Решение № 3490 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13597/2013 г.

Решение № 3490 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13597/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Началника на РДНСК Югозападен район против решение № 116/28.06.13 г. по адм. д. № 25/13 г. по описа на Административен съд-Перник с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците, Галя Георгиева Стоянова, представлявана от адв. Кръстев, Анна Русева Симеонова, представлявана от адв. Кирилов и Анна Георгиева Димитрова намират обжалваното решение правилно и молят да бъде оставено в сила. Ответниците, Ели Георгиева Янкова, Георги Георгиев Янков, Мария Иванова Кемова, Марио Бориславов Атанасов и Христина Иванова Капсъзова не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд Перник по оспорване на Галя Георгиева Стоянова е отменил като незаконосъобразна Заповед № ДК-02-ЮЗР-336/08.11.12 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ Началникът на РДНСК Югозападен район е разпоредил премахване на незаконен строеж " масивен гараж" в УПИ VI-4505, к. 306 по плана на гр. Перник, кв. "Пригаров район" с административен адрес гр. Перник, ул. "Стефан Караджа" № 2А. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила при неизясненост на фактите и обстоятелства, както относно търпимостта на строежа, така и относно призованите като адресати по преписката лица. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна. В хода на административната преписка е установено, че незаконният стоеж е извършен от лицето Боньо Петров Карастоянов, б. ж. на гр. Перник, през 1978 г. Към досието е приложено възражение от 13.02.12 г. на лицето Анна Русева Симеонова, с което същата е заявила, че гаражът е строен през 1978 г. от наследодателя й Карастоянов, а през 2002 г. извършила необходим ремонт на този гараж. Така в производството по издаване на заповедта извършителят на строежа, предмет на проверка е бил безспорно установен. Независимо от това като адресати на заповедта са посочени съсобствениците на УПИ VI-4505, кв. 306 към датата на издаването й, между които и оспорващата Стоянова. Констатира се противоречие в разпоредителната част на тази заповед - по т. 1 се разпорежда незаконния строеж да бъде премахнат от "собствениците на имота", а по т. 2- след влизане в сила на административния акт покана за доброволно изпълнение да бъде отправена до извършителя, чието име не се сочи и който, макар да е бил известен, не е участвал по преписката. При тези данни решаващият правен извод относно издаване на заповедта при съществени нарушения на административнопроизводствените правила е обоснован и законосъобразен. Административният орган е издал акта си при неизясненост на релевантните факти и обстоятелства, не е дал възможност за участие в производството на всички засегнати лица. Не е изяснил и обстоятелствата относими към евентуалната търпимост на строежа предвид възприетата година на извършването му / 1978 г./ и данните по преписката за извършен ремонт през 2002 г. С оглед изложеното, обжалваното решение се явява постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение