове на комисията са на д-р Димитър Пенчев Димитров и д-р Иван Цвятков Иванов. Предвид установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са частично неправилни. С оглед изслушаните заключения на графичните експертизи, по делото е установено, че експертно решение № 0101/24.01.2000 г. на ТЕЛК - Ловеч е подписано от д-р Димитър Пенчев Димитров, като един от членовете на ТЕЛК. Изводът на първоинстанционния съд, че експертно решение № 0930 от заседание № 193/19.10.2004 г., на НЕЛК - София, с което е отменено решение № 0101/24.01.2000 г. на ТЕЛК, не е връчено и съобщено на лекарите от състава на ТЕЛК е необоснован, поради което и неправилен. Действително по делото липсват доказателства, от които да се установява, че решението на НЕЛК е връчено непосредствено след издаването му на лекарите от състава на ТЕЛК, чието решение е отменено. По делото обаче са налице категорични данни, че лекарите от състава на ТЕЛК са уведомени за решението на НЕЛК най-късно с ревизионния акт за начет вх. № 1/31.03.2005 г. /пореден номер № 1100/18.04.2005 г./, тъй като номера на решението на НЕЛК и съдържанието му са посочени в ревизионния акт. Няма спор, че ревизионният акт е връчен на двамата лекари, в частност и на д-р Димитър Пенчев Димитров, като последният е упражнил правото си на възражение против ревизионния акт и по това възражение има произнасяне от главния финансов ревизор със заключение от 15.04.2005 г. /посочено по-горе/. Връчването на решението на НЕЛК заедно с ревизионния акт за начет се установява от съдържанието на възражението от д-р Димитър Димитров против ревизионния акт. Предвид изложеното, неправилен е извода на първоинстанционния съд, че лекарите от състава на НЕЛК, в частност жалбоподателят в първоинстанционното съдебно производство - Димитър Димитров, не са уведомени за решението на НЕЛК. Уведомяването е най-късно с връчването на ревизионния акт за начет и затова следва да се приеме, че от тази дата за него е започнал да тече срока за обжалване на експертното решение на НЕЛК /регламентиран в чл. 37, ал. 1 от Закона за административното производство, който е действал през обсъждания период/. По делото няма никакви данни, нито твърдения, че от Димитър Димитров или от другите двама лекари от състава на ТЕЛК е подавана жалба против решението на НЕЛК. Такива доказателства не са представени и пред настоящата инстанция, нито са наведени твърдения в този смисъл. След като лекарите от състава на ТЕЛК са били уведомени за решението на НЕЛК, с което е отменено издаденото от тях решение на ТЕЛК, както и за съдържанието на решението на НЕЛК, същите са имали възможност да упражняват правото си на жалба и като не са го сторили недопустимо претендират права с довода, че решението на НЕЛК не им е нарочно връчено и не е влязло в сила. Отделно от изложеното следва да се отбележи, че всеки от тримата лекари е бил привлечен като обвиняем по съответно наказателно дело от общ характер за извършено престъпление - документна измама в особено големи размери, обвинението по което е обосновано с издаването на документи с невярно съдържание, сред които и процесното експертно решение на ТЕЛК, което е отменено от НЕЛК, поради което поддържаното твърдение, че не са били уведомени за решението на НЕЛК, не съответства на обективната истина и по същество представлява превратно позоваване на права. След като са налице изплатени пенсии на основание отменен акт на медицинската експертиза, издаден от ТЕЛК, в чийто състав е включен д-р Димитър Пенчев Димитров, то последният носи отговорност по чл. 110 от КСО. Имуществената отговорност, предвидена в този текст на закона възниква по силата на закона и се изразява в задължение за заплащане на обезщетение за причинените от физически и юридически лица вреди на държавното обществено осигуряване от отменени актове на медицинската експертиза. С вредите от отменени актове на медицинската експертиза е намаляло реално имуществото на държавното обществено осигуряване. Осигурителният орган е извършил неправомерно разходи от изплатената пенсия, от което са произлезли вреди, подлежащи на възстановяване. Когато експертното решение на ТЕЛК е отменено от НЕЛК, но съответното освидетелствано лице междувременно е получило пенсии по това отменено експертно решение, за органите на ДОО се създава възможността да търсят възстановяване на изплатената пенсия от лекарите, издали отмененото експертно решение на ТЕЛК. Следователно, наличието на отменен акт на медицинската експертиза и на причинени вреди на държавното обществено осигуряване, е достатъчно основание за възникване на имуществената отговорност по чл. 110 от КСО. Тази отговорност се реализира въз основа на ревизионен акт за начет, както е в случая. Предвид изложеното първоинстанционният съд неправилно е приел, че жалбоподателят Димитър Димитров, респективно неговите наследници, не следва да носят отговорност за причинените на ДОО щети на основание чл. 110 КСО. По делото е безспорно установено, че процесните суми не са събрани от Павлина Иванова Банкова. Във връзка с възражението в касационната жалба, че окръжният съд неправилно е конституирал като заинтересована страна Иван Иванов, следва да се има предвид следното: както е посочено по-горе, тези това лице е лекар - чл. на ТЕЛК, чието експертно решение е послужило като основание за неправомерното изплащане на пенсията и което впоследствие е отменено от НЕЛК. Това лице не е обжалвало разпореждане № 1100/18.04.2005 г. по административен ред, поради това не е адресат на решение № 19/01.06.2005 г. на директора на РУСО и съгласно чл. 118, ал. 1 КСО не може да обжалва решението на директора на РУСО пред съда, както не може да обжалва направо пред съда и разпореждането, което е потвърдено с това решение. Именно затова е заличено като жалбоподател по делото. Въпреки, че не е жалбоподател в производството пред съда, това лице е заинтересовано от изхода на правния спор, тъй като е солидарно задължено за сумите по разпореждане № 1100/18.04.2005 г. и е участвало в административното производство, поради което окръжният съд правилно го е конституирал като заинтересована страна по делото на основание чл. 41, ал. 2 ЗАП (отм.), който е приложимия процесуален закон към момента на извършване на обсъжданото процесуално действие. При този изход на спора първоинстанционното съдебно решение следва да бъде изменено в частта за присъдените разноски. На заинтересованото лице не се дължат разноски предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КСО, която е специална и която регламентира право на разноски само за жалбоподателя. Предвид това съдебното решение, в частта, с която са присъдени разноски на заинтересованото лице следва да бъде отменено. Разноски за производството пред касационната инстанция не са претендирани, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение