Решение № 13253 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1838/2017 г.

Решение № 13253 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1838/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. В., срещу решение № 2445/2.12.2016 г., постановено по адм. дело № 1559 от 2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменена като незаконосъобразна, заповед № 18-2697/4.04.2016 г. на Началника на СГКК-В., за одобряване изменение в КК и КР на м. "Ментешето", по отношение на ПИ с идентификатор 10135.4501.354 и е осъдена СГКК да заплати 620 лв. разноски по делото на жалбоподателите И. А. и А. А.. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му, поради превратно тълкуване на закона. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответните страни - И. А. А., А. И. А., К. Й. Т., Г. С. Д., И. Д. Ш., К. Д. Й., Й. Д. П., П. С. П. и М. С. П., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Отговор по касационната жалба е депозиран от И. А. А. и А. И. А., чрез пълномощника им адв. Гочева, с изложени съображения за нейната неоснователност и искане решението, като правилно, да бъде потвърдено. Претендират се разноски в размер на 600 лв. за касационното производство, съгласно приложено пълномощно и списък на разноските. Ответникът - Д. С. Д., се явява лично, не оспорва касационната жалба. Счита отменената с решението заповед на Началника на СГКК за правилна и иска да остане в сила, представя писмено становище с доводи за основателност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Със заповед № 18-2697/4.04.2016 г., Началникът на СГКК-В., е одобрил изменение в КК и КР на м. "Ментеше", (одобрена със заповед № РД 18-30/18.06.2007 г.), състоящо се в изменение на КККР за ПИ с идентификатор 10135.4501.354, като са вписани като съсобственици и за определени площи: за 122 кв. м. - А. А. и И. А., на основание нот. акт № 155, том I, дело № 149/2005 г. и за 578 кв. м. ид. части от имота - наследници на Г. П. Д., на основание Решение № 745/11.10.2000 г. на ПК-В.. За да постанови посочения правен резултат и отмени заповедта, издадена на основание § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, АС-В. е приел, че издадения от компетентен орган и при липса на нарушения на процесуалните правила административен акт, е материално незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение на § 4к, ал. 1, т. 1, изр. 2-ро ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочил е, че изменение на влязъл в сила ПНИ може да се допуска само при установяване на някое от изрично посочените в § 4к, ал. 8 ПЗР на ЗСПЗЗ основания, всяко от които е с различен фактически състав, като административният орган е този, които следва да прецени и определи кое от тях да приложи, въз основа на данните по делото. В случая е безспорно, че между жалбоподателите и заинтересованите лица е имало проведен спор по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), установителен иск, приключил с влязлото в сила и вписано решение № 3120/22.10.2007 г., по гр. д. № 8270/2006 г. на РС-В., с което е установено, че А. А. и И. А. не са собственици на реална част от имот с пл. № 354 по ПНИ на с. о. "Ментеше", с площ от 578 кв. м. Обсъждайки последиците от цитирания съдебен акт, съдът е заключил, че спорът за материално право не е разрешен напълно, тъй като е останало неясно кой е собственик на частта от имота, за които двамата жалбоподатели не са признати за собственици. С оглед това с решението е прието нарушение на материалния закон, породено от изцяло възприетото от издателя на заповедта решение на Комисията по § 4к, ал. 12 ПЗР на ЗСПЗЗ. Решението е обосновано и правилно, следва да бъде оставено в сила. С касационната жалба се изразява несъгласие с извода на съда, че постановеното решение "задължава всеки държавен орган да зачете съдебното решение, но не и да го изпълни в нарушение на материално правните предпоставки на закона", т. е., че административният орган следва да тълкува съдебното решение, а не да го изпълни така, както е постановено - в случая решението е приложено точно в процесната заповед, изпълнена е процедурата по издаването на заповедта, без да са допуснати някакви процесуални нарушения. Формулирана по този начин, касационната жалба не съдържа конкретни касационни основания за отмяна на съдебния акт. На първо място, в касираното решение изрично е направен изводът, че заповедта е издадена от компетентен орган и при липса на нарушения на процесуалните правила, затова твърдението за спазването им, не следва да бъде подлагано на коментар. На второ място, голословно се сочи "точно приложение" на решението по проведения гражданскоправен спор в процесната заповед, без конкретика с кой от изводите в процесния съдебен акт се изразява несъгласие - това безспорно затруднява произнасянето на касационния състав по чл. 218, ал. 1 АПК. Съдът правилно е отменил оспорената пред него заповед, с която е одобрено изменение в КК и КР на местността "Ментешето" по отношение на имот с идентификатор 10135.4501.354, като за собственици на имота, освен А. А. и И. А. за 122 кв. м. ид. части от 700 кв. м., са вписани и наследници на Г. Д. - за 578 кв. м. идеална част от него. В мотивите на решението точно и задълбочено са разграничени характера на производството и пределите на СПН по влязлото в сила съдебно решение по гр. дело № 8270/2006 г. на Районен съд - гр. В. и с основание е направен извода, че спорът за материално право не е разрешен напълно, а само чрез иск по чл. 108 ЗС би се установило кой е собственик на частта от имота, за която е прието за установено, че А. не са собственици. Нормата на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и предвидената с нея процедура за изменение на КК и КР се явява специална по отношение нормите на ЗКИР, но това не игнорира задължението на СГКК за всеобхватна преценка на признатите права на собственост на лицата. В този смисъл, съдът не е навел за административния орган задължението "да тълкува" решението, както се сочи в жалбата. Това не е и необходимо, тъй като то е ясно - с него е установено, че А. А. и И. А. не са собственици на реална част от имот с пл. № 354 по ПНИ на с. о. "Ментеше", с площ от 578 кв. м., но кое е дало основанието да се впишат като собственици, с приетото изменение, заинтересованите страни, като наследници на Г. Д., не става ясно по делото, не го сочи и жалбата. Решение № 745 от 11.10.2000 г. на ПЗ-В., не е придружено със скица и не легитимира наследниците на Г. Д. за собственици на процесния имот, а дали има изтекла придобивна давност, в настоящето производство е недопустимо да се изследва. Затова правилно съдът е отменил заповедта, поради липса на предпоставките по § 4к, ал. 8, т. 1, изр. 2-ро от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е отбелязъл и, че резултатът би бил законосъобразен, ако в заповедта само бяха заличени като собственици на част от имота, (въз основа на решението на РС-В.), двамата жалбоподатели А. А. и И. А.. Предвид изложеното, обжалваното решение, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон, следва да се остави в сила. При този изход на процеса, на ответните по жалбата страни И. А. А. и А. И. А., следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство, своевременно претендирани от пълномощника им адв. Гочева и доказани като заплатени с приложения към отговора по касационната жалба договор за правна помощ, в размер на 600 лв. При направеното с касационната жалба изрично възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, настоящата инстанция го намира основателно. На база преценката по фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед това, че е сумата не включва процесуално представителство, а само изготвяне на отговор по касационната жалба, който е един и за двамата упълномощители, възнаграждението следва да бъде определено в минимално предвидения размер по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения - 300 лв. Мотивиран така, Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,