Решение № 2837 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10420/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от председателя на Общински съвет Ивайловград, с административен адрес гр. Ивайловград, улица България , 49, против Решение 3184/31.07.2024 г. на Административен съд Хасково, XII ти състав, постановено по адм. д. 1324 по описа за 2023 г. на този съд. С решението е отменена разпоредбата на чл.52, ал.1 Посещение на Общински исторически музей: билет за вход, в частта: за възрастни 4.00 лева на човек и беседа на български език в частта: за индивидуално посещение 4.00 лева и разпоредбата на чл.52, ал.2 Посещение на Антична вила Армира : билет за вход в частта: за възрастни 10.00 лева на човек и беседа на български език в частта: за индивидуални посещения 15.00 лева от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ивайловград. Съдът е осъдил Община Ивайловград да заплати на П. Т. З. от гр. Димитровград със съдебен адрес: гр. Хасково, [улица], [номер], направените по делото разноски в размер общо на 1770 лева, а на Т. И. Д. със същият адрес да заплати разноски в размер на 1000 лева. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че в административната преписка се съдържат основанията за определяне и приемане на административните такси и цени на услуги, събирани от ОИМ Ивайловград при туристически обект Антична Вила Армира . Тези цени на услуги са в резултат на подадена Докладна от Б. Богданова - Директор на ОИМ и са били предложени за одобрение от ОбС Ивайловград. Преминали са обществено обсъждане, което е съобразено със спазване интересите на гражданите. Антична Вила Армира , е обект от културното наследство на РБ, предоставено за стопанисване и управление на Община Ивайловград, която съгласно разпоредбите на ЗКН упражнява тази дейност, чрез създадения ОИМ Ивайловград. Касаторът сочи, че решенията за управлението и разпореждането с общинско имущество се извършват от Община Ивайловград, след решение на ОбС по аргумент, изведен от чл.8, чл.11 ЗОС вр. с чл.21 ЗМСМА. Оспорва и присъдените разноски. По съображения, съдържащи се в писмено становище, председателят на ОбС Ивайловград прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. П. Т. З., притежаващ [ЕГН] с адрес в Димитровград, [адрес] и Т. И. Д. от Димитровград, [адрес], са оспорили КЖ с доводи, изложени от адвокат пълномощник в писмен отговор. Позовават се на практика на ВАС, обективирана в Решение 11837/04.11.2024 г. на ВАС Първо отделение, постановено по адм. д. 4895 /24 г. и в Решение 466/20.01.2025 г. на ВАС, Осмо отделение по адм. д. 7332 по описа за 2024 г. на този съд. Аргументира се, че определените цени за входен билет в музея, определени от ОбС Ивайловград, са нищожни. Повдига и въпроса за недължимост на разноски на ответната страна, с оглед на предвиденото в чл.143, ал.3 вр. с чл.12, ал.3 АПК. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й, тричленният състав на ВАС, Осмо отделение прецени следното: Предмет на съдебен контрол пред АДмС Хасково са били разпоредбата на чл.52, ал.1 Посещение на Общински исторически музей: билет за вход, в частта: за възрастни 4.00 лева на човек и беседа на български език в частта: за индивидуално посещение 4.00 лева и разпоредбата на чл.52, ал.2 Посещение на Антична вила Армира : билет за вход в частта: за възрастни 10.00 лева на човек и беседа на български език в частта: за индивидуални посещения 15.00 лева от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ивайловград. Съдът е направил проверка за законосъобразност на подзаконовия нормативен акт, приемайки за безспорно установено в случая, че ОИМ Ивайловград е създаден с решение на ОбС Ивайловград, че е юридическо лице на бюджетна издръжка на Община Ивайловград. Съдът е цитирал разпоредбата на чл.3 от Правилника за устройството и дейността на ОИМ Ивайловград, която е съобразена с предвиденото в чл.40, ал.3 ЗКН. Съгласно текста на чл.14 от Правилника, цените на входните билети са определени със заповед на директора, съгласувано с Община Ивайловград. В чл.187, ал.2 ЗКН е записано също, че цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техните директори, съгласувано с органа, финансиращ музея. Административният съд се е мотивирал с липсата на твърдение за наличието на заповед на директора на ОИМ Ивайловград, определяща цени на входни билети за посещение на музея, съответно в обслужваната от музея Антична Вила Армира . Според съда, в чл.187, ал.2 ЗКН не е предвидено общинските съвети да определят цените на входните билети в общинските музеи, а тяхното определяне трябва да се извърши единствено от директора на музея след съгласуване от Община Ивайловград. Противоречието с нормативен акт от по висока степен води до незаконосъобразност на приетата разпоредба на чл.52, ал.1 и ал.2 от Наредбата, като същата е отменена в оспорените й части. Решението на АДмС Хасково по съществото на спора е валидно и допустимо, но административният съдът неправилно е преценил, че процесната разпоредба на подзаконовия нормативен акт в оспорените й части, е приета от компетентен орган. В своите мотиви съдът е констатирал порока, свързан с противоречието на оспорените части от подзаконовия нормативен акт с чл.187, ал.2 ЗКН вр. с чл.39, т.4 ЗКН, но неправилно е обсъдил тежестта му. Установената по делото липса на компетентност има за последица нищожност на оспорените части от цитираната разпоредба, а не до нейната незаконосъобразност. Доводите на касатора, че ОбС Ивайловград е компетентен да определя цените на входните билети за музеи, които са на бюджетна издръжка на общината, предвидени в чл.21, т.6 ЗМСМА са неоснователни. Това е така, защото специалния закон дерогира това правомощие от компетентността на общинския съвет. Съгласуването представлява волеизявление с различно правно действие и съдържание, от това което се твърди в КЖ. Описаното в КЖ предложение в докладната записка на Б. Богданова не е равнозначно по своето правно действие на акт, издаден от компетентен орган, за да бъдат валидни оспорените части от разпоредбата на чл.52, ал.1 и ал.2 на процесната Наредба. Съдебното решение, с което се отменят тези части от цитираната разпоредба следва да се отмени и вместо него да бъде постановено друго, обявяващо ги за нищожни.Решението в частта за разноските, които са присъдени в полза на П. З. и Т. Д. е правилно и трябва да бъде оставено в сила в тази му част. В касационното производство П. З. и Т. Д. са направили разноски по 1000 лева, за които са приложени списъци и писмени доказателства. С оглед на резултата по делото същите трябва да бъдат присъдени на З. и на Д.. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид правната и фактическата сложност на делото и сумите, предмет на договорите за правна помощ и съдействие. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение