Решение № 3231 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10835/2009 г.

Решение № 3231 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10835/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Надежда Стефанова Георгиева от гр. Благоевград, чрез пълномощника й адв. Гергана Теодосиева, против решение № 386 от 10.06.2009 г., постановено по адм. дело № 1166/2008 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й против мълчалив отказ на кмета на община Благоевград да се произнесе по молбата й за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ по отношение описания имот. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът не е обсъдил и не се е съобразил със заключението на назначената техническа експертиза, която е установила свободната от застрояване площ от процесния имот, съответно неправилно е приложил и нормите на чл. 11 и чл. 13 от ППЗСПЗЗ. Иска се отмяна на решението и да бъде постановено ново като се отмени мълчаливия отказ на кмета на община Благоевград и се определи като свободен и подлежащ на възстановяване процесния имот от 1450 кв. м, находящ се в землището на с. Рилци, м. "До къщите", кв. 27, при описани съседи. Ответникът - кметът на община Благоевград не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Елена Илиева Кръстева, Костадин Йорданов Георгиев, Росица Костадинова Георгиева, Ирена Костадинова Георгиева, чрез пълномощника си адв. Дукова, в писмено възражение, оспорват жалбата и молят да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованите страни - Петър Николов Камчев, Людмил Николов Камчев, Иван Петров Николов, Спаска Петрова Ангелова и Генка Стефанова Марценкова не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че неприключване на процедурата по изработване на помощен план не е пречка за издаване на удостоверение и скица, а още по-малко пречка е становището на административен орган, че е налице спор за имуществено право между лица, молители по различни административни производства. Такова изискване няма в закона, та да обоснове отказ да се издаде удостоверение и скица, а пък определянето от страна на административния орган, че е налице спор за имуществено право предполага непроизнасяне по едното, или по двете различни административни производства за реституция, образувани по молби на различни лица, пред друг орган. Това е недопустимо. Кметът на общината не може да определя какъв е спорът за материално право и въз основа на това да прави отказ в случая. Спор за материално право по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ може да е основание за отказ от възстановяване, но това се преценява от друг орган, а кметът в това производство не възстановява собствеността. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Благоевградския административен съд се е развило по жалба, подадена от настоящата касационна жалбоподателка, против мълчалив отказ на кмета на община Благоевград да се произнесе по молба от 04.08.2008 г. за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ за имот - част от нива, находяща се в м. "До къщите", с площ от 2637 кв. м, попадаща в регулационния план на с. Рилци, кв. 27 по плана. Твърдението е, че наследодателката на жалбоподателката е била собственик на нива от 4.4 дка, като част от имота, възлизаща на 1763 кв. м. е възстановена с решение на ОСЗГ на наследниците й, между които и жалбоподателката, а останалата част от него - претендираните 2637 кв. м, които попадат в урбанизирана територия, следва да бъдат възстановени след представяне на удостоверение и скица по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. По отношение тази част е одобрен помощен кадастрален план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ, поради което мълчаливият отказ на кмета на проведе процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, съответно да издаде исканото удостоверение и скица е незаконосъобразен. От доказателствата по делото, съдът е установил от фактическа страна, че действително жалбоподателката се легитимира като наследник на Елена Хаджийска, която е притежавала нива от 4.4 дка в м. "До къщите" в землището на с. Рилци. С решение на ОСЗГ Благоевград № РЧ-44 от 08.03.2006 г. е възстановено правото на собственост на наследниците на Елена Хаджийска в стари реални граници на част от същия имот с площ от 1763 кв. м, имот № 000345 по картата на землището при описани граници. За останалата част от имота, възлизаща на 2637 кв. м. е постановен отказ за възстановяване до представяне на удостоверение и скица по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, тъй като същият попада в урбанизирана територия. В тази връзка на 18.09.2007 г., жалбоподателката е подала молба за одобряване на представения помощен кадастрален план за имота, с нанесени граници. Искането е разгледано от нарочната комисия по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, като планът е одобрен. Решението е съобщено на заинтересованите страни - сънаследници и съседи на имота по реда на чл. 13а, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, като в срока по ал. 7 на същия текст е постъпила жалба против помощния кадастрален план - възражение по смисъла на същия текст, подадено от Елена Кръстева и Ирена Георгиева. Същите са посочили, че за част от същия имот също са внесли искане за одобряване на помощен кадастрален план, като за тази част се легитимира като собственик тяхната праводателка. Комисията по чл. 13а, ал. 5 е разгледала възражението и с протоколно решение от 30.11.2007 г. е спряла процедурата за изработване на помощен кадастрален план за имота до решаване на възникналия спор за собственост. На 04.08.2008 г. жалбоподателката е подала молба до кмета за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, по която липсва произнасяне. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключенията на която - основно и допълнително, съдът е приел за установено, че процесната част от имота попада в урбанизирана територия, като по отношение тази част е налице спор за материално право. При тези данни, съдът е приел, че постановеният мълчалив отказ е законосъобразен, тъй като по отношение имота е налице спор за материално право, поради което административният орган не може да се произнесе. Ако не бе налице този спор, то постановен от кмета отказ да издаде исканите удостоверение и скица би бил незаконосъобразен, но в случая следва да се разреши спора, едва след което да се издадат исканите документи. По тези съображения е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно като краен правен резултат и следва да бъде оставено в сила, макар и по съображения, различни от изложените в мотивите на съда. При заявление за реституция на земеделска земя, понастоящем попаднала в урбанизирана територия, за да се произведе реституционната процедура, ОЗСГ следва да постанови решението си въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ - чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Правата на собствениците се възстановяват върху посочените в три точки на ал. 2 на същият текст незастроени имоти или части от тях. Застроената част се определя от техническата служба на общината, при спазване на изискванията на посочените в разпоредбата нормативни актове, като решението й се одобрява от кмета на общината. За да може техническата служба, съответно кметът на общината, да издадат удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ с разписаното от закона съдържание на тези документи, имотът за който същите се отнасят следва да фигурира в кадастралния план. От плана се извличат данните по чл. 13, ал. 5, които следва да се съдържат в удостоверението - дали имотът е нанесен или не в кадастралния план, номера и размера според плана, размера на застроената част, учредено ли е право на строеж и дали строежът е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Съответно скицата на имота, за да съдържа данните, изискуеми по ал. 6 - границите и номера на имота съгласно кадастралния план, регулационното отреждане на територията, в която попада имота, границите и площите за възстановяване, както и ограниченията върху имотите, следва да е налице кадастрален план. За случаите, в които за претендирания имот липсват данни за границите му в кадастрален план или кадастрална карта, както и когато за урбанизираната територия, в която се намира претендирания имот липсва одобрена кадастрална карта или план, то съгласно чл. 13а, съответно ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ се пристъпва към изработване на помощен план, в който следва да бъдат отразени посочените в цитираните разпоредби данни, за да могат да се установят границите на имотите. За създаване на помощния план и установяване на границите на имотите могат да се използват всички източници на информация, посочени в чл. 13а, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, като същите се изработват и приемат по реда, визиран в чл. 13а, ал. 5 - 10 от ППЗСПЗЗ. Едва след приемане на помощен кадастрален план, необходим именно за да установи границите и другите данни за имотите, може да се издаде удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. В случая е безспорно, че границите на претендирания имот не са отразени в кадастралния план на с. Рилци, поради което правилно е пристъпено към провеждане на процедура за съставяне на помощен кадастрален пран за имота. Същата обаче не е приключила, съответно не са установени границите на имота, за да може да бъде проведена процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и да се издаде исканото удостоверение и скица по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. По тези съображения мълчаливият отказ на кмета на общината е законосъобразен, тъй като липсва план от който да бъдат извлечени данните, които следва да съдържат исканите удостоверение и скица. В тази връзка неоснователно се твърди в касационната жалба, че съдът не е обсъдил и не се е съобразил със заключението на вещото лице и от същото могат да се извлекат данни за имота, в това число за свободната част от същия, която възлиза на 1450 кв. м. Заключението на вещото лице не може да замести липсващия кадастрален план, а и видно от същото, границите на претендирания от жалбоподателката имот, съответно части от него се припокриват с границите на други два претендирани имоти - наследствени на заинтересованите страни и същите не могат да бъдат безспорно установени. До попълване на имота в кадастъра не могат да бъдат издадени исканото удостоверение и скица. Всички останали въпроси относно реституцията са неотносими в настоящото производство. По изложените съображения, постановеното решение следва да бъда оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба пороци. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение