Решение № 2036 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7290/2018 г.

Решение № 2036 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7290/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община Пазарджик, подадена от гл. юрк. Виячева, срещу решение № 284/27.04.2018 г., постановено по адм. дело № 212/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът Д. С., чрез адв. Чавдаров, в писмено възражение, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна оспорената от Д. С. заповед № 308/01.02.2018 г. на кмета на Община Пазарджик, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ и с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. е наредено премахване на незаконен строеж: "Външна тоалетна със септична яма", находящ се в поземлен имот № 230, УПИ IХ-230, 231, квартал 17 по плана на с. Синитово, изпълнен от С. без строителни книжа. Прието е, че по отношение на разпореденият за премахване безспорно установен незаконен строеж са налице предпоставките за търпимост по § 16, ал. 1 ДР на ЗУТ - изграден е през 1971 г. при действието на ПУП от 1934 г на селото, предвиждащ жилищно застрояване в имота /УПИ VIII-173/. Изследван е приложимият правен режим по ЗПИНМ и е прието, че незаконният строеж отговаря на изискванията на § 65, ал. 2 от този закон по отстояния, тъй като е изграден в район без канализация. Прието е също, че "водоснабдяване на населеното място" по смисъла на § 65, ал. 2 ЗПИНМ, включва и изградена канализация, каквато в селото не съществува. Така постановеното решение е незаконосъобразно, поради погрешно тълкуване и прилагане на материално правната норма на § 65, ал. 2 ЗПИНМ към изяснената по делото фактическа обстановка. Безспорно е по делото обстоятелството, че разпореденият за премахване незаконен строеж "Външна тоалетна със септична яма" е изграден през 1971 г, без строителни книжа, от адресата на заповедта, т. е. попада във времевият период за търпимост на ал. 1, § 16 ДР на ЗУТ, както правилно е приел административният съд. Установено е от приетата по делото без оспорване СТЕ, че към момента на изграждане на незаконния строеж е действал ПУП от 1934 г. съгласно който за имот № 230 е отреден самостоятелен парцел /УПИ/ VIII-173 с предвиждане за жилищно застрояване. Видно обаче от устното заключение на вещото лице, дадено в открито съдебно заседание на 11.04.2018 г. в имота не е осъществено жилищно строителство, няма сграда и към момента, "дворът е общ и се ползва така както е бил през 1934 г". Изложеното сочи на неотносимост на нормата на § 65, ал. 2 ЗПИНМ, на която административният съд е базирал решаващият си правен извод за търпимост на незаконния строеж. Тази норма обвързва изграждането на външна тоалетна /клозет/ с липсата на възможност за изграждането й вътре в сградата - § 65. "Ал. 1 Във всички строителни части, включително и вилните зони, клозетът трябва да бъде в самата сграда; Ал. 2 При липса на водоснабдяване на населеното място или на съответната част се разрешава временно клозетът да бъде извън сградата. От изложеното следва, че процесният незаконен строеж не съответства на действалия правен режим към момента на изграждането му, вкл. и на действалия план от 1934 г. Безспорно е установено от заключението на СТЕ и несъответствието на незаконния строеж със сега действащите норми на ЗУТ и действащият ПУП, одобрен със заповед № 1004/03.06.1984 г., изм. със заповед № 151/06.12.2017 г., с която по реда на § 8 от ПДР на ЗУТ е изменена вътрешно-регулационната граница между УПИ IХ-230, 231 и УПИ VIII-235. Видно от заключението на вещото лица незаконния строеж отстои на 1, 20 м от тази граница. Освен изложеното следва да се маркира и обстоятелството, че с. Синитово е водоснабдено, както и това, че нормата на § 65, ал. 2 ЗПИНМ касае "временно" изграждане на клозет извън сградата. Изложеното сочи на законосъобразност на процесната заповед, поради което следва да бъде потвърдена изцяло, след отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 222, ал. 1 от АПК, тъй като делото е изяснено от фактическа страна. С оглед своевременно заявената претенция от касатора, ответникът дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37, ал. 1 Закон за правната помощ /ЗПП/ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер от 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,