Решение № 238 от 13.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 745/2009 г.

Решение № 238 от 13.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 745/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Л. С. Н. е подал молба за отмяна на влязло в сила решение № 365 от 9.05.2008 г. по гр. д. № 918 от 2007 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска за делба на втория етаж от северния близнак от двуетажната жилищната сграда, построена в УПИ ХVI-1538 в кв. 60 по плана на гр. К.. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Л. С. Н. по която с определение № 143/09 от 26.02.2009 г. по гр. д. № 48 от 2009 г., ВКС не е било допуснато касационно обжалване защото Върховния касационен съд, Второ отделение не е намерил да са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Молбата за отмяна е депозирана с вх. № 242 на 19.05.2009 г. и е в рамките на законният тримесечен срок, предвиден в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. В нея се навеждат твърдения за неправилност на решението, изразяващи се в неправилното възприемане, че в полза на покойния брат на молителя А. Н. е било учредено право на строеж за втория етаж от починалите им родителите В. И. И. и С. Н. И. С допълнителна молба вх. № 282 от 27.03.2009 г. Л. Н. е конкретизирал искането си, посочвайки, че подава молба за отмяна в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Представя доказателства които според него установяват възникналата съсобственост по наследство и "клетвени декларации", включително и данъчна декларация, в която ответницата В. А. С. е декларирала втория етаж като съсобствен. Ответника В. А. С. е депозирала отговор, в който оспорва молбата и счита, че не са налице условията за допускане на отмяна на решението по допускане на делбата. Другият ответник С. А. С. не е взел становище. Ответниците Р. И. В. и В. Г. В. също не са заявили становище, но в съдебно заседание оспорват молбата. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че молбата за отмяна, подадена от Л. С. е допустима, но неоснователна. В молбата за отмяна Л. С. Н. навежда доводи за неправилност на влезлия в сила съдебен акт- решение № 365 от 9.05.2008 г. по гр. д. № 918 от 2007 г. на Софийския окръжен съд, с който е допусната делба на първия етаж от северния близнак в двуетажната жилищна сграда, построена на УПИ ХVI-1538 в кв. 60 по плана на гр. К. и е отхвърлен иска за втория етаж от същата сграда и представя доказателства, които се намират в кориците на делото. Подържа искането за отмяна само в отхвърлителната част на решението. Допълнителното и не представено до този момент доказателство е данъчна декларация на В. С., с която същата е заявила пред данъчните власти, че вторият жилищен етаж е съсобствен. Тази декларация е неотносима към спора за установяването на съсобственост върху втория етаж, тъй като абсолютното вещно право се доказва с други документи. Молбата за отмяна на влязло в сила решение е извънреден способ за контрол върху правилността на стабилизиран съдебен акт. Характера на производството налага и стриктност на условията при които е възможно да се преодолее силата на пресъдено нещо и да се възобнови вече решен съдебен спор. Наличието на ново доказателство е законово предвидена възможност за това само в случаите когато страната не е могла да се снабди с него в хода на редовното съдебно производство по независещи от нея причини и когато това доказателство би повлияло при формирането на други правни изводи, различни от възприетите в атакуваното решение. В настоящия случай молбата за отмяна е неоснователна защото с представената данъчна декларация, изходяща от В. С., която е съсобственик с брат си на втория жилищен етаж не може да се промени извода относно липсата на съсобственост в този обект от страна на молителя. Правото на собственост се установява по определен начин и представената декларация не е от този кръг документи. Не са налице условията за допускане на отмяна на влязлото в сила решение при условията на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което молбата следва да се отхвърли. Ответниците В. С. и Р. и В. В. са направили искане за присъждането на разноски, които са документирани с представените договор за правна защита и съдействие № 0* от 11.03.2010 г. за 550 лв. и договор № 0* от 2010 г. за 500 лв., които с оглед изхода на делото се дължат от молителя. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,