Решение № 12018 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16493/2009 г.

Решение № 12018 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16493/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 9225 от 8.07.2009 г., постановено по адм. д. № 2166/03 г. Върховният административен съд, трето отделение, е определил стойността на имуществото, за което е признато право на обезщетяване с компенсаторни записи, съгласно влязло в сила решение № 293/23.01.2001 г. постановено по адм. дело № 1155/1999 г. на ВАС, трето отделение, в размер на 566 789.53 /петстотин шестдесет и шест хиляди и седемстотин осемдесет и девет и 0.53/ лева, при дялове за всеки от правоимащите наследници на Тодор Статков и Атанас Филипов, както следва: по 47 200 лв. за Христо Тодоров Кръстеняков, Николай Евстатиев Статков и Тодор Евстатиев Статков; по 23 600 лв. за Катерина Александрова Вълчева - Радева, Йорданка Александрова Вълчева - Ванева, Зорница Димитрова Панагонова и Александър Димитров Кобиларов; по 15 700 лв. за Наталия Кръстева Павлова - Вълкова, Десислава Николаева Каспарян и Павел Николаев Вълков; 141 700 лв. за Параскева Христова Филипова; 85 500 лв. за Евдокия Атанасова Бъчварова - Митева; по 14 200 лв. за Силвия Константинова Кутинчева и Атанас Тодоров Филипов; по 7 100 лв. за Ангел Атанасов Филипов, Кристиян Атанасов Филипов, Теодора Александрова Филипова и Елена Александрова Филипова, на основание чл. 6, ал. 6, изр. последно ЗОСОИ. С решение № 15808 от 21.08.2009 г., постановено по адм. д. № 2166/03 г. Върховният административен съд, трето отделение, е отхвърлил искането, подадено от Николай Евстатиев Статков от гр. Враца на 29.07.2009 г. за допълване на решение № 9225/8.07.2009 г. по адм. дело № 2166/2003 годна Върховния административен съд, трето отделение. Срещу така постановените решения са подадени касационни жалби от Николай Евстатиев Статков от гр. Враца. В същите се прави оплакване, че решенията на тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение, са неправилни поради нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновани - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решенията на Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 2166/03 г. и да определи справедливо обезщетение. Ответният по касационната жалба министър на земеделието и храните чрез своя процесуален представител взема становище, че подадените касационни жалби от Николай Евстатиев Статков са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Останалите ответници - физически лица не са взели становище. Заинтересованата страна "Зърнени храни" - София не е взела становище. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от министъра на земеделието и храните чрез процесуалния му представител юрисконсулт Венера Влаевска. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на ВАС е неправилно като постановено в нарушение на закона и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да определи размера на обезщетението по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1, б. "а" и "б" и т. 3 от ЗОСОИ съобразно признатите с решението права. Ответникът по жалбата Николай Евстатиев Статков взема становище за неоснователност на същата. Останалите ответници не са взели становище по същата. Заинтересованата страна "Зърнени храни" не е взела становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество са не основателни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: С решението си тричленният състав на Върховния административен съд е определил стойността на имуществото, за което е признато право на обезщетяване с компенсаторни записи, съгласно влязло в сила решение № 293/23.01.2001 г. постановено по адм. дело № 1155/1999 г. на ВАС, трето отделение, в размер на 566 789.53 /петстотин шестдесет и шест хиляди и седемстотин осемдесет и девет и 0.53/ лева, при дялове за всеки от правоимащите наследници на Тодор Статков и Атанас Филипов, както следва: по 47 200 лв. за Христо Тодоров Кръстеняков, Николай Евстатиев Статков и Тодор Евстатиев Статков; по 23 600 лв. за Катерина Александрова Вълчева - Радева, Йорданка Александрова Вълчева - Ванева, Зорница Димитрова Панагонова и Александър Димитров Кобиларов; по 15 700 лв. за Наталия Кръстева Павлова - Вълкова, Десислава Николаева Каспарян и Павел Николаев Вълков; 141 700 лв. за Параскева Христова Филипова; 85 500 лв. за Евдокия Атанасова Бъчварова - Митева; по 14 200 лв. за Силвия Константинова Кутинчева и Атанас Тодоров Филипов; по 7 100 лв. за Ангел Атанасов Филипов, Кристиян Атанасов Филипов, Теодора Александрова Филипова и Елена Александрова Филипова, на основание чл. 6, ал. 6, изр. последно ЗОСОИ. Съдът е посочил, че имуществото, за което се дължи обезщетение е определено с влязло в законна сила решение № 293 от 23.01.2001 г., постановено по адм. д. № 1155/99 г., като предмет на настоящото дело е определяне на размера на обезщетението. Съдът е описал много подробно заключенията на вещите лица депозирани по делото, след което е изложил позицията си кое от тях възприема. Съдът е дал и тълкуване на разпоредбите от ЗОСОИ, които определят методиката за определяне на размера на обезщетението. На база на това е направен извод, че оценката на подлежащо на обезщетяване имущество, одържавено по ЗНЧИМП се определя с оглед алгоритъма по чл. 4, ал. 3, т. 2 ЗОСОИ и стойността визирана от чл. 3, ал. 5 ЗОСОИ, който смисъл относими в процесния случай са само данните по вариант втори от заключението на вещо лице Т. Дачева за основните компоненти на формулата, по която става изчисляването на дължимото обезщетение - активно салдо /АС/ по нарочния баланс на одържавеното по ЗНЧИМП имущество в размер на 10 631 660 лв. /представлява стойността на активите, след приспадане на пасива по баланса, поради което правилно от стойността на актива по нарочния баланс на национализираното предприятие, съставен по реда на гл. II ППЗНЧИМП - 11 023 660 лв. е приспадната сумата от 392 000 лв., разчети по бюджет и заплати на работници и служители - пасив, в резултат на което е налице разлика между АС по това заключение и по заключението на в. л. Бошнаков от 21.09.2005 г./; ТСМЗ от 523 лв. и СМЗО от 9 812 лв. На база на това съобразно законовите изисквания, за имуществото описано във влязлото в сила решение, постановено в първата фаза на настоящото производство, въз основа посочените данни от заключението на вещото лице по чл. 6, ал. 4 ЗОСОИ, необходими на съда за извършване на изчисленията по формулата на чл. 4, ал. 3, т. 2 ЗОСОИ, стойността на обезщетението е определена в размер общо на 566 689.53 лв. Към тази сума на основание чл. 6, ал. 9 изр. последно ЗОСОИ е прибавен депозитът, изплатен от жалбоподателите за възприетото от съда частично заключение, при което стойността на обезщетението става 566 789.53 лв. В резултат на това, стойността на обезщетението за всеки един от жалбоподателите се променя спрямо отразеното по вариант втори от заключението на в. л. Дачева, включително след закръгляването на сумите нагоре или надолу до 100 лв. /сума кратна на 100/ съобразно изискването на чл. 4, ал. 5 ЗОСОИ, съответно на: по 47 200 лв. за Христо Тодоров Кръстеняков, Николай Евстатиев Статков и Тодор Евстатиев Статков; по 23 600 лв. за Катерина Александрова Вълчева - Радева, Йорданка Александрова Вълчева - Ванева, Зорница Димитрова Панагонова и Александър Димитров Кобиларов; по 15 700 лв. за Наталия Кръстева Павлова - Вълкова, Десислава Николаева Каспарян и Павел Николаев Вълков; 141 700 лв. за Параскева Христова Филипова; 85 500 лв. за Евдокия Атанасова Бъчварова - Митева; по 14 200 лв. за Силвия Константинова Кутинчева и Атанас Тодоров Филипов; по 7 100 лв. за Ангел Атанасов Филипов, Кристиян Атанасов Филипов, Теодора Александрова Филипова и Елена Александрова Филипова. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е правилно и законосъобразно. По касационните жалби на Николай Евстатиев Статков: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. В касационната жалба на лицето няма ясно и точно формулиране на оплакванията за неправилност на решението на тричленния състав. От изложеното в жалбата може да бъде направен извод, че по-голяма част от оплакванията се отнасят по въпроси, които са извън предмета на обжалваното решение. Основно са наведени доводи свързани с материално-правните отношения между страните, които имат право на обезщетение. Както правилно е посочил първоинстанционният съд въпросът за имуществото, за което се следва обезщетение, както и въпросът кои са лицата, имащи право на такова обезщетение, са разрешени с влязло в сила съдебно решение, поради което те не може да бъдат пререшавани, каквото на практика е искането на касатора. Друга част от оплакванията му са свързани с характера на правните разпоредби на ЗОСОИ относно начина и реда на обезщетявани. Тези оплаквания също са не основателни, тъй като съдът е длъжен да приложи закона такъв какъвто е. Неоснователни са и оплакванията относно начина на определяне на размера на обезщетението. Анализът на обстоятелствата по делото налага изводът, че размерът на дължимото обезщетение е определен съобразно най-високия размер, определен по заключенията на вещите лица. Този размер също е бил оспорен от жалбоподателя, но той не е поискал назначаването на нова тройна оценителна експертиза, което обстоятелство е отбелязано в мотивите на първоинстанционното решение. Оплакванията спрямо тази част от решението също почиват на твърдения, които не намират подкрепа в закона. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че решението на тричленния съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По сходен начин стои въпросът и с касационната жалба против решението на тричленния състав, с което е оставена без уважение молбата за допълване на първоначалното решение. В касационната жалба отново се правят оплаквания и се излагат аргументи свързани с кръга на лицата, на които се дължи обезщетение, респективно начина на определяне на това обезщетение, поради което правилно е прието от тричленния състав, че не е налице хипотеза по чл. 176 от АПК и предметът на делото е изчерпан напълно. Като правилно и законосъобразно това решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. По жалбата на министъра на земеделието и храните. И тази касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество също е не основателна. Фактическата обстановка относно начина на определяне на размера на обезщетение бе описана по-горе в мотивите на настоящето решение, поради което не следва да бъде преповтаряна. Основното оплакване на касатора е за допуснато нарушение на материалния закон относно начина на определяне на размера на обезщетението. Излагат се аргументи, че съобразна изложеното в диспозитива на решение № 293 от 23.01.2001 г. по адм. д. № 1155/99 г. оценката следва да се извърши по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1, б. "а" и "б" и т. 3 от ЗОСОИ съобразно признатите с решението права, в който случай размерът на обезщетението възлиза на 125 046 лв., а не в размера, възприет от първоинстанционния съд. Направените оплаквания са неоснователни. От данните по делото е видно, а и по този въпрос няма спор между страните, че недвижимият имот, за който се определя обезщетение, е бил отчужден от наследодателите на страните по силата на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия. Това обстоятелство изрично и записано и в цитираното по-горе решение № 293 от 23.01.2001 г. по адм. д. № 1155/99 г. на ВАС, трето отделение. В диспозитива на последното решение е записано, че след влизане на решението в сила делото следва да се докладва за назначаване на експертиза и окончателно решаване на заявената претенция. Както в мотивите, така и в диспозитива на решението липсва отбелязване, че оценката следва да се извърши по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1, б. "а" и "б" и т. 3 от ЗОСОИ съобразно признатите с решението права, каквито доводи са развити в касационната жалба. Дори и да има подобно отбелязване, то не е с обвързваща сила по отношение на съдебния състав, разглеждащ въпроса за размера на обезщетението. В случая при определянето на последното е спазена специалната разпоредба на чл. 3, ал. 5 от ЗОСОИ, която повелява, че лицата или техните правоприемници, чиито имущества са били одържавени по реда на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия, се обезщетяват за активното салдо по нарочния баланс на национализираното предприятие, съставен по реда на глава II от Правилника за приложение на Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия, обн. ДВ, бр. 39 от 1948 г., изм., бр. 181 от 1950 г., намалено със стойността на реално възстановената им собственост или получена съсобственост върху имущество, включено в същия нарочен баланс. В този смисъл, възприемайки този вариант на заключението, което е в съответствие с чл. 3, ал. 5 от ЗОСОИ, тричленният състав на ВАС не е нарушил закона, а направените оплаквания в обратния смисъл се явяват неоснователни. Като правилно и законосъобразно решението следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, петчленен състав на първа колегия,