Решение № 12365 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4346/2011 г.

Решение № 12365 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4346/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на лечебното заведение МЦ "ЛЮЛИН-МЕД" ООД, гр. София, подадена от неговия управител д-р Васил Димитров Велчев срещу решение № 742 от 21.02.2011 г. по адм. дело № 7648/2010 г. на Административен съд - София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на МЦ "ЛЮЛИН-МЕД" срещу писмена покана изх. № 29-07-39 от 28.09.2010 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), с която е започнато производство за събиране на сумата 5324,62 лв., изплатена в повече от определените на лечебното заведение регулативни стандарти за цялата 2009 г. и за първото тримесечие на 2010 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че страните са подписали протоколи за определяне на регулативни стандарти като неразделни части към договорите между лечебното заведение и Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. и за 2010 г., тези протоколи са влезли в сила и са породили правни последици - реализирано е превишение на определените регулативни стандарти, установено с протокол за неоснователно получени суми, по което лечебното заведение - жалбоподател не спори и не навежда аргументи и доказателства за противното.

С касационната жалба са инвокирани следните доводи:

1. От анализа на чл. 76а на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и по аналогия с гражданскоправния институт на неоснователното обогатяване (чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите) във фактическия състав на чл. 76а ЗЗО липсва третата предпоставка, която е кумулативна, а именно получаване на паричната сума, т. е. лицето (има се предвид лечебното заведение - жалбоподател) не се е обогатило с нея, тъй като е нямало реално получаване на сумата. Претендираните (с писмената покана) суми са били получени от лаборатории за съответните изследвания, които са извършили, т. е. липсва неоснователно обогатяване в резултат на неоснователно получени суми, каквито се претендират с писмената покана, защото такива суми не са били получени от МЦ "ЛЮЛИН-МЕД".

1. В подкрепа на жалбата е посочено решение № 103 от 05.01.2010 г. по описа на АССГ, II АО, 37 с-в по адм. дело № 5064/2009 г.

1. В подписания медицински договор със СЗОК (тук вероятно е допусната техническа грешка - договорите са сключени с НЗОК) се говори за адекватна медицинска помощ, като е вменено задължение на лекаря да осъществява такава. При липса на същата се прилагат санкции, а такава помощ би била адекватна само при адекватни обеми на регулативните стандарти.

1. Необходимо е освен това проверката на СЗОК да бъде на всяко тримесечие за да няма натрупвания в надвишаването на обема на регулативните стандарти. А на практика такава проверка се прави с огромно закъснение от страна на СЗОК и оттам идват и големите натрупвания в надвишаването на регулативните стандарти.

1. Необходимо е СЗОК да завишава в едно следващо тримесечие на достигнатите регулативни стандарти, а не да ги редуцира отново, каквато е порочната практика на СЗОК.

1. Налагането на лимити за регулативни стандарти е нарушение на чл. 4 ЗЗО и в този смисъл е решение № 12098 от 04.12.2006 г. по адм. дело № 3696/2006 г. на ВАС, обн., ДВ, бр. 101 от 15.12.2006 г.

1. Посочените регулативни стандарти не са нормативни актове със задължителна сила за спазване, а имат стойност само на методични указания с препоръчителен характер.

1. Правото, визирано в чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България, е универсално право и в този смисъл определянето на лимити в регулативните стандарти е противоконституционно.

1. Определянето на лимити за дейности в регулативните стандарти ограничава достъпът на здравноосигурените лица до медицинска помощ, като по този начин лишава една съществена част от здравноосигурените лица от необходимата им медицинска помощ.

Касационната жалба е неоснователна.

Между страните не се спори по фактите:

1. С чл. 42 и чл. 43 на договор № 22-2287 от 06.03.2009 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ през 2009 г. от медицински център Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), като възложител и МЦ "ЛЮЛИН-МЕД" ООД, като изпълнител, са постигнали съгласие:

а) че изпълнителят може да назначава специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД) по брой или стойност на отделните видове, определени от НЗОК в индивидуални за всеки лекар от лечебното заведение регулативни стандарти, за всяко календарно тримесечие, с протокол, подписван всяко тримесечие от страните по договора;

б) че изпълнителят МЦ "ЛЮЛИН-МЕД" е длъжен да възстанови на НЗОК заплатените средства за МДД и СМД, назначени от него извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране;

в) че контролът по изпълнение на РС се осъществява по реда на глава двадесета и двадесет и първа от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България за 2006 г. (НРД 2006), като за целта се извършва проверка, за резултатите от която се съставят финансов протокол и "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана по реда на производството по чл. 233 и сл. НРД 2006.

1. Идентични са и клаузите по чл. 42 и чл. 43 от договор № 222287 от 29.01.2010 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ през 2010 г. от медицински център. Различна е само клаузата за контрол по спазването на уговорените правила за регулативните стандарти - според чл. 43, ал. 5 от договора за 2010 г. контролът по изпълнение на определените СМД и стойностите на назначаваните МДД се осъществява по реда на чл. 76а и чл. 76б ЗЗО, като за целта се извършва проверка, за резултатите от която се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание.

1. При направена проверка през м. август 2010 г. по изпълнението на определените регулативни стандарти за всичките тримесечия на 2009 г. и за първото тримесечие на 2010 г. са установени превишения по вид и стойности, подробно описани в Протокол за неоснователно получени суми № ФВ 154 от 03.09.2010 г.

При тези безспорни между страните факти, всички доводи в касационната са неоснователни.

1. Договорите за оказване на извънболнична медицинска помощ през 2009 г. и 2010 г. съдържат една съществена особеност, която ги отличава от договорите в гражданското (облигационното) право - страна по тези договори е НЗОК като юридическо лице на публичното право и правен субект, носител на публична власт, поради което между нея и другата страна - МЦ "ЛЮЛИН-МЕД" ООД (юридическо лице на частното право) няма равнопостановеност.

1. Поради това НЗОК, респ. директорите на нейните териториални поделения, каквото е СЗОК, са овластени едностранно да издават административни актове, които са изпълнителни основания за събиране на суми, изплатени от НЗОК над определените й с бюджета за съответната година средства. Адресат, респ. задължено с такъв акт, е лечебното заведение, допуснало нарушение на договора си с НЗОК, станало причина за недопустимото според правилата на бюджетната дисциплина плащане.

3 Поради наличието на уговорен с договор регламент за регулативните стандарти, в отношенията между НЗОК и лечебните заведения, сключили с нея договори за оказване на медицинска помощ, не са приложими правилата на неоснователното обогатяване по ЗЗД, нито тези на непозволеното увреждане (които по начало са изключени при уврежданията, причинени от неизпълнението на договор). Правилата на облигационното право са приложими само по въпроси, които не са уредени с договора за медицинска помощ, а в процесния случай такива неуредени с договорите за 2009 г. и за 2010 г. въпроси няма.

1. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на решение № 12098 от 04.12.2006 г. по адм. дело № 3696/2006 г. на ВАС-петчл. с-в, (обн., ДВ, бр. 101 от 15.12.2006 г.). Административен съд - София град е изложил мотиви защо това е така, които са в съответствие с трайно установената съдебна практика и напълно се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение. По тези съображения неоснователно е и позоваването на решение № 103 от 05.01.2010 г. по адм. дело № 5064/2009 г. на Административен съд - София град, което изцяло е основано на изоставеното вече тълкуване на чл. 4 ЗЗО, направено с реш. № 12098 от 04.12.2006 г. по адм. дело № 3696/2006 г. на ВАС-петчл. с-в.

1. Доводът за противоконституционност на регулативните стандарти не е съобразен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. на Конституционният съд на Република България, а това решение е задължително за всички - чл. 14, ал. 6 от Закон за Конституционен съд.

1. Регулативните стандарти не са нормативен акт, но и не са "със стойност само на методични указания с препоръчителен характер". Те са елемент от договора между НЗОК и лечебното заведение за оказване на медицинска помощ, а всеки договор има силата на закон в отношенията между страните по него.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба на МЦ "ЛЮЛИН-МЕД" ООД е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на касационния спор искането на процесуалният представител на директора на СЗОК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено в размер на 150 лв.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,