Решение № 4443 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6168/2015 г.

Решение № 4443 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6168/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. София срещу решение № 2195 от 1 април 2015 г., постановено по адм. д. № 1186/2014 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касация - "Д." ООД гр. София, чрез пълномощника си адв. А. Т., оспорва жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационни жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на "Д." ООД срещу ревизионен акт № 2181301482/31 май 2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 1878/1 ноември 2013 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. София, с който на търговеца е отказано приспадането на данъчен кредит по тринадесет броя фактури с доставчик "Пролет 2012" ЕООД и са му определени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 28 470,20 лева - главница и 258,79 лева - лихва. Съдът е приел, че оспорения пред него административен акт е незаконосъобразен, поради което го е отменил изцяло и е присъдил в тежест на Дирекция ОДОП гр. София разноските по делото. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Първоинстанционният съд подробно е изследвал възможността за приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, като възникването и упражняването му изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на стоки и услуги. При действието на посочената правна уредба, за да възникне правото на данъчен кредит по доставките на процесните стоки, е необходимо да се установи фактическото им извършване от издателя на фактурата. В конкретния случай, съдът обосновано е приел, че е доказано действителното осъществяване на доставките на описаните стоки и услуги от посочения пряк доставчик. Тези обстоятелства се установяват от представените по делото доказателства: договор за наем на товарен автомобил, пътни листове, стокови разписки, платежни документи. Съдът подробно е изследвал възможността на доставчика да извърши доставките като ресурси, материална база, техническа и кадрова обезпеченост. Подробно е описал спецификата на процеса на събиране и съответно - на продажбата, на диворастящи гъби и така обосновано е стигнал до извода, че в случая са налице реално осъществени доставки по процесните фактури, който извод се споделя напълно от касационната инстанция. Безспорно е доказана материалната обезпеченост за извършването на фактурираните доставки, съответствието на количеството на стоките по фактурите и съпътстващите ги документи. Ето защо обосновано е прието, че като е отказал право на данъчен кредит по процесните фактури органът по приходите е издал един незаконосъобразен акт, който правилно е бил отменен от съда. Законосъобразни са изводите на административния съд във връзка с транспортирането на гъбите, като направените съпоставки на пътните листа и стоковите разписки обосновават извод за осъществяване на доставките по подробно описаните фактури. С решението мотивирано са опровергани всички доводи на административния орган, изложени в решението му, като направените изводи се подкрепят напълно от доказателствата по делото. В тази връзка следва да се посочи, че доколкото всички изложени в касационната жалба възражения са вече обсъдени в оспореното решение, то не се налага повторно да бъдат излагани съображения. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид този изход на делото и направеното от ответника по касация искане, то ще следва да бъде осъден касатора да заплати на ответника направените в касационното производство разноски в размер на 1800 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. На "Д." ООД не следва да бъдат присъждани направените пред първата инстанция разноски, тъй като такива вече са били присъдени с оспореното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,