Решение № 15104 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13141/2014 г.
ВАСIV отделение12.12.2014 г.докладчик Диана Гърбатова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 1135 от 03.09.2014 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-878/879/2014 г., в обжалваната част за разноските - възложено адвокатско възнаграждение. ОСЪЖДА Университета по архитектура строителство и геодезия, гр. София, да заплати на "Декарт" ООД, гр. София, направените разноски в съдебното производство - адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 15104 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13141/2014 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 122е от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по жалба на Ректора на Университета по архитектура строителство и геодезия /УАСГ/, гр. София, подадена чрез упълномощен адв. Николова, против решение № 1135 от 03.09.2014 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-878/879/2014 г., само в частта за разноските - конкретно относно възложените на УАСГ разноски в размер на 9000 лв. за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на "Декарт" ООД. Жалбоподателят развива тезата, че е налице прекомерност на присъденото възнаграждение, като се позовава на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК и твърди, че спорът пред Комисията не е с фактическа и правна сложност и тъй като оспорването не е с материален интерес следва да се определи минималният размер, регламентиран с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ не изразява становище. Ответникът - "Декарт" ООД, гр. София, с управител Петър Марчоков, оспорва жалбата чрез упълномощен адв. Ботева, която в съдебно заседание, с писмено становище и с допълнително писмено становище пледира за отхвърлянето й като неоснователна и излага аргументи за съответствие на възложените разноски с материалния интерес от воденето на спора, като заявява, че заседанието пред КЗК е насрочено и проведено на 03.09.2014 г. от 12,15 ч., без да е пренасрочвано или отлагано. Ответникът - "Финтех-Д" ЕООД и заинтересованата страна "Контркас" АД не изразяват становища по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, тъй като от писмата - уведомления, изпратени от КЗК до страните в производството, е видно, че съдържат съобщение, че преписката, образувана по жалби на "Финтех-Д" ЕООД и "Декарт" ООД, ще бъде разгледана на 03.09.2014 г. от 12.15 ч., а от протокола от проведеното на посочената дата заседание, в което не е участвал представител на УАСГ, се установява, че заседанието е открито не в 12.15 ч., а в 15.40 ч. и е закрито в 15.45 ч. В преписката липсват каквито й да са данни за причините за разглеждане на преписката в по-късен от обявения час, както и дали УАСГ, като ответник в производстовото, е бил надлежно уведомен за направената промяна, поради което неправилно Комисията е приела, че страната е редовно призована, че процедурата е редовна по смисъла на чл. 122в, ал. 6 от ЗОП и е дал ход на преписката. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 122е, ал. 1 от ЗОП. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1135 от 03.09.2014 г. КЗК е отменила решение № 442/07.07.2014 г. на Ректора на УАСГ за класиране на участниците и определяне на изпълнител за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Разработване и интеграция на единна система за управление, контрол и администриране на процесите и информационно обслужване на учебната дейност в УАСГ, доставка на сървъри и специализиран софтуер и обучение на административния и преподавателски персонал за работа за работа със системата", открита с решение № 122 от 05.03.2014 г. на възложителя; върнала е преписката на възложителя за продължаване на процедурата от етап назначаване на комисия за провеждане на процедурата за обществена поръчка, в съответствие с изискванията на закона и мотивите, изложени в това решение; възложила е на възложителя - Университет по архитектура строителство и геодезия да заплати направените от "Финтех-Д" ЕООД в хода на производството пред КЗК разноски в размер на 5940 лв.; възложила е на Университет по архитектура строителство и геодезия да заплати направените от "Декарт" ООД в хода на производството пред КЗК разноски в размер на 14940 лв. С жалбата, предмет на настоящото дело, е оспорено гореописаното решение само в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, които УАСГ следва да заплати на "Декарт" ООД, конкретно относно размера на адвокатското възнаграждение в размер на 9000 лв. За да възложи спорните разноски КЗК се е позовала на чл. 122г, ал. 9 от ЗОП и е приела, че с оглед основателността на жалбата на "Декарт" ООД по отношение на твърдяната незаконосъобразност на решение № 442/07.07.2014 г. на Ректора на УАСГ, направените разноски в производството по обжалване пред КЗК следва да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт, по аргумент от чл. 143, ал. 1 от АПК. Комисията е преценила, че при този изход на производството, на УАСГ следва да се възложат направените от "Декарт" ООД разноски, възлизащи общо на 14940 лв, от които - внесена държавна такса за образуване на производството пред КЗК в размер на 5940 лв. и 9000 лв. за процесуалния представител адв. Боряна Ботева, което е видно от представено по преписката пълномощно. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение, в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати твърдяните от жалбоподателя нарушения, поради което оспореният акт, като законосъобразен, следва да остане в сила. Това е така, защото процесуалният представител на "Декарт" ООД е поискал с жалбата си до КЗК, органът по преразглеждането да възложи в отговорност на възложителя направените по делото разноски. Същото искане е заявено и в заседанието, проведено на 03.09.2014 г., както и в писмено становище от същата дата с представена молба за разноски, входирана в КЗК на 02.09.2014 г. Следователно претенцията за възлагане на разноски е своевременно заявена, като съдът счита, че в случая размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е надлежно установен с приложената към преписката фактура № 0000001395/02.09.2014 г. с вписана в нея сума за плащане 9000 лв., с посочено основание - процесуално представителство и защита по преписка № КЗК-878/28.07.2014 г. по жалба срещу решение № 442/07.07.2014 г. на Ректора на УАСГ, както и с приложен документ за кредитен превод, доказващ извършеното плащане по банков път по посочената фактура за сумата 9000 лв., заедно с извлечение по банкова сметка за същата сума. По преписката е приложено и пълномощно, с което "Декарт" ООД е упълномощило адв. Ботева и адв. Петкова да го защитават и представляват пред КЗК в производството по преписка № КЗК-878/28.07.2014 г. по реда на чл. 120 от ЗОП, по жалба срещу решение № 442/07.07.2014 г. на Ректора на УАСГ. Описаните доказателства за извършеното плащане не са оспорени от страна на УАСГ, поради което правилно са кредитирани от Комисията при възлагане на разноските. В хода на съдебното производство е представен и договор за адвокатски услуги, сключен с "Декарт" ООД с дата 14.07.2014 г., който има характер на писмено доказателство и е свързан с касационните основания, с оглед на което е допустим в настоящото производство. При тези данни решаващият съдебен състав намира, че реално направените от "Декарт" ООД разноски за адвокатско възнаграждение са доказани по основание и размер. Във връзка с релевираното възражение в жалбата, с която е сезиран Върховният административен съд, за прекомерност на възложеното адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав счита, че същото е преклудирано, тъй като е следвало да се направи при провеждане на заседанието пред КЗК на 03.09.2014 г., което обаче не е сторено от страна на УАСГ. По отношение становището на представителя на Върховна административна прокуратура за провеждане на заседанието в органа по преразглеждането в друг час, различен от посочения в получените от страните съобщения, съдът констатира, че оплакване в този смисъл не е инвокирано с жалбата на УАСГ. Предвид на това решаващият съдебен състав счита, че не следва да се произнася по този въпрос, тъй като не е сезиран с протест на прокурор, а жалбоподателят в настоящото производство не твърди горепосоченото обстоятелство и не излага доводи за допуснати нарушения на процедурните правила при провеждане на първоинстанционния процес пред КЗК. По силата на чл. 218 от АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението, като за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон следи служебно. Релевираното от страна на прокурора твърдение не касае валидността, допустимостта и приложението на материалноправни норми, поради което не е предмет на разглеждане в касационния процес. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното решение в атакуваната му част не страда от сочените с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й, като неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника - "Декарт" ООД направените по делото разноски - адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на горепосоченото дружество е претендирал и представил доказателства за внесено адвокатско възнаграждение: фактура, платежен документ - кредитен превод и извлечение от банкова сметка, за сумата 936 лв. В съдебно заседание, проведено на 19.11.2014 г., процесуалният представител на УАСГ е направил своевременно възражение за прекомерност на визирания размер, по отношение на което съдът счита, че е основателно. В конкретния случай правният спор касае единствено размера на възложените от КЗК разноски, конкретно адвокатското възнаграждение, поради което решаващият съдебен състав намира, че спорът не е от фактическа и правна сложност. Това обстоятелство налага прилагане на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и редуциране размера на адвокатското възнаграждение до 500 лв., в съответствие с нормата на чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание на горното и на чл. 122е от Закона за обществените поръчки, Върховният административен съд, четвърто отделение,