Решение № 1275 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10521/2018 г.

ВАСV отделение30.01.2019 г.докладчик Галина Карагьозова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4462 от 02.07.2018 г., постановено по адм. дело № 4899/2018 г. по описа на Административен съд - С.-град. ОСЪЖДА Държавната агенцията по метрологичен и технически надзор, гр. С., бул. "Г. М. Димитров" № 52 А да заплати на С. П. ЕГН [ЕГН], общ. [община] обл. [област], [населено място], [улица], сумата 500 (петстотин) лева направени разноски за касационното производство - възнаграждение за един адвокат. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1275 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10521/2018 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), чрез процесуалния му представител Т. Георгиева - служител с юридическо образование, против решение № 4462 от 02.07.2018 г., постановено по адм. дело № 4899/2018 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ), с което е отменена негова заповед № П-34/10.04.2018 г., с която е прекратено служебното правоотношение на С. П. на длъжност "финансов контрольор", на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде потвърдена оспорената заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - С. П., чрез пълномощника си адв. М. Дикова оспорва жалбата в писмен отговор. В с. з. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба чрез пълномощника с адв. П. Диков, който представя и писмена защита. Претендира разноски за касационното производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК). Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото, по които установявания не се спори. Съдът е проследил кариерното развитие на жалбоподателката, като от последната й заповед за преназначение е установил, че същата е заемала длъжността финансов контрольор, която е на пряко подчинение на председателя на ДАМНТ. През 2016 г. е наградена със златен почетен знак за образцово изпълнение на служебните задължения. В предходните години е оценявана с отлични оценки. Съдът е установил и обсъдил и отразеното в представения формуляр на оценка за процесната 2017 година. За да постанови оспорения резултат е приел, че обжалваната заповед за прекратяване на служебното правоотношение, издадена на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, поради получена възможно най-ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността - "неприемливо изпълнение" с период за оценяване от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, в предвидената писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, посочени са фактическо и правно основание, спазен е и срока по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, но същата е издадена в нарушение на процедурата за оценяване и е материално незаконосъобразна. Съдът е изложил мотиви, че годишната оценка "неприемливо изпълнение" е в нарушение на приложимото материално право, тъй като на първо място при съставяне на индивидуалния работен план на служителката са допуснати нарушения на изискванията на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). Това е така, тъй като в индивидуалния работен план са посочени общи задължения, а не конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове цели. Същите преповтарят преките задължения по длъжностна характеристика, като липсват критерии за оценяване, което е довело до нарушение и на показателите за оценка на изпълнението на длъжността по чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА. Нарушен е и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА, тъй като оценката за изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е заменена с декларативни изводи за значителни пропуски в извършвания от служителя предварителен контрол за законосъобразност и целесъобразност и правилно изразходване на финансовите ресурси на агенцията, установени значителни пропуски в предварителния контрол по командироване на служители в страната и чужбина, както и при тяхното отчитане, допуснати грешки при прилагане на нормативните документи, недобро планиране на работата, т. е. липсва конкретика. Липсват и факти и подкрепящи ги доказателства за приетото. Не е налице и изискването на чл. 16, т. 5 от НУРОИСДА оценяваният едновременно да не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния план, както и да е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение 1 към чл. 15 НУРОИСДА. Видно от междинната среща, коментарът на оценяващия ръководител е изцяло позитивен, липсват каквито и да е било индиции за неизпълнение на целите по индивидуалния работен план, поради което правилно е прието, че процедурата по оценяване не е безпристрастно извършена. Посоченото е довело до опорочаването й и годишната оценка е в нарушение на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл. Решението е правилно. Обосновани са констатациите, както относно допуснатото нарушение на приложимото материално право, така и относно изискването на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл. за безпристрастна годишна оценка въз основа на обективно установими обстоятелства и факти. Видно от съдържанието на индивидуалния работен план се установява формулиране на цели, които са лишени от конкретика, които също така в значителна степен преповтарят преките задължения на жалбоподателката, вменени й с длъжностната характеристика - съвпадение по втора, трета, четвърта и осма цел със задълженията съответно по т. 5. 3; 5. 1; 5. 5; и общо 5. 2, 5. 4, 5. 6, и 5. 7 за осма цел от длъжностната характеристика. Съответно липсват критерии, които да съдържат конкретни измерители на изпълнението. Посоченото минира обективното оценяване, което следва да отчита степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности. Правилно съдът е приел, че липсват факти и обстоятелства, които да мотивират най-ниската оценка. Напротив, периодичните отчети за извършена работа (стр. 164-166) са приемани от оценяващия ръководител без последващи забележки или препоръки. На проведената междинна среща на 21.06.2017 г. е отчетено отлично изпълнение на поставените цели, поемане на допълнителна работа, сериозен принос в постигане на целите на агенцията, което прави необоснована най-ниската обща годишна оценка. Не се установява неизпълнение на преобладаващата част от целите в индивидуалния план. Правилен е и изводът на съда, че относно втората кумулативно необходима предпоставка, за да е налице "неприемливо изпълнение" - оценяваният да е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение № 1 към чл. от 15 от НУРОИСДА, липсват каквито и да е било факти, обосноваващи подобен извод. Правилно съдът е приел, че констатациите в одитен доклад на Сметната палата, могат да бъдат основание за търсене на друг вид отговорност, но са неотносими към изпълнението на целите и към нивото на компетенции. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че е налице допуснато нарушение на материалния закон и на процедурата за годишно оценяване по НУРОИСДА, съответно че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл и издадената заповед като незаконосъобразна правилно е отменена. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответната по касация страна за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, своевременно заявена и доказана в размер на 500 лева, действителна заплатена сума за един адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие от 14.01.2019 г. Следва да се осъди Държавната агенция за метрологичен и технически надзор да я заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

2