Решение № 1389 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9439/2009 г.

Решение № 1389 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9439/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 , във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Стефчо Здравков Гергов, Маргарита Трайкова Илиева, Елинка Илиева Оронова, Боянка Илиева Гюрова, Райча Йорданов Фъртунков и Цветанка Йорданова Петрова чрез пълномощника им - адвокат Гунев против решение от 13.05.2009 г. по адм. дело № 03554/2006 г. на Софийски градски съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата им против мълчалив отказ на ОСЗГ Панчарево за издаване на скица за част от нива с площ от 1792 кв. м. - имот 516014 от парцеларния план на стопански двор - овчарник в землището на с. Бистрица, местността "Стоилова ливада". От обстоятелствената част могат да се изведат доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че е налице влязъл в сила акт на ОСЗ за възстановяване на конкретен имот, който за разликата до признатия пълен размер не е обжалван. Касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от Стефчо Здравков Гергов, Маргарита Трайкова Илиева, Елинка Илиева Оронова, Боянка Илиева Гюрова, Райчо Йорданов Фъртунков и Цветанка Йорданова Петрова против мълчалив отказ на ОСЗ - Панчарево за издаване на скица към Решение № 4056 от 3.04.1995 г. на поземлена комисия. Твърдяли са, че е налице само частично възстановяване на признатия им имот. По отношение на невъзстановената част няма пречка за издаване на скица, тъй като тя е незастроена - съществувалият някога овчарник на ТКЗС отдавна е разрушен. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че с Решение № 4056 от 3.04.1995 г., поземлена комисия Панчарево е възстановила право на собственост на наследниците на Божил Колев Фъртунков върху нива от 3.300 декара, осма категория в землището на с. Бистрица в местността "Стоилова ливада". Възстановяването е в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, като са описани обаче само две от тях. Липсва и конкретизация по номер. По този начин само е поставено началото на реституционната процедура. На 1.07.2001 г. една от наследниците на общия наследодател - Елинка Илиева Оронова е поискала от поземлената комисия издаване на скица и решение за парцел ХII - бивш стопански двор, който бил свободен. Наред с решението от 1995 г. е представила и писмо № 185 от 21.05.2001 г., че в посочения от нея парцел ХII - държавна собственост не съществува застрояване. С решение № 10995.4 от 20.01.2004 г. е възстановено право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 1.558 декара в местността "Стоилова ливада", съставляваща имот пл. № 516171 по картата на землището. Издадена е и скица № КО4221 от 2.02.2004 г., като неразделна част от решението. За имота изрично е отбелязано, че той е част от имота по първото решение № 4056 от 1995 г.. Вписана е забележка, че актът се издава на основание чл. 18д, ал. 4 ППЗСПЗЗ и допълва и изменя решение № 10995 от 1999 г.. Последното решение е цитирано погрешно, тъй като от удостоверение от 9.02.2009 г. на ОСЗ е изяснено, че такова решение не е издавано и не съществува. Окончателният акт на органа по поземлената реформа от 2004 г. е връчен на заявителите, не е обжалван от тях и съответно е придобил стабилитет. На неколкократните жалби, подавани до различни институции, на правоимащите е отговорено с писмо изх. № вс-01/935/ от 25.05.2006 г., че като доказателствен документ за собственост е използван емлячния регистър от 1935 г. без отразени трайни граници и съседи при липса на запазен стар кадастрален план. След проведено идентифициране и уточняване местоположението на признатата нива на наследниците на бившия собственик е възстановен имот № 516171. За изясняване на спора, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза. От нея е установено, че претендираният от жалбоподателите имот пл. № 516014 с площ от 1792 кв. м. е идентичен с парцел ХII от парцеларния план на стопанския двор. Същият е незастроен, намира се извън регулация и е част от държавния поземлен фонд. При тези данни по делото, съдът е приел, че възстановяването на правото на собственост е извършено при условията на чл. 18ж, ал. 4 ППЗСПЗЗ - при установена по-малка площ на имота при заснемане на старите му реални граници и площта по документите за собственост е възстановена собствеността до размера на измерената площ. Въз основа на това е приел мълчаливия отказ за издаване на скица за законосъобразен и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Решението, с което е признато право на възстановяване върху нива с площ от 3.300 декара не конкретизира дали се имат предвид съществуващи или възстановими стари реални граници. Доколкото имотът не би могъл да се идентифицира с две граници, а само толкова са записани в акта на поземлената комисия, то следва, че се касае за възстановими стари реални граници. Съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 1 ППЗСПЗЗ, възстановимите граници следва да се установят чрез кадастрален план, комасационен план или частичен земеустройствен план преди образуването на ТКЗС. Видно от данните по делото за посочената местност липсват такива планове. В тези случаи за да се извърши реституционната процедура, нормата на чл. 18б, ал. 2 постановява необходимостта от уточняване местоположението на имотите на място по реда на чл. 18д, ал. 4, 5 и 6 от правилника. Именно към чл. 18д, ал. 4 е налице препратка в забележката към Решение № 109995.4 от 20.01.2004 г. След като имотът е идентифициран в размер на 1.558 декара, в този размер е възстановена собствеността. Цитираното решение, ведно със скицата към него легитимира правоимащите, като собственици на имот № 516171 по картата на възстановената собственост. За да се издаде скица на земеделския имот е необходимо той да бъде надлежно идентифициран и нанесен на картата на възстановената собственост в стари реални граници При липсата на подобна идентификация, ОСЗ не би могла да издаде скица и мълчаливият отказ наистина е законосъобразен. Като е отхвърлил подадената срещу него жалба, поради неоснователност, съдът правилно е приложил материалния закон. Решението също се явява правилно и следва да се остави в сила. Доводите по жалбата, че не е извършвана процедура по уточняване на границите, съдът намира за неоснователни и недоказани. При наличие единствено на емлячен регистър от 1935 г. и липса на запазен кадастрален пран, установяването и уточняването на старите граници е възможно само по реда на чл. 18д, ал. 4, 5 и 6 от правилника. След приключването му на правоимащите е издадено решение само за част от имота, което те не са обжалвали. Не е налице и твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът отхвърлил жалбата на основание, което не е поддържано от административния орган. При обжалването на мълчалив отказ, тези данни се установяват не от мотивите към този отказ, който съставлява фикция на индивидуален административен акт, а от съществуващите данни в административната преписка. Неоснователно е и третото възражение в касационната жалба, поддържано и в първоинстанционното производство, че претендираният парцел ХII, за който се иска издаване на скица на името на жалбоподателите не бил застроен . След като този имот по парцеларния план на бившия стопански двор не е опознат, като имот на наследодателя на жалбоподателите, без конкретно значение е дали е застроен или не. Жалбата, на посочените в нея основания се явява неоснователна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение