Решение № 191 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6078/2015 г.

Решение № 191 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6078/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Миграция" МВР против решение по адм. д. № 11340/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Иска отмяна на решението като необосновано и материално незаконосъобразно, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че документът на Анна Юниченко не доказва, че лицето е дългосрочно пребиваващ чужденец в Испания по смисъла на чл. 33а, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ, а установява, че има пребиваване на друго законово основание като чл. на семейството на гражданин на ЕС. Само продължителността на пребиваването не доказва дългосрочно пребиваване и Юниченко не е кандидатствала за такъв статут нито в Испания, нито в България. Дали лицето отговаря на условията за дългосрочно пребиваване е неотносимо за спора. Ответната страна Анна Юниченко оспорва касационната жалба като неоснователна, защото решението е обосновано и правилно. Претендира разноски за адвокатска защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. С решение № 2317/6.04.2015 г. по адм. д. № 11340/2014 г. по описа на АССГ е отменен изричен отказ от 22.10.2014 г. на заместник-директора на ГД "Гранична полиция, Дирекция"Миграция" да бъде предоставено продължително пребиваване на Анна Юниченко, гражданка на Русия, като преписката е пратена на административния орган за произнасяне по заявление с правно основание чл. 33а, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ (в съдебното решение е допусната очевидна фактическа грешка в името на жалбоподателката, която може да бъде поправена от съда). За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че жалбоподателката се е установила продължително да живее на територията на Република България, има сключен граждански брак с гражданин на Република България, живее в страната в общо домакинство с родителите на съпруга си, има дете, очаква второ. Съдът приема, че е приложим чл. 8 и чл. 9 от Директива 2003/109/ЕС (Директивата) за разрешение за дългосрочно пребиваване на територията на Испания най-малко 5 години, какъвто е документът на Юниченко валиден от 14.12.2012 г. до 13.12.2017 г. Съображенията са, че отказът не съответства на т. 6 от Преамбюла на Регламент 1030 от 2002 г. на Съвета от 13 юни 2002 г., а основният критерий за получаване на статут на дългосрочно пребиваващ следва да е продължителността на пребиваването на територия на държава-членка легално и непрекъснато. Като се позовал на т. 7 и т. 10 от Преамбюла на Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочнопребиваващи граждани на трети страни, съдът приел, че административният орган не е спазил принцип за прозрачна, справедлива, ефективна и управляема процедура и не е изяснил фактите и обстоятелствата относими за спора. Приема, че жалбоподателката има разрешение за постоянно пребиваване на територията на ЕС за посочения срок от време, в който се включва правото на дългосрочно пребиваване в Испания, а този срок е повече от срока за продължително пребиваване. Отказът накърнява правото по чл. 8 от ЕСПЧ за личен и семеен живот. Съдът посочил и производният характер на правата на граждани на трети страни от правото на свободно движение упражнено от гражданин на Съюза и намерението за упражняване на право на семеен живот. Решението е необосновано и материално незаконосъобразно. Съгласно чл. 33а от ЗЧРБ, нов ДВ бр. 29 от 2007 г. чужденец, получил разрешение на дългосрочно пребиваване в друга държава членка на ЕС може да получи разрешение за продължително пребиваване в Република България в три хипотези, като в случая административното производство е започнало по заявление на Анна Юниченко с посочено правно основание по т. 3 " с друга цел". Разпоредбата е резултат на транспониране на чл. 14, § 1 и 2 от Директива 2003/109/ЕО. Спорът по делото е дали заявителката има разрешение за дългосрочно пребиваване в Испания, където на 2.11.2012 г. е сключила граждански брак с българския гражданин Петър Ангелов Стайков и е родила преди това на 1.07.2012 г. детето Ангел П. Стайков . Българското законодателство е предвидило предоставяне на разрешение за продължително пребиваване по чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ на чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са членове на семейство на български гражданин по чл. 2, ал. 6 от ЗЧРБ. Продължителното пребиваване по чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ е за срок до една година, дългосрочното по чл. 23, ал. 1, т. 3 е с разрешен първоначален срок от 5 години. Постоянното пребиваване по чл. 23, ал. 1, т. 4 по ЗЧРБ е с разрешен неопределен срок. Следователно е налице разлика между хипотезите по чл. 24 от ЗЧРБ и чл. 33а, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ, като по чл. 24 от ЗЧРБ се изисква виза за дългосрочно пребиваване. По делото е представено ксерокс-копие от документ за самоличност № Е 15907986 на Анна Юниченко като постоянно пребиваваща, издаден в гр. Торент, област Валенсия, Испания, валиден от до 13.12.2017 г. В отговор на запитване № S2013/46002/NReg: 7589/Reg: 337130 относно режим на общността до Служба за чужденците, представителство на Правителството във Валенсианската област, Испания - л. 125, е посочено, че на чуждия гражданин доня Анна Юниченко е разгледана молба за издаване на Карта за постоянно пребиваване на чл. на семейството на гражданин на Съюза с дата 14.12.2012 г., посочени са чл. 14 от Кралски декрет 240/2007 и инструкции DGI/SGRJ/03/07 и DGI/SGRJ/03/2010 като правни основания за издаване на картата. С документа се удостоверява, че лицето е постоянно пребиваващо за периода от 14.12.2014 г. до 13.12.2017 г. Съпругът Петър Ангелов е притежател на удостоверение за регистрация на гражданин на Съюза номер 1437992, издадено на 14.01.2009 г., какъвто документ се издава на лица, желаещи да останат по-дълго от три месеца в Испания- л. 95, което обстоятелство е установено с писмо УРИ536400-3001/12.02.2015 г. на Дирекция "Миграция", ГД "Гранична полиция" МВР. Представени са списъци на Европейската комисия с данни, че лицето Владислава Радонова осъществява функции на национална точка за контакт за Република България по чл. 25 от Директива 2003/109/ЕО за статута на дългосрочно пребиваващи граждани на трети страни - л. 81 и л. 83. Същата е направила запитване на 4.03.2015 г. -л. 102 до властите в Испания дали Анна Юниченко е дългосрочно пребиваваща в Испания по Директива 2003/109/ЕС. На 5.03.2015 г. е получен отговор от CGEF-Puntf Naciond de Contacto, че Анна Юниченко не притежава разрешение за дългосрочно пребиваване, съгласно Директива 2003/109/ЕС, а притежава разрешение за пребиваване като чл. на семейство на гражданин на ЕС, съгласно испанското законодателство, на основание брак с български гражданин. Представени са по делото на л. 83 и 84 изпратените от точка за контакт по Директивата образци на документи в Испания, които се издават за разрешаване на пребиваване на гражданин на трета страна и в което се вписва задължително израза "дългосрочно пребиваване в ЕС", каквото е изискването на чл. 8, § 3 от Директивата. Следователно събраните в административното и съдебното производство доказателства установяват, че Анна Юниченко няма разрешение за дългосрочно пребиваване в Кралство Испания по Директива 2003/109/ЕО. Основният критерий за получаване на статут на дългосрочно пребиваващ гражданин на трета страна е продължителността на пребиваването му на територията на държавата членка, но то трябва да е легално, непрекъснато в рамките на пет години преди подаване, а не след подаване на молбата - чл. 4, § 1 от Директивата. Изводите на съда, че след като има разрешение за постоянно пребиваване, в този срок се включва правото на Юниченко да пребивава дългосрочно в Испания, не намират опора нито в закона, нито във фактите по делото. След като молбата на Юниченко до испанските власти от 14.12.2012 г. не е на собствено основание по чл. 4 - 8 от Директивата, а на основание, че е чл. на семейството на гражданин на ЕС, за нея не се прилага Директива 2003/109/ЕО и следователно не е налице и хипотезата на чл. 33а, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ. Тя е получила статут на постоянно местопребиваване не защото е пребивавала в Испания 5 години, а защото е съпруга на гражданин на ЕС и на основание чл. 16 от Директива 2004/38/ЕО на ЕП и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на гражданите на Съюза и членовете на техните семейства членове да се движат и пребивават свободно на територията на държавите членки, изменяща и допълваща Регламент 1612/2008. Няма никакви данни, а и е без значение за спора, какъв период от време е пребивавала Юниченко в Испания до подаване на молбата си през 2012 г. В картата на лицето не е вписано, че е дългосрочно пребиваваща в ЕС, а е посочено само "постоянно пребиваване". Така е, защото като гражданин на трета страна и чл. на семейство на гражданин на ЕС тя се ползва от право на пребиваване в Испания. Това право е производно на правото на съпруга, който е български гражданин упражняващ право на свободно движение и пребиваване на територията на държава членка, в случая Испания. Хипотезата обаче на чл. 33а, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ, респективно Директива 2003/109/ЕО, се отнася за случаите, когато гражданин на трета страна придобива на лично основание статут на дългосрочно пребиваващ. Съдът е посочил в мотивите си, че ако се приеме липсата на право на дългосрочно пребиваване на територията на Испания това ще означава приложение на вторично европейско право в противоречие на т. 6 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 1030/2002 г. на Съвета от 13 юни 2002 г. за изготвяне на единен образец за разрешение за пребиваване на граждани на трета страна. Но в чл. 5 от Регламента е посочено, че той не се прилага за граждани на трети страни, които са членове на семействата на граждани на Европейския съюз, които упражняват правото сина свободно движение. Следователно мотивите в съдебния акт са неправилни като противоречащи на цитирания Регламент. По делото е доказано, че Анна Юниченко живее в гр. Кърджали и отглежда в едно домакинство с родителите на съпруга си роденото от Петър А. Стайков дете (няма данни по делото за раждането на второ дете), а съпругът живее и работи в Испания. Поради това като съпруга и родител на български граждани, живееща на територията на Република България, а не в Испания, за да получи разрешение за пребиваване следва да отговаря на условията на ЗЧРБ. Установеното обстоятелство, че тя няма получено в Испания разрешение за дългосрочно пребиваване обосновава законосъобразен отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България с правно основание чл. 33а, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ. Не е налице нарушение на чл. 8 от ЕСПЧ, защото няма последици за семейния живот на чужденеца. Съпругът на Юниченко живее е в Испания, а не в България, а тя като негова съпруга има право на постоянно пребиваване на територията на Испания до 13.12.2017 г. Упражняване на право на пребиваване на територията на Република България следва да съответства на националното законодателство, което в случая не противоречи на европейското право. Търсена е обаче защита по чл. 33а, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ, каквато не е настоящата хипотеза. Като е приел друго съдът е постановил необосновано и материално незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, а по същество жалбата да се отхвърли като неоснователна. Издаденият административен акт е законосъобразен и не страда от пороците, мотивирани в решението на първоинстанционния съд. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение