Решение № 4246 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9292/2020 г.

Решение № 4246 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9292/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. В., от гр. Етрополе, област София против решение № 3421/30.06.2020 г. по адм. дело № 1819/2020 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ДР на КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ София – град, чрез юрисконсулт И. Б. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 3421/30.06.2020 г. по адм. дело № 1819/2020 г. Административен съд София – град е отхвърлил оспорването по жалба на Р. В., от гр. Етрополе, област София срещу решение № 1040 – 21 – 25 / 10.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ София – град и потвърденото с него разпореждане № РВ – 3 – 21 – 00691148/16.12.2019 г. на ръководител по контрола на разходите на ДОО при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Решението е правилно. С актовете на пенсионните органи е разпоредено жалбоподателката да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност за времето 05.09.2016 г. – 30.06.2017 г. в размер на 4 398, 02 лева, тъй като не е била осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1, § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО. Извършената проверка от контролен орган на ТП на НОИ София – град е установила, че в дружеството – осигурител "Богарт София" ЕООД, гр. София за данъчния период 2015 г. – 2016 г. (когато е възникнало трудовото правоотношение с жалбоподателката) липсвали данни за подавана ГДД по чл. 92 от ЗКПУ, както и за ГФО в ТР. Не съществувала счетоводна и търговска документация. Търговското дружество нямало правоприемник. Всички данни, които са били декларирани от него с декларации образец № 1 и № 6 както и уведомленията по чл. 62. ал. 5 от КТ са били подавани по електронен път с КИП от името на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството С. И. На 11.09.2017 г. наследниците на последната са заявили, че не знаят за тази нейна фирмата и не са упълномощавали никой да представлява дружеството. Предвид гореизложените факти и обстоятелства, установени при извършените проверки от НАП и ИА "ГИГ", и на основание на изложените констатации и предприетите действия от контролните органи, от ТП на НОИ - София град са били предприети действия за служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4. т. 1 от КСО, подадени от "Богарт София" ЕООД, гр. София по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за 2016 г. Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12 КСО, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет (чл. 54к от КСО). Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. С § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е дадена легалната дефиниция на понятието "Осигурено лице", съгласно която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираното определение за "осигурено лице" следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Наличието на сключен трудов договор не е единственото условие за възникване на осигурително правоотношение, което да е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени но реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Основанието за възникване на осигурително правоотношение е извършването на трудова дейност, за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Липсата на доказателства за това досежно лицето Р. В. сочат некоректност на данните във връзка с нейния осигурителен статус, подавани до Регистъра на осигурените лица. Подаването на данни в регистрите на НАП с цел придобиване на осигурителни права не може да замени базисното изискване за извършване на трудова дейност за да възникне осигуряването за различните социални рискове и правото на обезщетение при тяхното настъпване. Предвид изложеното административният съд законосъобразно и обосновано е приел, че пенсионните органи са издали своите актове в съответствие с точното прилагане на материалноправните разпоредби и установените в административното производство факти. Полученото от жалбоподателката парично обезщетение е недължимо на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и чл. 114, ал. 3 КСО. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред касационната инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени, заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение