Решение № 4830 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13447/2018 г.

Решение № 4830 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13447/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – С. при ЦУ на НАП против решение № 5243/13.08.2018 г. на Административен съд – С. град, постановено по адм. д. № 6929/2016 г., в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-22220615008144-091-001/24.03.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 956/13.06.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, относно допълнително установените задължения на "Бел фуудс" ЕООД вследствие на непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Сердика България 2014" ЕООД. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е преценил неправилно доказателствата по делото и е обосновал извод за реалност на доставките по фактурите, издадени от "Сердика България 2014" ЕООД. Иска се отмяна на решението в оспорената част е постановяване на друго, с което да бъде потвърден РА в обжалваната част като законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Бел фуудс" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното решение Административен съд – С. град е отменил Ревизионен акт № Р-22220615008144-091-001/24.03.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 956/13.06.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, относно допълнително установените задължения на "Бел фуудс" ЕООД вследствие на непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Сердика България 2014" ЕООД, като е отхвърлил жалбата на дружеството по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактури с издател "МЛЕЧНИ И ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ" ЕООД. Решението в отхвърлителната му част не е оспорено и е влязло в сила. За да отмени РА в горепосочена част, съдът е приел, че доставките на млечни продукти от "Сердика България 2014" ЕООД са реално осъществени. Този извод е обоснован въз основа на съвкупна преценка на представените по делото гласни и писмени доказателства - рамков договор за доставка на стоки от 01.10.2014 г., сключен между "СЕРДИКА БЪЛГАРИЯ 2014" ЕООД и "БЕЛ ФУУДС" ЕООД, стокови разписки, приемо-предавателни протоколи, разходни касови ордери, счетоводни регистри, фискални бонове, банкови извлечения, товарителници, както и на заключенията на ССЕ и СПЕ. Решението в обжалваната част е правилно. Настоящата касационна инстанция намира за неоснователни доводите, изложени в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението в обжалваната му част, както и за противоречието му с материалния закон. Фактите по делото са точно установени въз основа на правилна преценка на доказателствения материал, тезата на ответника по делото е обсъдена и на всички възражения е отговорено. Спазени са изискванията на приложимите материални норми на ЗДДС – чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от същия закон за наличието на облагаема доставка, по която ревизираното дружество е получило стоки, и за това да ги е използвало за своите облагаеми доставки като предпоставки за признаване на правото му на данъчен кредит. Правилни са изводите на съда, че чрез събраните по делото писмени доказателства, както и от свидетелските показания и ССЕ се доказват двете основни предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на "Бел фуудс" ЕООД в качеството му на получател по процесните фактури, а именно: доставките на стоките /предаването им и приемането им/ и използването им за осъществените с тях облагаеми доставки /решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11, Боник, т. ЗЗ/. Към всяка от процесните фактури, издадени от "СЕРДИКА БЪЛГАРИЯ 2014" ЕООД са приложени стокова разписка, приемо-предавателен протокол, удостоверяващи предаването на стоката от доставчик към получател. Доказано е и транспортирането на стоките от "Сибила 2000" ЕООД, което е разполагало с необходимите превозни средства и наети лица, като в хода на съдебното производство успешно е доказана и автентичността на представените от ревизираното дружество товарителници. С оглед така установените факти безспорно по делото е доказано, че стоките във фактурите са индивидуализирани в достатъчна степен, като е установено предаването и получаването им от "Бел фуудс" ЕООД. След като са доказани посочените по-горе две предпоставки, както в случая, правото на данъчен кредит не може да бъде отказано с мотиви за недоказана кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчика, вкл. разполагаемост със стоките, доказателства за счетоводно отразени в счетоводствата на доставчиците разходи във връзка с доставките, освен ако приходната администрация докаже, че самото данъчно задължено лице се позовава на процесните сделки с цел измама или че то знае или е трябвало да знае, че чрез тях участва в сделка, част от измама с ДДС, осъществена от неговия доставчик или от друг доставчик по веригата от доставки /решение на СЕС от 6 декември 2012 по дело C-285/11, Боник, т. 40, решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела C-80/11 и С-142/11, Mahagаben и Dаvid, т. 66; решение на СЕС от 6 септември 2012 по дело C-324/11, т. 45; решение на СЕС от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, Макс Пен, т. 31, определение от 15 юли 2015 по дело С-123/14, Италес, т. 42/. В случая по делото липсват доказателства, въз основа на които може да се обоснове извод, че ревизираното дружество е участвало в данъчна измама. Съобразно изложеното, решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на касатора не се дължат разноски, такива не са претендирани и от ответника. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,