Решение № 110 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4771/2007 г.

Решение № 110 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4771/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на "А" ЕООД, град С., представлявано от А. В. П., подадена от пълномощника му адвокат В, срещу въззивно решение от 14.03.2007 г. по гр. дело № 2036/2006 г. на Софийския градски съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Според касатора въззивният съд необосновано е приел, че искът е основателен. Това е така, защото по делото е установено по безспорен начин, че дружеството е владяло процесния имот от 16.12.1993 г., когато със споразумителен протокол физическото лице А. В. П. е предоставило владението и ползването на имота на "А" ЕООД. Неправилен е изводът на въззивния съд, че дружеството е започнало да владее имота от 1996 г., когато той е обособен като самостоятелен обект. Обособяването му като такъв е станало още към момента на закупуването на имота през 1992 г. от А. П. През 1996 г. само е отворена и поставена външна врата на жилището. Установени са и двата признака на владението - обективно и субективно упражняване на фактическа власт върху имота от дружеството в продължение на повече от десет години. Ответникът по касационната жалба Е. П. Т., град С., оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Софийският градски съд е оставил в сила решение от 09.03.2006 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 8670/2004 г., с което е признато за установено по иска, предявен от Е. П. Т. срещу "А" ЕООД, че ищецът е собственик на апартамент № 5, находящ се в град С., бул. "В" № 83, на V етаж, състоящ се от дневна, ниша, спалня, санитарен възел и коридор, с обща площ от 61.92 кв. м, при съседи: от север - стълбище и фоайе, от изток - П. Т. Ж., К. К. Ж. и Е. П. Т., от юг - ул. "Х", от запад - двор, заедно с 3.15 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото. Въззивният съд е приел, че придобиване по давност може да има само върху годен обект. По делото е установено, че към момента на закупуването на жилището през 1992 г. от А. П. процесното жилище не е било самостоятелен обект. Като такъв е обособено едва през 1996 г. с отварянето на самостоятелен вход към жилището, от когато може да започне да тече придобивен давностен срок в полза на ответника по иска. Освен това по делото не е установено фактическата власт върху имота да е упражнявана от търговското дружество "А" ЕООД. Не може да се направи разграничение кой е осъществявал тази власт - дали физическото лице А. В. П. или юридическото лице "А" ЕООД. Основателни са доводите на касатора, че още към 1992 г., когато процесният имот е купен от А. П., той е представлявал самостоятелно жилище съобразно утвърдения архитектурен проект и е могло да бъде обект на гражданскоправни сделки, както и на придобиване по давност. Неправилен е изводът на въззивния съд, че едва през 1996 г. с отварянето на самостоятелен вход към жилището е можело да започне да тече придобивен давностен срок в полза на ответника по иска. Съобразно тогавашната редакция на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗТСУ (отм.) правни сделки за прехвърляне на реално определени части от сгради или жилища могат да се сключват ако обособените дялове или части отговарят на одобрен за това архитектурен проект. В случая е установено по безспорен начин, че към момента на продажбата на апартамента на А. П. през 1992 г. е съществувал одобрен по съответния законов ред проект за разделяне на имота на две самостоятелни жилища, едното от които е процесното - апартамент № 5, находящ се в град С., бул. "В" № 83, на V етаж, състоящ се от дневна, ниша, спалня, санитарен възел и коридор, с обща площ от 61.92 кв. м Това означава, че от същия момент това самостоятелно жилище на общо основание би могло да бъде предмет на придобиване по давност. Обстоятелството дали и кога одобреният архитектурен проект е изпълнен относно отварянето на самостоятелен вход към жилището в случая е ирелевантно. Правилен е обаче изводът на въззивния съд, че със събраните по делото доказателства относно упражняването на фактическата власт върху жилището се опровергава материалната доказателствена сила на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, с който "А" ЕООД твърди, че се легитимира като собственик на процесния имот. Според тези твърдения дружеството е започнало да упражнява фактическа власт въз основа на споразумителен протокол от 16.12.1993 г., с който А. В. П. му е предал владението и ползването на апартамента за офис на дружеството, чийто едноличен собственик и един от управителите е бил самият А. Според твърденията на ищеца пък към 1993 г. и впоследствие фактическата власт е упражнявана единствено и само от физическото лице По начало владението не може да бъде съмнително, а то е такова винаги когато не може да се определи със сигурност дали владелецът упражнява фактическата власт или дали има намерение да държи имота като свой. В случая обективно има съчетаване на качества на А. П. като физическо лице и купувач на имота през 1992 г. и негов владелец до декември 1993 г. от една страна и като едноличен собственик и управител на "А" ЕООД от друга. При това обективно съчетаване на качества или участието на едно лице в гражданския оборот едновременно като физическо лице и като представител на търговско дружество, следва да се приеме, че посоченият по-горе признак на владението - несъмнителност, в случая липсва. Освен това по дефиниция е невъзможно едно владение да се упражнява тайно по отношение на този, на когото се противопоставя. Това следва от самата същност на придобивната давност като способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужд имот чрез фактическо упражняване съдържанието на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Това упражняване на вещно право не е и не може да бъде тайно. Не е възможно чрез владение, което не разкрива по недвусмислен начин намерението на владелеца да държи вещта като своя, да се придобива по давност. Владението няма действие спрямо лицето по отношение, на което съществува скритостта. За да може владението да произведе действието на придобивната давност, то не трябва да е опорочено. Придобивната давност започва да тече от преустановяване на скритостта. Недопустимо е да се черпят права докато този, на когото се противопоставят, не може да се защитава. В разглеждания случай е установено по несъмнен начин, че ищецът като лице, на което бива противопоставено владението не е могъл да научи до 1997 г. по никакъв начин, че фактическата власт се упражнява от юридическото лице - търговско дружество, а не от физическото лице - негов собственик и управител. Въззивният съд е съобразил всички тези обстоятелства и обосновано е направил извод за липса на владение на "А" ЕООД върху процесния имот за период от време, достатъчен за придобиването му по давност. Установителният иск за собственост правилно е уважен срещу ответника, тъй като последният не е придобил имота по давност. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице поддържаните в жалбата касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.