Решение № 5601 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16422/2013 г.

Решение № 5601 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16422/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Венцислав Антонов Савов, от гр. Варна, срещу решение № 2673 от 28.10.2013 г. по адм. д. № 4890/2012 г. по описа на Административен съд, гр. Варна, първо отделение, VIII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, гр. Варна, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последна е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2673 от 28.10.2013 г. по адм. д. № 4890/2012 г. Административен съд - гр. Варна, първо отделение, VIII състав, е отхвърлил жалбата на Венцислав Антонов Савов, от гр. Варна, срещу ревизионен акт № 27 от 14.04.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП, гр. Варна, потвърден с решение № 743 от 26.11.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна, с който са установени задължения за здравноосигурителни вноски общо в размер на 2804,27 лв. и лихви 771,51 лв. по периоди и в размери, както следва: за 2005 г. - 413,40 лв. и 230,91 лв. лихви; за 2006 г. - 538,35 лв. и 225,40 лв. лихви; за 2007 г. - 585,74 лв. и 158,33 лв. лихви; за 2008 г. - 1266,78 лв. и 156,87 лв. лихви. Отхвърлил е също така жалбата против акт № 1302002 от 13.02.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП, гр. Варна, за поправка на ревизионен акт № 27 от 14.04.2010 г., потвърден с решение № 306 от 26.06.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика", гр. Варна. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд е разяснил спора изцяло. Постановил е съдебния си акт при верен прочит на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност. Релевираните от жалбоподателя по първоначалното дело оплаквания против обжалваните административни актове са разгледани подробно от съда в мотивите към решението (последните са на 16 стр.). Независимо от това, под формата на въпроси, на които съдът не бил отговорил, оплакванията се поставят отново пред касационната инстанция. Настоящият състав на Върховния административен съд не счита за необходимо да възпроизвежда изводите на първоинстанционния съд, които споделя изцяло, поради което в тези мотиви се спира само на посочените в касационната жалба конкретни оплаквания. Неправилно е становището на касатора, че ревизионния акт за поправка на очевидна фактическа грешка трябва да отговаря на изискванията на чл. 118, ал. 1 ДОПК. Това е така, тъй като те се съдържат в първоначално издадения ревизионен акт, а с последващия цитиран само се отстранява допусната очевидна фактическа грешка. В практиката на ВАС се приема, че при законосъобразност на акта за поправка на явна фактическа грешка двата ревизионни акта по същество представляват един и при наличие на процесуална възможност, принципът на правна сигурност изисква те да бъдат разгледани в едно производство. В тази връзка са определение № 4054 от 22.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3650/2013 г., I отд., определение № 14286 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13552/2012 г., I отд. и др. Що се касае до реквизитите по чл. 120, ал. 1, т. 1 и 8 и ал. 3 ДОПК, те са спазени при акт № 1302002 от 13.02.2013 г. за поправка на ревизионен акт № 27 от 14.04.2010 г. Той съдържа името и длъжността на органа, който го издал, подписа на органа по приходите, издаден е по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Цитираният акт правилно е издаден на основание чл. 133, ал. 3 ДОПК. Съгласно този текст, органът по приходите може по своя инициатива или по молба на заинтересованото лице да поправи очевидна фактическа грешка в ревизионния акт. В този случай се издава ревизионен акт, без да са необходими заповед за възлагане на ревизия и ревизионен доклад. Този текст има самостоятелно съдържание и регламентира реда на отстраняване на ОФГ в ревизионния акт. Не е необходимо това обезателно да води до изменение на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски, както е в конкретния случай. При последния в т. 1.2 от констатациите на ревизионния доклад (стр. 100 от преписката), които по аргумент от разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, представляват мотиви за издаване на ревизионния акт, е посочено, че жалбоподателят не е подавал декларация за започване на дейност като самоосигуряващо се лице, а в ревизионен акт № 27 от 14.04.2010 г., на стр. 2, е посочено, че такава декларация е подадена. Налице е различие между отразеното в ревизионния доклад и ревизионния акт, което се дължи на очевидна фактическа грешка - неточно пренасяне на данните от ревизионния доклад в ревизионния акт. Неправилно е и становището на касатора, че той като пенсионер не дължи здравноосигурителни вноски. Действително лицето получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, но същият упражнява и свободна професия като адвокат. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО, в редакциите му относими към процесния период, лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО изрично е казано, че здравноосигурителната вноска на осигуреното лице, определена по реда на чл. 29, ал. 3 се определя върху доход. От текста на чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗЗО се налага извода, че той се отнася за пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионалния пенсионен фонд, които получават само пенсия или сбор от пенсии. При тях здравноосигурителните вноски са за сметка на държавния бюджет. За касатора тази хипотеза не е приложима, тъй като той освен пенсията има доходи и от упражняване на свободна професия. Неоснователни са и оплакванията, че съдът не се е съобразил с удържаните от възнагражденията му и внесени от клиентите му здравноосигурителни вноски. В съдебното заседание, състояло се на 2.07.2013 г., вещото лице Добрева заявява, че няма документи за фактическо плащане по сметката на бюджета на тези вноски. Употребените в допълнителното заключение изрази като "експертизата допуска, че възложителят е начислил и внесъл в бюджета здравноосигурителната вноска..." не установява по категоричен начин плащане. Правилно в мотивите към решението, съдът посочил, че при изплащане на възнаграждение без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя и не се удържат от възнаграждението - чл. 11, ал. 1 НООСЛБГЧМР. Освен това, съгласно § 1, т. 18 ДР на ЗЗО, "самоосигуряващо се лице" е физическо лице, което плаща изцяло здравноосигурителна вноска или премия за себе си. Що се касае до позоваването на влязлото в сила решение № 1034 от 1.04.2013 г. по нахд № 6367/2012 г., то се отнася до отмяна на наказателно постановление за наложено административно наказание "глоба". В тази връзка касаторът не държи сметка, че с решение № 16161 от 29.12.2009 г. по адм. д. № 8159/2009 г. по описа на ВАС, I А отд., е отхвърлена касационната жалба на Савов по съображения, че здравните вноски са дължими независимо, че е пенсионер. По изложените съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Разноски по делото не се присъждат, тъй като касационната жалба е неоснователна, а ответникът не е направил и поискал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,