Решение № 4254 от 27.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9876/2013 г.

Решение № 4254 от 27.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9876/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба от Директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуален представител, срещу решение № 3913 от 11.06.2013 г., постановено по адм. дело № 10289/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена негова заповед № з-12637/3.10.2012 г., с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 (шест) месеца на Димитър Георгиев Тойчев, в качеството му на полицейски инспектор V степен в група "Контролно-методическа дейност и превенция" към отдел "Пътна полиция" при СДВР, категория Г-III степен. С касационната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че заповедта е издадена при нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е безспорно установено извършването на вмененото дисциплинарно нарушение. Иска се неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Димитър Георгиев Тойчев, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Първоинстанционният съд, след извършената проверка на обжалваната пред него заповед на основание чл. 168 от АПК е намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановения срок, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че императивното изискване на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР не е спазено, тъй като органът не е изложил мотиви относно определеното дисциплинарно наказание като вид и размер, както и не се е позовал на събрани и обсъдени данни за цялостното поведение на служителя по време на службата. Посочено е още, че органът не е изслушал служителя и не е приел писмените му обяснения преди да наложи наказанието, като по този начин е нарушил правото му на защита. Установено е също, че заповедта не съдържа всички реквизити по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, поради което я е отменил. Така постановеното решение е правилно. Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 224, ал. 2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неизпълнението на служебните задължения се състои в извършването или пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответно лице. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание административният орган е посочил, че при извършване на годишна инвентаризация Тойчев е допуснал в изготвения инвентаризационен опис да бъдат представени неточни и неверни данни, което съставлява небрежност в служебната дейност и лошо изпълнение на заповед, за което е наложено дисциплинарното наказание на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР. Правилно АССГ е приел, че административният орган при издаване на заповедта не е спазил изискванията на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, тъй като не е обсъдено дали има виновно поведение изобщо от страна на Тойчев, каква е формата на вината и не е взета предвид тежестта на нарушението. В заповедта въобще липсват мотиви относно определеното дисциплинарно наказание като вид и размер, не са събрани и обсъдени данни относно цялостното поведение на служителя. Налагането на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" не е в хипотезите на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, при които дисциплинарното наказание е посочено от законодателя, поради което излагането на мотиви защо е наложено определеното от органа наказание като вид и размер е задължителен елемент от правните мотиви към заповедта. От събраните доказателства по делото е видно, че Тойчев е назначен за чл. на комисия, която да извърши годишна инвентаризация на активите и пасивите в отдел "Пътна полиция" при СДВР, без това да му е вменено по длъжностна характеристика. В заповедта за налагане на наказанието обаче не е посочено в какво се изразява нарушението, както и кое задължение Тойчев не е извършил. Органът също така не е посочил времето и мястото на извършеното нарушение, което представлява част от реквизитите по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Неспазването на това законово изискване представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, на специалния закон и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочените в заповедта норми на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР също не могат да квалифицират нарушението от правна страна, тъй като не съдържат описание на правилата за поведение и разпоредбите, които са нарушени. Така постановена заповедта не съдържа правните основания, обосновали издаването й, а с това препятства установяването на нарушението и накърнява правото на служителя на защита. По този начин, както първоинстанционният съд законосъобразно приема, е допуснато нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, тъй като дисциплинарното наказание е определено без да е съобразено цялостното поведение на служителя и настъпилите за служебната дейност последици. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Съдът правилно е стигнал до извода, че преди издаване на процесната заповед органът е нарушил разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, тъй като не е изслушал Тойчев. По делото са приложени две молби от наказания до директора на СДВР, с които изисква копия на документи, които биха спомогнали за неговата защита при даване на обяснения по повод вмененото му нарушение. Такива не са били представени, поради което правилно АССГ е приел, че е нарушено правото му на защита, тъй като Тойчев изрично е посочил, че ще даде обяснения по случая след получаване на документите. Съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В чл. 237, ал. 3 от ППЗМВР изрично е въведено задължение за административнонаказващия орган за изслушването по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР да бъде съставен протокол, който се подписва от органа, компетентен да наложи дисциплинарното наказание и от държавния служител. Компетентният орган не е длъжен да изслуша служителя, извършил нарушението, ако той е дал писмени обяснения - ал. 4 на същия текст. Доказателствата по делото не установяват извършването на посочените административнопроизводствени действия от страна на наказващия орган, който в случая е директорът на СДВР. Служителят не е дал писмени обяснения в хода на проведеното административно производство. По преписката не са представени данни за изслушване на служителя от дисциплинарно наказващия орган, както и доказателства за даване на писмени обяснения по смисъла на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, които имат за цел държавният служител да даде обяснения във връзка със събраните материали в хода на административното производство, както и да поиска или да посочи доказателства във връзка с нарушението, които следва да бъдат събрани или обсъдени от наказващия орган. При липса на дадени писмени обяснения от държавния служител е било задължително неговото изслушване от компетентния орган. Същият не го е изслушал и не е приел писмени обяснения, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Липсата на всяко от алтернативно предвидените в чл. 229, ал. 1 от ЗМВР самостоятелни действия на дисциплинарно наказващия орган е основание за отмяна на заповедта. Изслушването на държавния служител или приемането на писмени обяснения имат за цел да гарантират всестранното и обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с налагане на дисциплинарното наказание. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По делото е направено искане от процесуалния представител на Димитър Тойчев за присъждане на разноски. С оглед правните изводи и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Столична дирекция на вътрешните работи следва да заплати на Тойчев сумата от 400.00 (четиристотин) лева разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение