Решение № 12981 от 2.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6452/2024 г.
ВАСЧетвърто отделение02.12.2024 г.докладчик Владимир Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 2890 от 27.03.2024 г., постановено по адм. дело 2025/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив.
ОЖСЪЖДА Я. Самаров енд ко ООД с ЕИК 160056289 да заплати на Министерски съвет на Република България сумата 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА Членове: /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ /п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Я. Самаров енд ко ООД, срещу решение 2890 от 27.03.2024 г. по адм.д. 2025/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. От доказателствата по делото се установявало, че обекта, за който е отчужден имота е изграден и въведен в експлоатация с издадено разрешение за ползване. Имота не бил изземван, върху него не било реализирано строителство, което се установявало от изготвените в хода на производството експертизи. Твърди се, че са изтекли описаните в чл. 40 от ЗДС срокове. Отчуждената част от имота не се ползвала по предназначението, за което имота е отчужден. Сочи се съдебна практика. Иска се отмяна на решението на съда. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът Министерски съвет на Република България оспорва жалбата като неоснователна. В писмено становище и чрез процесуален представител в съдебно заседание, моли съда да остави обжалваното решение в сила, както и да му присъди направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Я. Самаров енд ко ООД срещу Решение 468/ 12.07.2022 г. на Министерски съвет на РБ, с което по искане на дружеството е отказано частично отменяне на Решение 441 на МС от 2014 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект Път ІІ-86 Пловдив Асеновград Смолян , участък от км 14+860 до км 24+819 на територията на Област Пловдив, изменено с Решение 248 на МС от 2015 г. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение жалбата е оставена без уважение. За да се произнесе, съдът е приел за установено, че Я. Самаров Енд Ко ООД е собственик на ПИ с идентификатор 99087.13.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на кв. Горни Воден, одобрени със заповед 300-5-52/08.07.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК, местност Под селото , целият с площ от 1417 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план 013008. Административното производство е започнало по искане на дружеството за частична отмяна на решение 441/2014г. на МС за отчуждаване на част от имота в размер на 0,184 дка. За територията, в която се намира процесният поземлен имот, има влязъл в сила ПУП ПП за обект: Довеждащи пътища (локали), осигуряващи достъп/връзки на засегнатите имоти до/от реконструиращото се трасе на път ІІ-86, в участъка Пловдив-Асеновград от км 14+860 до км 25+150, попадащи на територията на общините Асеновград, Куклен и Родопи, област Пловдив. Към момента на образуване на производството пред първоинстанционния съд мероприятията не са изпълнени. Съдът е приел, че изграждането на обекта е започнало в установения срок съобразно утвърдени архитектурните проекти и издадено разрешение за строеж, издадено е Разрешение за ползване СТ-05-613 / 21.05.2019 г., на началника на ДНСК, за територия на транспорта, с начин трайно ползване: за път от републиканската пътна мрежа, вид собственост: изключителна държавна собственост и пътят е обявен за национален обект, съгласно Решение 302 от 20.04.2012 година на Министерския съвет. Според съда, имота се използва по предназначението, за което е отчужден и върху него следва да се изгради обща отводнителна система, която да обслужва директното трасе и локалните платна. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съдебен състав е съобразил визирания в чл. 40 от ЗДС текст, според който ако в 3-годишен срок, а за изграждане на национален обект - в 5-годишен срок от отчуждаването на имота мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или имотът не се използва по предназначението, за което е отчужден, по искане на бившия собственик на имота компетентния административен орган отменя отчуждаването след възстановяване на полученото обезщетение. В хода на производството е установено, че фактическото неизпълнение на предвидените за имота мероприятия се дължи на поведението на бившия собственик на отчуждения имот, което е наложило частична промяна на проекта с временна организация на движението в района на процесния имот, обективирана в обяснителната записка към Екзекутивните чертежи за обект Довеждащи пътища (локали), осигуряващи достъп/връзка на засегнатите имоти до/от реконструиращото се трасе на път 11-86, в участъка Пловдив- Асеновград от км 14+860 до км 25+150 , според която освобождаването на терена за строителство в ляво локално платно 4 в участъка от км 23+769,88 до км 24+051,06 = км 24+050,79 е невъзможно. При съобразяване със сроковете за изпълнение на договора за строителство е съставена Заповед 8/02.07.2021 г. с която се нарежда ситуационна и нивелетна промяна, както и актуализация на отводняването. Така предприетите мероприятия не изключват необходимостта и възможността за осъществяване на предвидените върху имота мероприятия и това е установено по безспорен начин от събраните по делото доказателства, в това число и изготвените заключения на единична и тройна съдебна експертиза. Съдът правилно е установил, че строителните мероприятия не са извършени до момента, тъй като по повод отчуждителната процедура са водени съдебни производства. По делото няма данни, а и твърдения от дружеството жалбоподател, че тези производства са завършили в негова полза. За конкретния имот има влязъл в сила ПУП, същия не е променян и е действащ към настоящия момент по отношение на заложените в него предвиждания. Съдът правилно е констатирал, че няма данни предвиденото мероприятие да е отпаднало, а напротив създадена е временна организация на движението с оглед осигуряване на нормално придвижване на населението по пътната връзка между Асеновград и Пловдив, а довършването на локалното платно и прилежащите му съоръжения ще бъде осъществено след приключване на съдебното производство. Липсват каквито и да е промени в техническите и инвестиционни проекти на пътното съоръжение, които да изключват осъществяване на предвижданията, засягащи имота на жалбоподателя в отчуждената му част. Сочената в касационната жалба съдебна практика е неотносима към настоящото производство, тъй като в случая липсват промени в ПУП от вида на тези, станали повод за уважаване на жалбата по соченото производство. Предвид изложеното, правилен е изводът на административния съд за законосъобразността на оспореното пред него решение за частична отмяна на решение 441/2014г. на МС за отчуждаване на част от имота в размер на 0,184 дка. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да се определи като неоснователна. Претенцията на ответника за присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство е основателна и следва да се уважи в размер на 250 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,