Решение № 14353 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14/2013 г.

Решение № 14353 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Сабах Хамуд Алджанаби, гражданин на Ирак, против решение № 6083 от 13.11.2012 г. по адм. д. № 9329/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 637/30.08.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, имащи съществено значение за личното положение на търсещото закрила лице. Излага твърдения, че административният орган е подходил формално към изложената бежанска история, като не я е съобразил с контекста на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС във връзка с чл. 2, б. "д", с което е нарушил разпоредбата на чл. 35 от АПК. Предвид изложените съображения иска да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Славова. Оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, в което сочи, че съдът е обсъдил релевантните за спора факти и е обсъдил личното положение на молителя. Съдът правилно е установил, че не са налице материалните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца. Липсват доказателства за наличие на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито конкретна реална опасност от тежки посегателства. Изяснени са всички факти, относими към преценката за мотивите на кандидата за напускане държавата по произход, както и информацията за обстановката в страната. Решението на съда е съобразено с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО и с дефинициите, дадени във връзка със степента на посегателства, и като поставено в унисон с европейските и национални норми следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град, е отхвърлена жалбата на Сабах Хамуд Алджанаби, гражданин на Ирак, против решение № 637/30.08.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на иракския гражданин за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел в решението си, че заявените от чужденеца мотиви не попадат в предпоставките, посочени в чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Няма съмнение, че в Багдат има спорадични актове на насилие, съпроводени с жертви, но степента на насилие не е такава, че да може да се приеме, че е налице въоръжен конфликт или "безогледно насилие", засягащи цялото цивилно население. Не е установено, че оспорващият е бил подложен на преследване, заради неговите религиозна или етническа принадлежност или политически възгледи. Не е доказано, че е бил заплашван. Няма никакви преки или косвени доказателства, потвърждаващи бежанската му история. Не може да се приеме и за доказано твърдението, че оспорващият е обект на преследване и бомбена атака. Съдът е констатирал противоречията в обясненията, дадени при различните интервюта, както и пред съда, които налагат извода, че на същите не може да се даде вяра в пълна степен. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право намира, че решението на Административен съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът подробно е изследвал наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Република България. Съпоставянето на изискванията на закона с установените факти по делото логично е довел до извод за липсата на основания за предоставянето на такъв статут на молителя. Самият жалбоподател не е твърдял, а и по делото не са събрани доказателства, че в страната си по произход той е бил подложен на преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална или политическа група. Заявеното в интервютата обстоятелство, което е принудило чужденеца да напусне родината си е бомбен атентат в съседната къща, като заявява, че целта на нападение е бил известен генерал, а не самият той. Молителят е изтъкнал, че вследствие на инцидента у него се е появил страх за живота му и усещане за несигурност в Ирак. Тези обстоятелства не могат да бъдат подведени под установените законови рамки за предоставяне на статут на бежанец, както правилно е посочил в мотивите си съдът. Преценени съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, те не дават основание и за уважаване на молбата за предоставяне на хуманитарен статут. Разпоредбата на закона предполага установяване на заплаха за живота, сигурността и свободата на молителя, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и поради опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение спрямо молителя, на което той би бил подложен при завръщането си в страната по произход. Представените по делото справки от Държавна агенция за бежанците за ситуацията в Ирак, държавата по произход на чужденеца, не дават основание да се приеме, че в страната има въоръжен конфликт, при който мирното население е подложено на безогледно насилие. Наличието му предполага продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи, или между такива групи на територията на държавата. Такъв въоръжен конфликт е налице, когато въоръжените сили осъществяват контрол върху част от територията на дадена страна и които са в състояние да поддържат военни операции. При липсата на тези критерии не е налице въоръжен конфликт, съгласно четирите Женевски конвенции от 1949 г. и Вторият допълнителен протокол от 1977 г. Извършването на отделни терористични актове не представляват въоръжен конфликт по смисъла на вътрешното и международно право. Поради липсата на опасност от посегателства, насочени спрямо живота и сигурността на молителя, не може да се приеме, че за него са налице основанията за уважаване на молбата му за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. На основание казаното до тук следва да се посочи, че цитираните в касационната жалба правила и насоки за определяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, определени с Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец и Директива 2005/85/ЕО, с нищо не променят фактическата обстановка, свързана конкретно с бежанската история на Сабах Хамуд Алджанаби, в която не са налице обстоятелствата, обуславящи предоставянето на закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Като е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, административният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,