Решение № 13542 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6533/2013 г.

Решение № 13542 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6533/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане от адв. Михаил Екемджиев, адв. Катина Бончева, адв. Гинка Черничерска, в качеството им на процесуални представители на Кемал Йозмез, като управител на "Юзгюн" ООД, за отмяна на влязло в сила решение № 1206 от 1.07.2011, т. по адм. дело № 2676 по описа за 2010 г. на административен съд - Пловдив, потвърдено с решение № 12718 от 16.10.2012 г. по адм. дело № 14127 по описа за 2011 г. на ВАС, осмо отделение. В искането са изложени съображения за наличие на основание за отмяна на посочения съдебен акт, което е уредено в чл. 239, т. 1 от АПК, поради което се иска отмяната на същия и връщане на делото за ново разглеждане на спора по законосъобразността на ревизионен акт № 211002105 от 8.09.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 818 от 11.11.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, с който на дружеството са определени задължения за ДДС в размер на 79 741.99 лв. и начислена лихва за забава в размер на 7 064.67 лв. Прави се и искане за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 629 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответната страна по искането за отмяна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив оспорва същото като неоснователно по реда на чл. 242 от АПК чрез депозирано становище от процесуалния представител юрисконсулт П. Бонева. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на искането приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането е процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240 от АПК и от надлежна страна, а разгледано по същество е неоснователно. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 от АПК. Решенията на СЕС, постановени по дела С-285/11, С-642/11 и С-643/11 са постановени на 6.12.2012 г. и 31.01.2013 г. и не са съществували преди постановяване на атакуваното влязло в сила съдебно решение от 16.10.2012 г., но с оглед на техния характер не могат да бъде възприети и като ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Решенията на СЕС не установяват нови факти или обстоятелства, които да променят фактическата обстановка по спора, разрешен с влязло в сила съдебно решение. Решението на СЕС съдържа отговори на преюдициални въпроси, свързани с приложението на Директива 2006/112/ЕО, които имат принципно отношение и към правилното тълкуване и приложение и на нормите на ЗДДС. Постановяването на решение, което дори и с обвързваща съдилищата сила, установява принципно правилното тълкуване на правни норми, не може да бъде разглеждано като основание за отмяна на влезли в сила съдебни решение, по които тези правни норми са приложими. Отмяната на влезли в сила съдебни актове е извънредно средство за защита, с което да бъде преодоляно неправилно установяване на действителната фактическа обстановка по спора, но не и допуснати грешки от съда или страните по делото. Всички хипотези на чл. 239 от АПК предвиждат съществуването на конкретни факти и обстоятелства, относими непосредствено и само към разрешения с влязъл в сила съдебен акт спор. Решенията на СЕС не могат да бъдат отнесени към нито една от тези хипотези, защото предоставят принципно и задължително тълкуване на съществуващи правни норми, а не разрешават или установяват фактически въпроси. Спрямо конкретните производства, по които са отправени преюдициалните въпроси, законодателят е регламентирал механизъм за съобразяване на задължителното тълкуване на СЕС, а именно чрез спиране на висящността на производството до постановяване на исканите отговори. Спрямо останалите съдебни производства, по които е възможно да се прилагат нормите, предмет на тълкуване от СЕС, съдът има възможност да спре производството до постановяване на решение на СЕС, за да се съобрази с него, но само ако прецени, че отправените преюдициални въпроси имат пряко значение за правилното решение на спора, с който е сезиран. Тази преценка е на решаващия съд и не подлежи на контрол по реда на извънредните способи за отмяна на влезли в сила съдебни актове, така както по този ред не подлежи на проверка правилното приложение на материалния закон. Аналогична е хипотезата и при постановяване на тълкувателни решения от Върховния административен съд при наличие на противоречива или неправилна съдебна практика (решение № 1344 от 20.01.2013 г. по адм. дело № 14218 по описа за 2012 г. на ВАС, I колегия, петчленен състав). Също така отправяне на преюдициално запитване е допустимо във висящо съдебно производство, но не и такова по реда на извънредния способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове. По тези съображения не следва да се уважава искането за отправяне на преюдициално запитване, направено в настоящото съдебно производство. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав,